Черноморие – Шкорпиловци, Карадере, Несебър и Поморие

Към днешна дата, лято 2021г, Българското Черноморие все още предлага за всекиго по нещо. За жалост повече е предлагането на бетон, но може да отговаря на търсенето.

Шкорпиловци – нашият фаворит за почивка на родното ни Черноморие

За втора година, понеже не ни отърва да чупим пари за тестове и да треперим за вероятности за карантини, не ходим в Гърция. Хареса ни обаче миналата година на Шкорпиловци, затова повтаряме. Статията от миналата година вижте тук.

Хареса ни, но признавам аз и тази година тръгнах към родното Черноморие с известна доза скептичност. “Морето ще е мътно, ще има шум…” Възприемах ходенето като компромис, защото на Влади му се искаше морска ваканция. Щяхме да останем за две-три нощувки.

Това въведение в обстоятелствата правя, за да изпъкне по-силно хубавото усещане от мястото, което промени и моята предубеденост, и първоначалната ни идея за престой от три на десет дни. Три от тях преспахме на палатка. (“Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето”)

Настаняване

Обадихме се на мястото, където бяхме отседнали миналата година. Обаждаме се от днес за днес, защото рядко правим предварителни планове. Този път пътувахме от Родопите. В съответното семейно хотелче места нямаше. Влади прегледна няколко други оферти в интеренет и прозвънихме една. Жената, която вдигна телефона, хазайката Нели, беше много любезна и мила. Имаше свободна стая, тръгнахме натам.

Аз до известна степен се радвах, че ще сме на квартира в селото. Харесвам селското спокойствие.

В стаята без да е луксозна имахме всичко необходимо. Беше чиста и от прозореца виждахме в далечината лентичка море, а сутрин иззад короните на дърветата и покривите на къщите изгряващото слънце. Само тераса нямаше, но имаше общ двор. 😉

До плажа отивахме с колата. По приятна пешеходна алея успоредна с основния път свързващ селото с курорта, пеша, за около 20-25 минути, също може да се стигне. Една сутрин се разходихме заедно с Влади, а друга минах разстоянието сама.

Изгреви

При първата ни сутрешна разходка с Влади бях объркала часа на изгрева и закъсняхме. Слънцето вече се беше качило по-високо и светеше прекалено силно за снимки. При самостоятелната ми разходка успях да отида навреме и да си пощракам малко. 😉

Изгрев от стаята, но съм приближила с варио обектива. Слънцето вече е доста високо над хоризонта.
Селото

В центъра на селото на площада има два магазина хранителни стоки. Ние си заплюхме този, в който сутрин пекат и закуски и все там си пазарувахме. Плодове и зеленчуци си купувахме от село Ново Оряхово. До там пак стигахме с колата. Да, ако човек е без автомобил не знам как точно става организацията.

Сутрин петли от съседните дворове кукуригаха още към 5:30ч. На нас това не ни пречи, защото когато сме почивка и не лягаме след полунощ, естествено ставаме рано.

В село Шкорпилоци има няколко механи, ресторанти, но ние се хранехме в стаята и на плажа, така че нямам наблюдения за тях. В курота Шкорпиловци има някакви туристически атракции, но селото е само село и на мен това много ми харесва.

Чудя се още, защо толкова много хора се гъчкат по пренаселените морски курорти, при условие, че на едно такова място като Шкорпиловци има много повече пространство?

Главната улица – от площада стига до курортната част при плажа.
На четврътия ден от пристигането ни, вечерта към 18:00ч заваля проливен дъжд. Скоро токът спря, а и мрежата на теленор изчезна. Тока го нямаше за няколко часа, а мрежата до следващия ден. Тези осбстоятелства не нарушиха много почивното ни настроение. Четохме си книжки.
Плажът

Плажната ивица на Шкорпиловци е абсолютно великолепна. В моя личен списък е фаворит. Просторна, свободна, природна, дива и няма бетон засега.

Карадере – узгубеното бижу

Няколко човека с огромен ентусиазъм, с любов към мястото ни описваха Карадере. Казваха, че мястото е уникално. У мен се породиха много високи очаквания. Представях си, че ще видя рая на земята.

Лесен достъп

От град Бяла свихме по едни черни пътища сред нивите. По картата на гугъл се ориентирахме до достъпно място, където можеше да стигнем с внимателно каране без да си причиняваме адреналинни спускания надолу към дерето. От своеобразното паркингче, там имаше и други паркирали автомобили, слязохме пеш по стръмна пътечка към плажа.

Доминацията на човека

Природа на Карадете излъчваше покой. Енергия на неподвижност, на безвремие. 

В същото време, мястото беше някак шумно от вещи. На плажа имаше опънати цели махали от Декатлонски големи и малки палатки, шатри, кухни, други саморъчно сглобени навеси от клони и парцали. Тук и там се търкаляха разхвърляни пластмасови бутилки, детски пояси, дюшеци. На първа линия между дърветата и пясъка се натрапваха със своето присъствие редица от каравани.

Природата беше някак присвоена от диво-къмпингуващото население. Човекът пак завземаше територии, не се сливаше с природата, а я покоряваше и препълваше с предмети на своя цивилизован свят. Помислих си, че разликата на бетонното посегателство и палатковото нашествие е много тънка. Природата се заличаваше, заради натрапването на човешкото присъствие. 

Дали някога е било по диво, по-природно, по-чисто може да споделят хора, които са го виждали преди. Днес Карадере не ме омагьоса. 

На граничната зона между плажовете Шкорпиловци и Камчийски пясъци поне пясъчната ивица не беше завзета по този начин.

На Карадере ми харесаха красивите камъчета заоблени съвършенно от водата. Взех си два, единия за приятелка, която каза, че Карадере ѝ липсва. Делфини също не видяхме.

Несебър – това не е нашето място на Българското Черноморие

В Несебър почти целият град е с платени места за паркиране. Дори в жилищните квартали. Спряхме в края на града, там имаше безплатно място при една механа. Не знам дали догодина няма и него да го разчертаят. Сградите задушават малките улички, по които пъпли летуващ народ.

Ресторантите, механите, кафенетата са безброй. На една от пешеходните търговски улици в новия град имаше дървета, май само това ми хареса.

За мен е далечна тази форма на летуване, но хората я харесват. Щом са там, значи им резонира, допада, удовлетворява. С Влади, обаче единодушно си коментирахме, че ако и Шкорпиловци стане така, просто няма да ходим на море. Целият Несебър жужеше от една атмосфера на нестихващ шум. 

Плажът, който видяхме, беше препълнен. Пясъчната ивица не е много широка. Доминираха местата с платени шезлонги и чадъри. В свободната част кърпите на отделните хора бяха буквално на не повече от метър и половина разстояние. Но ето, хора имаше и там.

До стария град не ходихме. Били сме преди. Хубав е, но от всеки ъгъл се натрапва сергийка подстрекаваща консуматорското отношение към света. Ех, свят…

Определно, град Несебър не е нашето място за почивка.

Поморие – трети по големина на Българското Черноморие

Поморие е третият по големина Черноморски град. Още с влизането в него усетихме, че сме се отдалечили от сгъстения шум на Несебър. Паркирахме колата в квартал Свобода, но забелязахме, че възможност за безплатно спиране имаше и на още удобни места.

Излязохме на крайморската алея. Светлината в небето беше уникална. Поех си дълбоко въздух и усетих, че се отпускам.

Харесаха ни жилищната част на самия град, пешеходната алеята край морето, училището с изглед към морето, малките нетърговски улички, старите къщи и старата църква. Плажът до стария град, обаче не ни допадна – тесен е, претъпкан и точно над него – път и сгради. 🙂

По централната търговска улица имаше доста летуващи, заведения за хранене, магазини – малко като Витошка. 

Море от сребро.
В далечината се вижда Бургас.
Бургас.
Разходка по крайморксата алеята.
Вдясно сградата е реиновирана, но малката полусчупена вляво на улицата също е стара и красива и би било хубаво, ако можеше и на нея да ѝ се вдъхне нов живот.
Храмът „Преображение Господне“, намира се в старата част на Поморие. За историята на храма може да прочете тук.

Бихме ли отишли да почиваме в Поморие? Силно съмнително, защото плажът не е както ни харесва.

Ако почиваме на нашето Черноморие, ще повторим Шкорпиловци. Там намерихме нещата, които търсим, тишина, покой, простота, природа. Ако вие летувате на подобно място пишете ми за идеи. 🙂

Свързани статии

Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето
Шкорпиловци – място, все още свободно от бетона и родния туристически “прогрес”

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.