Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 1

Връх Конгур е връх в планината Беласица. Висок е 1951м и на него се намира 28ма гранична пирамида. Той бележи границата ни с Гърция. От него панорамата е изключително впечатляваща. В интеренет по-рано прочетох, че всички върхове в планината Беласица разкриват невероятни гледки. Вече мога да го потвърдя за два – Конгур и Радомир. 🙂 Виждат се планините Рила, Пирин, Славянка, Огражден от българска страна и други от Гръцка, които не ги знам кои са.

Езерото Керкини

От върха погледът към Гърция достига и езерото Керкини. Понеже ни се видя доста глолямо се чудех дали е природна даденост или създадено от хората. После прочетох, че то е изкуствно създаден водоем, направен още през 1932г, а през 1980г е доразвит. Основната водоснабдяваща река е Струма. Днес езерото е местообитание на множество видове птици. Та пожелах си да го посетим някога.

Как се стига до връх Конгур

До връх Конгур може да се стигне по туристически маршрут от гр. Петрич, от хижа Беласица (720м) и от хижа Конгур (1284м) (някогашна граничана застава).

Ние избрахме да оставим колата при хижа Беласица и оттам поехме пеш нагоре през гората.

С лек автомобил може да се продължи без проблем и още нагоре, а с по-висока кола даже до х. Конгур, пътят позволява. С превоз, обаче ще се пропусне насладата от преминаването през красивата гора. В гората над хижа Беласица има много вековни дървета. На информационно табло прочетох, че са кестени. Трябва да са някакъв друг вид кестени, не бяха като онези градските таралежчета и листата бяха различни.

Продължителност и трудност на изкачването

Маркираната туристическа пътека се изкачва стръмно нагоре. Може да се мине и по обиколния горски път за автомобили, който по-плавно се вие на серпентини.

На нас, макар аз да пъхтях като задавен локомотив по баира, повече ни допадна горската тясна пътечка. Гората имаше много силно магическо присъствие. Знам че в пътеписите си често определям някои неща като магически, но то е когато усещам жив дух, който изпълва дадено място. Та и с тази гора така, имаше красива душа. 🙂

По пътя нагоре има няколко заслона. Бих споменала два от тях, много спретнатни и поддържани, заслон Розова поляна и заслон Тангра. При заслон Розова поляна имаше и чешма с хубава планинска вода, там си допълнихме шишетата. Следващ е заслонът Тангра, но при него не видяхме къде е чешмата, ако има такава. И двата заслона се намират до широкия горски път, което значи, че през почивните дни посетители на планината може да се изкачват с по-високи автомобили съвсем до тях. При з. Тангра имаше даже и своеобразен паркинг.

От хижа Беласица до хижа Конгур се изкачихме за около 90мин, като не сме спирали за дълги почивки.

Маркироровката е червена и се вижда на доста места, затова се следва лесно.

Хижа Конгур

При хижа Конгур имаше две недоволни кучета, слава богу бяха завързани и едно малко любвеобвилно. Малкото ни се закачи за спътник и ни съпроводи до някъде нагоре. Влади обаче по едно време го отпрати да се прибира, защото ни чакаше още път и не бяхме сигурни дали мъника няма да се измъчи. После на връщане пак го видяхме при хижата и още едно пале същото като него.

Много е трудно да прогониш такова сладко същество, защото ти иде да го гушнеш, да го милваш, но в същото време как да го поведеш по тежък маршрут, нали все ще го мислиш, ще се притесняваш за него.

Когато пътечката излезе от гората се отвориха смайващи гледки. Просторно, красиво и слънчево. Духаше, обаче и силен вятър. Облякохме ветровките и продължихме. До самия връх пак има широк земен път и по-стръмна и пряка пътека. Ние пътеката следвахме.

Още долу на хижа Беласица на информационна табела пишеше, до връх Конгур 3 часа и 30 мин. Вместихме се приблизително в това време, аз със закъснение от 8 минути 🙂

От връх Конгур тръгнахме по билната пътека към връх Радомир. За него вижте втората част на статията тук – “Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 2”

Фоторазказ

Разходката ни този път беше в Природен парк Беласица. Останахме очаровани от маршурта.
В гората по пътеката над хижа Белаица
Макар точно в този кадър пътеката да изглежда равна, всъщност стръмнината ѝ бързо ни изкачваше нагоре. Ще рече – трупаш положителна денивелация за кратко време.
Не снимах много от тях, защото светлината не беше както трябва, но в тази гора има разкошни вековни дървета – кестени, прочетох на информационно табло по-нагоре.
Чешмата при заслон Розова поляна.
Мъчно катерех по безконечното нанагорнище, но гората много, много ми харесваше. Затова и по-горе написах, че въпреки възможността да се качиш донякъде с автомобил, ходенето през гората си заслужава усилието да го направиш пеша.
Заслон Тангра, също като заслон Розова поляна е добре поддържан.
Заслон Тангра.
Хижа Конгур.
Малкият приятел, който тръгна с нас от хижа Конгур. На връщане пак го видяхме.
Като излезе от гората пътеката стана билна и взеха да се разкриват чудни панорами. Задуха и силничък вятър, тя облякохме ветровките.
През ливада с онези високи, през лятото лилави, цветя. Сега бяха се трансформирали в симпатични пухчета.
Гората от която дойдохме.
В далечината вече си вижда наблюдателницата на връх Конгур.
Широкия подбилен път.
На връх Конгур
Гледки от върха. Панорамата на живо е 360°. Много впечатляваща.
Натам щяхме да продължим към връх Радомир.
Езерото Керкини. Виждахме го през цялото време, и докато вървяхме после по билната пътека към връх Радомир.
Зад мен е езерото Керкини.

Други статии от същото пътуване

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 2

Рупите, приятна изненада. Малко съкровище в Югозападна България

Екопътека “12та застава”, разкошна гора, топло гостоприемство, кратък дъжд, приказни мъглици и подслон до чешма

Язовир Голям Беглик през септември и кратка разкодка по част от Е8

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.