Връх Персенк в Родопите – преход из девствените родопски гори

Връх Персенк (2075м) се намира в Родопите. Не е много популярен като дестинация. Не се посещава масово, както други върхове у нас, но и туристическа маркировка до него няма. В августкия съботен ден, когато ние го посетихме по маршрута срещнахме само един човек.

Продължителност на маршрута

Ние направихме кръгов маршрут:
Хижа Скалните мостове – връх Персенк – природна забележителност Глухите камъни – хижа Скалните мостове.
С почивките (на поляната, на върха, за хапване на малини, на глухите камъни) ни отне близо осем часа – от 12:00ч до 19:45ч.

От хижа Скалните мостове до върха стигнахме с почивка за около 1:30мин.

Откъде минахме ние

С колката продължихме по афалтирания път след природната забележителност Чудните мостове. На Чудните мостове имаше безброй паркирали автомобили. Силен туристически магнит са скалните арки. Ние сме ги посещавали преди и сега решихме да си спестим навалицата.
Асфалтирания път ни заведе до хижа Скалните мостове. Там паркирахме.

Пешеходната част

Тръгнахме в посока хижа Персенк.
Маркировката по пътеката е разноцветна и сочи всякакви дестинции. Ако решите да ходите по нея, следете табелите за хижа Персенк.

Стигнахме до широка поляна (със спокойно ходене за 1:10мин). Тя е своеобразен кръстопът с пътеки водещи в различни посоки. Табела изрично сочеща към връх Персенк няма. Има пътечка с червена маркировка обозначаваша ясно част от трасето – Персенк Ултра, по което се правят ултра маратони. Тя води към върха. От поляната свихме по тази пътека и следвахме маркировката Персенк Ултра – червена. Влади поглеждаше от време на време и карта на телефона.
Съвсем скоро стигнахме върха (за 20 мин). Препоръчвам връщане от върха до поляната обратно по същия път, защото по нататък се оказа доста екстремно. От поляната има пътека за Глухите камъни, която хванхме малко по-късно.

Трудност на маршрута

В началото от хижа Скалните мостове пътеката беше много лека. Изкачвахме се нагоре без особено усилие. След широката поляна с разклоненията в различни посоки, където свихме по маркировката Персенк Ултра, започна леко изкачване. Натрупва се денивелация, но катеренето не е продължително и тежко. Има малко камънак за покатерване и трябва внимателно да се минава, но е съвсем постожимо.

На връх Персенк

Адреналинно слизане с въжета по участък на Персенк Ултра

До изкачването на върха маршрутът е съвсем приличен и подходящ за повечето хора, ако са с удобни обувки. За да не се бута излишно човек по-добре да се върне обратно по същия път.

Ние обаче без да знаем какво ни чака продължихме да следим маркировката на трасето Персенк Ултра. Мислехме си, че пътеката може да ни отведе до Малкия Персенк, но не стана така.

Слизането се оказа доста екстремно. Супер стръмно надолу по хлъзгава песъчлива пътека. На места имаше сложени въжета да си помогнеш. Аз прибрах щеките, залових се здраво за въжето и продължих да спускам къде ходейки, къде плъзгайки се.
Питах се как хората изобщо бягат по това трасе? Ами не бягат в този участък, ходят го, посочи Влади. Със сигурност го ходят, обаче по-пъргаво и сръчно от мен.
Когато най-накрая слязохме до по-равно място, краката ми буквално трепереха от мускулното напрежение, натрупано от слизането.
Не препоръчвам това слизане,освен ако изрично не търсите приключенско предизвикателство. Не е шега това спускане. Иска техничност, концентрация и засилено внимание през цялото време.

Въжето помага.

Хижа Персенк

До хижа Персенк не стигнахме. Видяхме я от високо, но не ни се слизаше още надолу към нея и на подходящия разклон свихме наляво по пътеката обратно в посока хижа Скалните мостове. Пътеката е всъщност запазен каменен Римски път. Толкова добре запазен, че се чудехме дали пък не са преподреждани камъните в накакъв момент. Римският път, с ходене по него без зор, ни заведе обратно до широката кръстопътна поляна.

Римски път. По такъв вървяхме и към поляната и малко след това към Глухите камъни.

Глухите камъни (но не онези популярните, тези са други и по-малки)

Вместо да се върнем по съвсем същия път, решихме да си променим маршрута леко. Щяхме да стигнем първо до природната забележителност Глухите камъни и оттам да спуснем към хижа Скалните мостове. Пътеката от поляната до Глухите камъни е равна и лека. Маркировката беше зелена.

Глухите камъни се оказа място сред гората подобно на крайпътна отбивка. Там имаше маса с пейки и разбира се самите камъни.
Хапнахме каквото ни беше останало и тръгнахме към хижа Скалните мостове.
Пътят до хижата е отлично маркиран (зелена маркировка). Освен, ако не блееш много, няма как да се объркаш с нея. Табели сочат две хижи Скалните мостове – нашата дестинация, и Чудните мостове – това е хижата долу при самите Чудни мостове. До нашата хижа пътеката е споделена.

Докато си гледате в краката, трябва да внимавате и за сучпени клони над нивото на очите. И аз и Влади успяхме да срещнем по един клон с глава. Не е приятно.
Глухите камъни. В гората имаше още няколко скали.
Масата с пейките край пътя.
Маркировката от Глухите камъни към хижа Скалните мостове беше отлична.

Малинова спирка

Вървяхме си по пътеката, когато усетих силен аромат на малини. Спрях, огледах се и видях малинови храсти преливащи с плодчета. Похапнахме богато, набрахме малко и в канче и пак останаха за следващи туристи или баба Меца. Не съм опитвала досега толкова едри и сладки горски малини.

Впечатления от връх Персенк и красотите по пътя

Гледки от върха имаше. Освен това място е изключително спокойно, обвито в почти тайнствена тишина. Поседяхме там около 20на минути.

Това особено спокойствие цареше по целия маршрут. Освен нас и единствения човек, който срещнахме когато се качвахме към върха, други хора не видяхме. Гората беше много девстена и тиха – понякога зелена, понякога малко сива и изсъхнала.

Широката поляна е хубаво място за отдих. В края на маршрута, при слизането от глухите камъни към хижа Скалните мостове се върви по широк горски път. Вдясно през дърветата се виждаха съседни хълмове обляти в меката златна светлина на залязващото слънце.

Гледка от върха.
Път през тиха, тиха гора. Само ние скитаме.
Още малко остава до хижата.
По целия маршрут вода нямаше. Чак накрая недалеч от хижа Скалните мостове си възстановихме запасите с ледена вода от тази чешма.

Първи тест на леката ни палатка

Пристигнахме в хижа Скалните мостове. Хапнахме по една голяма паница с боб.
Бобът беше много вкусен и на съвсем прилична цена – 2.50лв. На следващия ден при долната хижа Чудните мостове видях на дъска с ценоразпис цена за същата гозба – 4.50лв.

Преспахме с палатката на поляна малко по далеч от самата хижа. Натам ни опъти хижарят. Такса не сме плащали, но не ползвахме и банята в хижата.
На поляната вече имаше друга двойка момче и момиче. Също щяха да спят на палатка.
Поприказвахме малко с тях и легнахме.
Студено не ми беше тази нощ, но се будех от лая на кучето при хижата и си мислех дали не сигнализира появата на някоя мецана. Ех, тези мечки, все са ми в главата.

Чудните мостове

Рано сутринта събрахме палатката и тръгнахме с колата. Спряхме за набързо надзърване на скланите арки. Исках да щракна някоя снимка.

На Чудните мостове слязохме малко преди 8:00 сутринта. Освен нас нямаше други посетители. Светлината, обаче вече беше силно контрастна и не направих много снимки.


После поехме към морето. Избрахме да почиваме в Шкорпиловци.

Други статии

За по-популярните Глухи камъни вижте статията – “Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни”.

Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.