Палаткови неволи
Дали ще сгреша, ако предположа, че като разказвам за нощуванията ни палатка, някой четящ или гледащ снимките, може да си създава една приказна картина на абсолютно безметежно и романтично преживяване?
Не че безметежност липсва, но почти винаги има и някакви метежи 😄.
В 80% от случаите метежите идват заради съседи.
Така се случва и на къмпинги, и на язовирите като ходим, и сега на морето.
Никога не спестявам тези истории, защото няма да е честно да подправям преживяването като пропускам да спомена предизвикателствата.
Недостъпният язовир Цонево
“Язовир Цонево се намира край село Цонево, в Стара планина, на територията на Варненска област. Той е третият по големина язовир в България. Пуснат е в експлоатация през 1974 г. предимно за промишлено водоснабдяване и напояване.”
www.yazovirconevo.bgsait.com
Влади огледа картата на гугъл мапс и видя, че недалеч от Шкорпиловци е разположен язовир Цонево. В статии, хора споделят че са палаткували край неговите брегове. Решихме и ние да потърсим място. По-рано през деня се разходихме до природната забележителност “Чудните скали” и по пешеходен маршрут минаващ отчасти покрай язовир Цонево. За тях четете в статията “Чудните скали” край язовир Цонево”.
Язовирът беше хубав, но асфалтираните някога пътища към него все стигаха до разни имоти, частни ли, държавни ли, с ограничен достъп. Другите възможни пътища пък се оказаха черни и с дълбоки коловози – между ниви или в гора. С нашата кола от там минаването не е добра идея.
Та се повъртяхме като гладни котки около язовира без да намерим място за бивак.
Доближихме водоема пеша на две места – брега срещу село Аспарухово и откъм село Дебелец. Брегът срещу Аспарухово не ни се понрави за нощуване, а при село Дебелец нямаше възможност. Направих няколко снимки и потеглихме към обратно към морето.
С палатката на морето
Преди два дни бяхме проверили място, на което имаше диво къмпингуващи.
Подчертавам, че ние не къмпингуваме диво, а правим бивак, ще рече една нощувка и си прибираме всичко.
Друго са катуните с по няколко палатки, шатри, кухни, душ-палатки и т.н. Пълно жилищно обзавеждане. 😄 Такива видяхме много и край язовирите, които посетихме тази година.
С палатката на плажа в търсене на тишината – първа нощувка
Избрахме място. Паркирахме. Хапнахме. Малко преди да се стъмни отворихме палатката и си полегнахме в нея. Било е към 20:40ч.
Несгоди с българската естрада
И тъкмо очите ми се притваряха в първия сън, на палатка заспивам и се будя по няколко пъти, когато съседите до нас надуха на колонки българска естрада. Да бе една песен, ама не би, започна им купона.
По-натам техните съседи, младежка компания, бяха надули някаква хаус музика. Вече не чувахме вълните на морето в далечината. Все едно се пренесох в мол и от всеки магазин се натрапваше различно озвучаване. Лудница някаква.
Ядосах се на обстоятелствата. Влязох в колата, ама и там се чуваше купонът с естрадата.
Смотахме палатката и всичко в нея набързо и подкарахме колата нататък по пътя. Че напълних колата с пясък от палатката изобщо не ми се струваше проблем, исках да избягам от дискотеката.
По-натам пак катун, пак купон. Няма бягство. Последна надежда остана плажа.
Нарамили чували, дюшеци, палатка, всичко разгънато в наливно състояние, с челници като светулки се понесохме към плажа.
Конденз и АТВ-та
Наредихме се бързо на пясъка. Смуших се в палатката, тя само с долния слой, да гледаме звездите. Палатката, където не беше меш (мрежа), а плат подгизна от конденза през нощта. Понамокриха се и чувалите и дюшеците.
И за разкош тази нощ три пъти покрай нас по плажа преминаха гърмящи АТВ-та. Тъкмо вълните те приспят и злостните машини те събудят с гръм.
Не беше романтично нощуването край брега на морето.
В Индия ли се събудихме?
Сутринта на изток небето красиво се оцвети. Ще гледаме изгрев, урааа. Е да ама не, появиха се облаци над хоризонта и розовото кълбенце не видяхме. От запад, над гористите склонове пък запъпли една мъгла. Помислих си все едно сме в Индия, но нищо не казах. След няколко минути Влади изкоментира, “абе ние в България ли сме или в Индия”.
Който е ходил и е виждал типичното влажно, мъгливо утро там, няма как да не направи такава асоциация.
Сушене
Замъкнахме палатката, дюшеци и чували към колата.
Закусихме и зачакахме да се появи слънчицето да ни изсуши нещата. Към 8:30, се показа милото и ни спаси от мокротията и мрачността на преживените несгоди. Е, Влади каза че много добре си е спал и му харесало, ама аз не. 😄
Втори опит за спане на плажа
Втора вечер се върнахме на мястото с палатките и кемперите. Вече имахме план. Паркирахме. Вечеряхме. Наредихме палатката, чували и шалтета в икейска торба и се упътихме към плажа.
Тази вечер ни чакаше друго предизвикателство – силен вятър.
Но е хубаво упражнение да можеш и при такива условя да изпънеш палатката.
Сложихме този път и втория слой на платнения ни дом.
То се оказа, че тази нощ нямаше толква влага във въздуха. Дали само с меша щяхме да сме ок? Не можеш да го предвидиш това морско изменчиво време. Нямаше ги и ручащите АТВ-та.
Заспах рано към 21:30. Събудих се в полунощ и излязох от палатката за малко. Луната тъкмо беше изгряла и сребърна пътека водеше погледа от хоризонта към брега.
Много красиво.
Пак облаци скриха изгрева
Тази сутрин отново не видяхме изгряващото слънце, защото имаше облаци и наоколо беше сиво. В такъв момент си дадох сметка, че всеки изгрев е ценен, подарък е от природата.
Великолепна утринна разходка
Събрахме палатката. Закусихме и тръгнахме на разходка по брега. Беше рано и още нямаше народ по плажа. Имаше чайки. Разходихме се около два часа общо в двете посоки. Така и не стигнахме до устието на река Камчия, но се оказа, че си е далечко. Морето беше пенливо, облаците се бяха разкъсали, изобщо разкошно начало на деня.
Вървях и вечно калкулиращият ми ум говореше, “ей това е да се събудиш на брега, да се разходиш по брега и да останеш на този разкошен, просторен, природен (без бетон) бряг. Искам пак така някой път. 😉 Отправих една молитва към Всевишния, дано опази това късче рай от алчността и глупостта на хората.
Шкорпиловци ми даде надежда за още хубави лета, въпреки, че не можем да идем до Гърция.
Трета нощувка – три е за щастие
Формата на нощувките ни при тазгодишното морска ваканция беше следната – 4 нощувки на квартира в село Шкорпиловци, две нощи на палатка (нали правим още тестове на новата Naturehike), после обратно за още 3 нощи в същата квартира в селото и накрая една последна нощ на плажа.
Тази трета нощ беше като три за щастие. Вечерта, докато Влади разпъваше палатката аз се въртях с фотоапарата и снимах захласната от магическата палитра на залеза. Цветовете на облаците и нюaнсите на спокойната като езеро повърхност на морето бяха разкошни.
Решихме да опитаме отново само с мрежестия слой на палатката. Нощта беше ветровита, но ние се бяхме увили топло в чувалите. Морето продължи въпреки вятъра да е толкова спокойно, че едвам го чувах как пее своята тиха песен. Сутринта към 6:00ч температурата на въздуха беше около 10-11градуса.
Този път имахме късмет да се полюбуваме и на изгрева. Остана ни едно прекрасно чувство от последната ни морска вечер.
Подобни статии
С палатка на язовир в разгара на лятото. Язовир Доспат и язовир Голям Беглик.
Нощувка на язовир Батак – почивка в Западните Родопи – ден 1 (част втора)
