“Чудните скали” край язовир Цонево

След четири нощувки в Шкорпиловци, решихме да разнообразим престоя си в района с една нощувка край бреговете на язовир Цонево.

В близост до язовира има природна забележителност наречена “Чудните скали” и пак наоколо една еко пътека – равна и лека.

“Чудните скали”

„Чудните скали“ представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни.”

www.yazovirconevo.bgsait.com/chudniteskali

Колата спряхме на отбивка при пътя малко преди самите Арки-тунели. На отбивката имаше и други автомобили. В тунелите преминахме пеша, но не бих казала, че е приятно преживяване, защото покрай нас в двете посоки минаваха и автомобили. Някои шофьори намаляваха, други без много да се впечатляват профучаваха бързо и ни оставяха в облак прахоляк. Понеже недалеч има пресевна, каменоломна или нещо такова, преминаваха с грохот и камиони край нас. 

Слава богу, този участък от разходката беше кратък и скоро свихме наляво по пътека, която ни заведе нагоре към една скална стена.

Там попаднахме на голяма група деца с техните треньори. Лагер организиран от школа по алпинизъм към град Варна. “Чудните скали” е традиционно място, на което се осъществяват подобни тренировъчни обучения.

Подминахме лагера, пътеката продължи нагоре и ни изведе на тераса над скалната стена. От там има гледка към част от язовира и Чудните скални кули.

После се върнахме по същата пътека. Цялото разглеждане е за не повече по 30-40 минути, ако решите да поседнете.

Тунелите под “Чудните скали”
чудните скали
Катерачен обект “Чудните скали”
чудните скали
По тази пътека се достига до скалната стена, която на картата на BGmоuntains в отбелязана като катерачен обект “Чудните скали”.
чудните скали
Детския катерачески лагер. На поляната бяха струпани раници, палатки и спални чували. Явно групата щеше да лагерува тук.
Терасата над скалната стена всъщност е широка поляна.
Гледки от терасата
чудните скали
Часто от язовир Цонево, а в ляво хотел “Чудните скали”.
чудните скали
Язовира и кулите – “Чудните скали”.
Децата долу в ниското.
Слизаме по същата пътека, част от нея се движи близи до самата катераческа скала.

Равен асфалтиран туристически маршрут

С колата се върнахме по основния път обратно до разклон. Там започва път който е маршрут отеблязан като туристически. Като се свие с автомобила вдясно, може да се продължи пак по добър асфалт още известно време. Има няколко отбивки подходящи да се остави колата. Ние си избрахме една под сянката на дърво. От там продължихме по асфлатирания път пеша.

Може да разгледате по-подробно картата тук. Долу в ляво са Чудните скали. Зеленият път е основният. Там където се среща с жълтата маркировка е разклона. Но с автомобила може спокойно да продължите и по-натам по маркирания в жълто път, защото е асфалтирано.

Маршрутът в началото макар заобиколен от зеленина не ме очарова. Не знам дали беше някаква вътрешна начумереност, която ми пречеше да видя хубостта или просто мястото си беше такова, или друго. 

За малко се отклонихме от асфалтирания път, за да се спуснем до брега на язовир Цонево. Там имаше високи сухи треви, много кал и кравешка тор. Насреща се виждаше село Аспарухово.

Върнахме се обратно на маркирания път и ходихме, ходихме…По някое време пътят стана по-тесен, а насреща се изправи зелен хълм. В тази част от маршрута сякаш преминахме през някаква невидима стена в друго измерение. Така рязко се промени атмосферата. Пространството наоколо стана по-тихо, по-диво, по-спокойно. Тук вече маршрутът започна да ми харесва. Вече усещах че съм близо до природата. 

Близо до брега на язовир Цонево
Докъдето вървяхме (до мостчето) маршрутът води по все така равен път.
На отсрещния бряг – село Аспарухово.
Пътят се приближава към хълмчето отсреща. След реката продължава още доста нататък, някога ако пак сме в района може да го разучим целия ;-). По този маршрут може да се стигне до село Дебелец, което е разположено почти в другия край на язовир Цонево.
Тайната чешмичка

Стигнахме до мост, под който освен течаща река имаше и чешма с два чучура. Не знам дали водата става за пиене. Пътеката която слиза до това уединено кътче е малко скрита в шубрака, вляво от пътя.

Ей такава указателна сигнализация от страни на пътя, привлича вниманието и посочва, че има нещо важно.

Това странно червено обозначение, насочи погледа ни към скритата в храсталака пътечка.

Под сенките на дърветата, край реката поспряхме за кратък отдих. Не продължихме по нататък след моста, защото трябваше да се връщаме. Времето беше напреднало, а ни предстоеше обикаляне в търсене на място да нощуваме край язовира. Място така и не намерихме.

Мяалък оазис край реката – прохладно, свежо, тихо.
Реката скача в малко вирче.
Водата беше приятно студено. ИЗглежда чиста, но не знам дали е подходяща за пиене.

От мостчето до колата се върнахме за 40 минути.

Пътища сред ниви

Опитахме да стигнем до някое подходящо място край язовира, за да нощуваме там, но пътищата сред нивите бяха много изровени. Решихме да не тормозим колата и се отказахме. Върнахме се обратно към Шкорпиловци. Тази част на историята вижте тук – “Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето”.

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.