Рупите, приятна изненада. Малко съкровище в Югозападна България

Рупите, местност в Югозападна България, която вероятно се свързва най-много с името на баба Ванга.
До скоро си мислех, че там ще е супер комерсиално и не си заслужава да ходим. Миналата година един познат посети мястото, сподели снимки във фейса с коментар, че то е изключително спокойно и приятно. Този познат пътешества доста и има сходна на нашата представа за приятна дестинация. Затова обърнах внимание на неговото мнение за Рупите и в мен се породи леко любопитство към тази популярна дестинация.

Около 20 септември имахме цяла седмица ваканция. След преглед на прогнозите за времето из разни места в страната, се оказа че почти навсякъде ще вали, къде повече, къде по-малко.
Тогава Влади погледна, че в Беласица времето е съвсем прилично.
Съгласихме се това да е нашата посока след Родопите.

Къмпинг “Рупите”

Разтърсих какви са възможностите за спане на палатка в района и от статийка тук, статийка там, някак попаднах на къмпинг “Рупите”, който даже предлагаше минерален басейн. Писах със запитване какви са цените. Оказаха се съвсем прилични – 10лв на нощувка общо за двамата ни взеха.

Имаше всичко, което ни е достатъчно – топъл душ (с минерална вода, кой да се надява 😉), тоалетна, ток и място да си изпънем палтаката. Всичко е като на село, външна тоалетна, обща баня, външна чешма… Дворът е добре поддържан, тревният килим беше много мек и ежедневно се полива. Имаше и сенчести места за палатка или каравана. Колата се оставя отвън на своеобразно паркингче.

В къмпинга има няколко бунгала с отделен за тях санитарен възел. Не знам как е вътре. Има ресторантче и два неголеми минерални басейни-топила, които са и общите бани.
Ако търсите лукс това не е вашето мястото, ако не сте претенциозни е екстра. Като поспиш някоя и друга нощ на диво, големите претенции естествено отпадат, което е много освобождаващо. Така се научаваш да цениш и да се наслаждаваш на по-простите неща. Човек знае 2 и 200. 😉 Собственикът на къмпинга, Митко се оказа много свестен, така че общите условия на мястото ни провокираха да удължим престоя си от една на три нощи.

Пътуваме към Рупите

От Доспат пътят към Рупите, по който минахме (Гоце Делчев, подножието на Пирин и покрай планинския курорт Попови ливади) беше много живописен. В курорта спряхме за един къс диагонал. Мястото е доста приятно и наоколо има множество туристически маршрути с различна трудност и продължителност. Отбелязахме си Попови ливади в списъка ни: “Да посетим”.

Паркът при храма “Света Петка” в Рупите или парка на Баба Внага

Първи впечатления – сергиите до външния паркинг

Пристигнахме в Рупите ранния следобяд.
При парка на Баба Ванга има един външен паркинг и два вътрешни в самото ограждение на парка. Доколкото забелязах май всичките са безплатни. Ние спряхме на паркинга отвън. Още не знаехме, че има и вътрешните. В неделния ден, когато ние пристигнахме имаше доста автомобили и на трите паркинга.

За да се стигне входът на самия парк се минава през своеобразно пазарче с безброй сергии. Търговци предлагаха мед, сладка, тахани, боб, леща, билки, вино, оцет, плодове, орехи, лешници, зехтин, маслини, китайски сувенири и какво ли още не.
Подобни тържища има пред всяка по-полулярна туристическа забележителност, манастир, храм. Тук, пак така. Прилича ми сякаш край езерцето на духовност, покой и вдъхновение (парка), седят търговци рибари и ловят туристи риби. И рибата кълве. 🙂 Рибите обичат блещукащата стръв.
Усетих как и аз шаранската бях готова да лапна въдицата. Стръвта беше цветността на сергиите преливащи от стока, примамващите надписи “домашно производство”, красиво подредените кехлибарени бурканчета, зърна и т.н.
Само че се овладях и преминах без да си купя нищо, което така или иначе не търся.

Втори впечатления – парка и храма “Св. Петка”

Когато влязохме в парка усетих дълбоко спокойствие. Въперки, че в неделния ден имаше множество посетители, те сякаш се движеха по-тихо и внимателно, да не нарушават атмосферата на мястото. Паркът е изключително добре поддържан. Има множество дръвчета, изградени са беседки с маси и пейки, алеите са широки. В единия край в малки езерца с дребни рибки плуват и костенурки. Направен е и кът за разни пернати, пауни, фазани, патици и др. Само че те бяха в клетки.
Храмът “Св. Петка” изобщо не прилича на типичната православна църква. Изрисувана е от Светлин Русев. Изображенията са много живи, но тъжни, измъчени. Аз лично предпочитам по-ведрата иконопис. 🙂Тези стенописи са предизвиквали доста спорове още от момента на създаването им.

Почти винаги възприемането на едно място е много субективно преживяване. В конкретния ден, на мен настроението ми беше такова, че усетих храма като изключително магично и заредено с дълбок мир пространство. Вероятно, влияние за това преживяване имаше и прочетено в интернет за местността Рупите. Ванга била казала, че мястото е специално, че ѝ служи като акумулатор за презареждане и т.н.

В парка на баба Ванга също има едно минерално вирче. Водата е около 75 °C.
храм "Свта Петка"
Храмът “Света Петка”
Тази чешма е в двора при храма. От едното чучурче тече гореща минерална вода, от другата хладна. Водата е силно сярна.

Личността на Ванга

След храма “Св. Петка” посетихме помещение, което е като галерия със документали снимки за живота на Ванга, с нейни цитати и някои фактологични откъси къде е била и как е живяла. По темата за личността на Ванга изобщо не искам да се впускам, защото съм убедена, че действителните факти от нейното житие са силно примесени със слухове, пожелателни интерпретации на нейни доброжелатели/ неприятели, и суеверия.
Баба Ванга е погребана в двора до църквата “Св. Петка”.

Къщата на Ванга

Домът на пророчицата беше изключително скромен. Подреден и ненатоварен от много вещи. Напомни ми за стаичката на Рамакришна Парамахаса, която сме посещавали в Калкута.

Къщата, в която е живяла баба Внага и където е посрещала търсещите я за помощ. В момента къщата е музей. Може да се влезе вътре, няма входна такса.

Минералните извори

Много хора посещават Рупите, заради Баба Ванга. Питах няколко човека, които са ходили там и се оказа, че повечето не бяха разбрали за наличието на лечебните минерални топила до самия парк.
Ако продължите по пътя от парка към село Рупите, само на около 400м, ще стигнете до открито пространство и там изградената свободна “спа зона” 😉. Топилата са няколко, но ако искате спокойствие най-добре да отидете преди изгрев слънце. Ние два пъти си направихме това удоволствие.

Водата е сярна. Температурата около 75°C и затова в топилата се разрежда. Покрай отделните топила има вадички в които водата е вряла. Лечебните ѝ свойства са многобройни. Аз запомних, че е хубава за опорнодвигатлната система, костите, ставите. Хубава е и при всякакви болести на отделителната и репродуктивната система. Калта също била полезна.

До свободните топила има новоизградени дървени съблекални за преобличане, пейки и отделно – затворен комплекс с минерални бани. За него вече си има вход. Цената беше 3лв ако изпозлваш само женския или само мъжкия басейн. В тези басейни имало и някакви водорасли. 6лв, ако използваш и общия по-голям басейн. Баните съответно разполагат и с душове. При външните топила няма такива екстри.

Близо до топилата се строи нещо голямо. Вероятно ще е хотел. На откритата поляна имаше паркирали множество кемпери.
Къмпингчето, където ние отседнахме пък беше малко преди топилата и минералната вода на неговия басейн и топлата от душовете идваше от същия извор.

Рупите
Сивата ограда в далечината е оградата на парка на баба Ванга. А малката сграда, която се вижда зад тази ограда е нейната някогашна къща. Толкова близо са топилата до популярния парк, но много посетители дори не разбират за тяхното наличие.

Възвишението “Кожуха”

Възвишението е някога загаснал вулкан. По билото на “Кожуха” има посочена маркирана пътека за разходка.
Сутринта на втория ден подхванахме пътеката откъм югоизточния край, недалеч от разкопките на древния град Хераклея Синтика. Там тя е по-добре маркирана и лесна за следене. Изкачихме се за кратко време до връх, където имаше купчина от камъни и българското знаме забодено в нея. Гледките от този връх са внушителни, макар че е висок само 220м.

Следобяда по мое настояване, се качихме от североизточната страна. Там пътеката особено в началото не е никак маркирана. Има пътища, но не знаеш накъде да тръгнеш, ако не следиш карта. На места пътеката беше потънала в трева и едвам се забелязваше. По този маршрут стигнахме до второто и третото връхче. Остана непокатерен само най-високия 281м. Но той е с малко по-висок от неговия съсед 260м. Гледките отново бяха великолепни. Виждат се Петрич, Сандански, село Рупите, река Струма, а в далечината планините Огражден, Беласица, Пирин, Славянка.
Ако решите да се разхождате по билото на “Кожуха”, обаче имайте предвид, че пътеката е открита, а заради ниската надморска височина е още по-горещо. Предполагам някой късен есенен ден или зимен ще е по-приятно да се крачи там. Ние случихме ден с много жега и едвам се бъхтахме нагоре.

Пътеката откъм югоизточния край
Това е началото на едното изкачване към билната пътека на “Кожуха”. Тази е по-ясната, по-добре маркирана.
Това малко коте го срещнахме в подножите на “Кожуха”.
Слизането по пътеката е с повишено внимание, защото на места е песъчливо хлъзгава.
В далечината се вижда Беласица и в нейното подножение Петрич.
Рупите
Село Рупите. В близкия десен ъгъл на кадъра се виждат част от нови разкопки свързани с древния град Хераклея Синтика. Другите разкопки и музея са долу при основния път, който отива към селото.
… и откъм североизточната страна
От другата страна при основния асфлатиран път, който води към парк Рупите беше поставена тази табела. После обаче има едни плетки от пътища и пътеки, които никак не са маркирани и някаква карта на телефона ще е нужна, за да се ориентира човек.
Пътят ни заведе до ей този малък новопостроен и все още нефункциониращ храм.
Там долу оставихме колата и се заичкачвахме нагоре към билото на “Кужуха”.
В далечината се вижда Сандански и над него Пирин се синее.
Река Струма.
Рупите
Долу в ниското се вижда комплексът с топилата, строежа на нещото дето май ще е хотел зад тях, а зеленото кътче е парка на баба Внага. Вляво от топилата е минералната баня, за която има вход.

Хераклея Синтика – град от древността

В подножието на изгасналия вулкан “Кожуха” са намерени останките от античен град. Смята се, че градът е съществувал в периода от ІV век пр.Хр. до VІ век сл.Хр. Археологическият комплекс се намира непосредствено до шосето водещо към село Рупите. Има входна такса и може да чуете беседа. Ние честно казано не сме толкова големи почитатели на археологическите разкопки и затова не отделихме време за този паметник на историята. Видяхме разкопките само отдалеч и от високо.

Заслужава ли си да се отиде до Рупите?

След предварителната нагласа, че няма да видим кой знае какво, мнението ни се промени. На нас района ни хареса. Харесаха ни парковият комплекс на баба Ванга, минералните топила, гледките от възвишението “Кожуха”, възможността да нощуваме на къмпинг.

Утро в Рупите

Пренощувахме в къмпинг “Рупите”. Сутринта рано посрещнахме слънцето от минералните топила до къмпинга. После взехме душ и вече прегладнели се отправихме на закуска в хубавия парков комплекс на Баба Ванга. Парка го отварят в 8:30ч. В една торба бяхме си приготвили храната.

Избрахме си беседка във вътрешната част на парка. Освен нас все още нямаше други посетители. Мяркаха се само хората поддържащи парка. Едни косяха тревата, други събираха шумата опадала от дърветата, трети почистваха храма “Св. Петка”.

Закусихме.

Наоколо цареше дълбоко спокойствие, тиха хармония оцветена в топлите слънчеви лъчи на утрото. Постояхме още време просто така в съзерцание, отпуснати в атмосферата на мястото. Такива мигове запомням завинаги и считам за подарък от вселената.

Брезички в парка.
Зкусваме в парка. 🙂
Съвпадения. Това крема сирене купих в София четири дни преди да попаднем в Рупите. Имаме хладилна чанта, а и времето не беше лятна жега та изтрая. И при първата ни закуска в Рупите случайно му беше дошло ред на него. Развесели ни това синхронично съвпадение. 🙂

Опознавателна екскурзия из района на Петрич

Втория ден от престоя ни в Рупите си организирахме много готина опознавателна екскурзия из района около Петрич.

Направихме няколко диагонала в центъра на град Петрич. Минахме с колата панорамно през китни селца сгушени в подножието на Беласица. При няколко от селцата забелязахме табели за водопади. Набелязахме си да посетим тези водопади напролет, когато ще са по-пълноводни.

Спряхме и в чудесния парк с вековни дървета при Самуиловата крепостта, близо до село Струмешница. В крепостта не влязохме, защото беше много слънчево, а след “Кожуха” и диагоналите из Петрич бяхме малко слънчасали.

Парка при Самуиловата крепост с разкошните столетни или хилядолетни дървета
В парка имаше добре поддържани алеи, пейки, чешма, на няколко места и засадени цветя. Реката, която преминава оттук е Струмешница.

Понеже минахме и в непосредствена близост до граничния пункт с Македония, Влади спомена, че ако не изискваха тестове, щяхме да скокнем до македонския град Струмица. 😄

Последния цял ден, пък отделихме за продължителен преход (10ч) до върховете Конгур и Радомир, в природен парк Беласица. Останахме много доволни от няколко дневния си престой в Рупите.

Други статии от същото пътуване

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 1

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 2

Екопътека “12та застава”, разкошна гора, топло гостоприемство, кратък дъжд, приказни мъглици и подслон до чешма

Язовир Голям Беглик през септември и кратка разкодка по част от Е8

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.