След четири нощувки в Шкорпиловци, решихме да разнообразим престоя си в района с една нощувка край бреговете на язовир Цонево.
В близост до язовира има природна забележителност наречена “Чудните скали” и пак наоколо една екопътека – равна и лека.
“Чудните скали”
„Чудните скали“ представляват масив от около десетина красиви скални игли с височина 40-50 м, наподобяващи кули на замък. Образувани са от въздействието на водата и вятъра върху варовика. Скалите изникват непосредствено от бреговете на язовир „Цонево”, където са най-стръмни и отвесни.”
www.yazovirconevo.bgsait.com/chudniteskali
Колата спряхме на отбивка при пътя малко преди самите Арки-тунели. На отбивката имаше и други автомобили. В тунелите преминахме пеша, но не бих казала, че е приятно преживяване, защото покрай нас в двете посоки минаваха и автомобили. Някои шофьори намаляваха, други без много да се впечатляват профучаваха бързо и ни оставяха в облак прахоляк. Понеже недалеч има пресевна, каменоломна или нещо такова, преминаваха с грохот и камиони край нас.
Слава богу, този участък от разходката беше кратък и скоро свихме наляво по пътека, която ни заведе нагоре към една скална стена.
Там попаднахме на голяма група деца с техните треньори. Лагер организиран от школа по алпинизъм към град Варна. “Чудните скали” е традиционно място, на което се осъществяват подобни тренировъчни обучения.
Подминахме лагера, пътеката продължи нагоре и ни изведе на тераса над скалната стена. От там има гледка към част от язовира и Чудните скални кули.
После се върнахме по същата пътека. Цялото разглеждане е за не повече по 30-40 минути, ако решите да поседнете.
Тунелите под “Чудните скали”
Катерачен обект “Чудните скали”
Гледки от терасата
Равен асфалтиран туристически маршрут
С колата се върнахме по основния път обратно до разклон. Там започва път който е маршрут отеблязан като туристически. Като се свие с автомобила вдясно, може да се продължи пак по добър асфалт още известно време. Има няколко отбивки подходящи да се остави колата. Ние си избрахме една под сянката на дърво. От там продължихме по асфалтирания път пеша.
Маршрутът в началото макар заобиколен от зеленина не ме очарова. Не знам дали беше някаква вътрешна начумереност, която ми пречеше да видя хубостта или просто мястото си беше такова, или друго.
За малко се отклонихме от асфалтирания път, за да се спуснем до брега на язовир Цонево. Там имаше високи сухи треви, много кал и кравешка тор. Насреща се виждаше село Аспарухово.
Върнахме се обратно на маркирания път и ходихме, ходихме…По някое време пътят стана по-тесен, а насреща се изправи зелен хълм. В тази част от маршрута сякаш преминахме през някаква невидима стена в друго измерение. Така рязко се промени атмосферата. Пространството наоколо стана по-тихо, по-диво, по-спокойно. Тук вече маршрутът започна да ми харесва. Вече усещах че съм близо до природата.
Тайната чешмичка
Стигнахме до мост, под който освен течаща река имаше и чешма с два чучура. Не знам дали водата става за пиене. Пътеката която слиза до това уединено кътче е малко скрита в шубрака, вляво от пътя.
Ей такава указателна сигнализация от страни на пътя, привлича вниманието и посочва, че има нещо важно.
Под сенките на дърветата, край реката поспряхме за кратък отдих. Не продължихме по нататък след моста, защото трябваше да се връщаме. Времето беше напреднало, а ни предстоеше обикаляне в търсене на място да нощуваме край язовира. Място така и не намерихме.
От мостчето до колата се върнахме за 40 минути.
Пътища сред ниви
Опитахме да стигнем до някое подходящо място край язовира, за да нощуваме там, но пътищата сред нивите бяха много изровени. Решихме да не тормозим колата и се отказахме. Върнахме се обратно към Шкорпиловци. Тази част на историята вижте тук – “Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето”.
