Язовир Голям Беглик през септември и кратка разкодка по част от Е8

Голям Беглик щяхме да посетим за втори път тази година.

В средата на септември ни се отвори свободно време. Прегледахме прогнозите за времето и въпреки разните вероятности за кратки дъждове се запътихме към Родопите.

Първата нощувка в плана ни беше да опънем палатката на брега на язовир Голям Беглик.
В края на юли тази година пак спахме при язовира, но от другата страна. За преживятното разказах в “С палатка на язовир в разгара на лятото. Язовир Доспат и язовир Голям Беглик.”
Тогава имаше много народ и си казахме, че ще опитаме да посетим мястото извън сезона. Самият язовир е много живописен, а гората в непосредствена близост до бреговете му разкошна.

Къде на язовир Голям Беглик спахме този път

От основното шосе в посока София-Доспат има две възможности да се приближи язовир Голям Беглик. През юли се вмъкнахме към язовира по път, който е на своеобразен разклон след като се подмине язовирната стена. Другите пътища на тoзи разклон водят към язовир Широка поляна и нагоре към гр. Доспат.
При септемврийското ни посещение свихме по пътя преди язовирната стена, ако се движите в посока София – Доспат. Не много далеч след завоя има широка поляна, преди която дори стои указателна табела – “Зона за къмпинг” (вижте картата). На поляната имаше голяма беседка.

Наоколо преброих около 6-7 спрели кемпери и каравани. После при разходка в горичката до поляната забелязахме пръснати между дърветата още доста и даже две големи палатки опаковани с найлон. Повечето от тези временни летни домове не бяха обитаеми в момента. Зачудихме се дали ще зимуват тук, или биват преместени другаде?

На поляната беше изключително спокойно, когато пристигнахме. Магически тихо. Аз така го обичам. 😉

Отсечка от международния маршрут Е8

Паркирахме колата, взехме раници и щеки и тръгнахме на разходка по пътя покрай язовира. Тази част на пътя е отсечка от международния маршрут Е8. Ние тръгнахме в обратната му посока. По целия път покрай язовира щеките изобщо не ни потрябваха, защото терена се оказа много равен и лек.
Наоколо красиви високи иглолистни дървета се издигаха като тихи стражи. Нямаше и преминаващи автомобили, защото си беше извън сезона.

При едно мостче над река, вливаща се в язовира, маршрутът се отделя от основния крайязовирен път. Оттам продължава вече успоредно с реката. Тук също не ни потрябваха щеките. Само си ги мъкнахме при тази разходка.
Походихме около два часа в едната посока и два часа обратно, защото скоро щеше да се стъмни. Разходката беше много приятна и я препоръчвам.

Късите дни

Този сезон има някои предимства и някои недостатъци. Предимствата са, че има по-малко народ или изобщо няма. Недостатък е че дните стават по-къси и светлите часове знчително намаляват.
Вечеряхме и опъвахме палатка по тъмно. Е, светехме с челниците, но не е като да се радваш на залез докато хапваш и палатката вече да е опъната. 🙂 Казахме си, че на следващия ден ще се ориентираме по-рано с цялата организaция.

Тишината на пух и прах

Вече бяхме готови за сън. Кротко се сгушихме в чувалите и утихнахме, когато, бум, чухме гръм като от някакво огнестрелно оръжие. Тъмнината уж e по-тиха, но не би. Дълбокото спокойствие на мястото се стопи за миг в един гръм на куршум. Някъде не далеч от нас (не виждахме къде) шумна компания наду музика, поде навикващи разговори смесени с нови гърмежи. Това продължи до малко след полунощ.

Яд ме беше, че дори при толкова малко хора все ще се намери, народ дето не може да понася тишината на околния свят и шума в главата си и ги заглушава със силен външен шум. Такава красива, дълбока тишина съкрушена най-безцеремонно, уф.

Втората вечер, на язовир Доспат, имахме огромен късмет – бяхме сам-сами на поляната. В близост нямаше нито народ, нито музика, нито викове, нито изстрели. Спокойствие!

Климатичните условия след средата на септември

При нощувката на язовир Голям Беглик ми беше студено, затова втората ни язовирна нощ събрахме спалните чували и вече спах отлично. Сутринта като се събудихме в малката ни палатка, отвън тя беше чисто мокра от конденза във въздуха. Край водоемите често е влажно. Отвътре стените на платнения ни дом също бяха се намокрили от допир с външния слой. Докато изчакаме палатката леко да поизпръхне си направихме сутрешна разходка наоколо. Беше отново тихо и мирно, и все така много красиво. Край язовира грееше меко септемврийско слънце истинска наслада за очите, тялото и душата.

Закуската ми, студена гранола не изядох с удоволствие. На студено време е хубава топлата храна, но този път не носехме газовия котлон.

След преспиването на язовир Голям Беглик, си натоварихме нещата и поехме в посока Доспат, село Барутин и малко след селото до началото на екопътека “12 застава”.

Разказа за екопътеката може да прочетете тук – “Екопътека “12та застава”, разкошна гора, топло гостоприемство, кратък дъжд, приказни мъглици и подслон до чешма”

Другите статии от същото пътуване (скоро ще публикувам)

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 1

Връх Конгур и връх Радомир еднодневен преход в природен парк Беласица – част 2

Рупите, приятна изненада. Малко съкровище в Югозападна България

Фоторазказ

Недалеч от поляната където оставихме колата се намира този хубав кът за отдих покрай Храмът “Св. Панталеймон”.
язовир Голям Беглик
По пътеката край язовир Голям Беглик, която е и част от международния маршрут Е8.
язовир Голям Беглик
На места пътят се отдалечава от язовира, на други се приближава до него и се откриват прозорци с гледки към водоема.
Това са прецъфтелите лилави цветя чието име не знам, но растат високи в планината. Със сигурност сте ги виждали.
Дори прецъфтяваши са красиви.
След като пътя (след мостчето) се отдели от язовира, не след дълго ни заведе до една хубава чешма.
Заведе ни и до поляна където пасяха стадо крави. Там минахме с изострено внимание за наличие на кучета пазачи. Слава богу такива нямаше. Пък тази крава природата беше нарисувала като за бал с маски или хелоуин честване. 🙂
За първи път виждам червена гъбка. Мухуморка ще да е.
Говорихме си колко е тъжно, че тези внушително постойки, тип бунгала са оставени да се рушат. Някога там са отсядали хора за отдих. Бяха 5-6 къщички. Недалеч от тях се намира Ловен дом “Синия залев”, който е функциониращ и от другата страна на пътя изоставената сграда на хижа Рай.
Сутринта преди да поемем към Доспат, се разходихме пак край брега на Голям Беглик.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.