Пясък в палатката – три нощувки на брега на морето

Палаткови неволи

Дали ще сгреша, ако предположа, че като разказвам за нощуванията ни палатка, накой четящ или гледащ снимките, може да си създава една приказна картина на абсолютно безметежно и романтично преживяване?
Не че безметежност липсва, но почти винаги има и някакви метежи 😄.
В 80% от случаите метежите идват заради съседи.
Така се случва и на къмпинги, и на язовирите като ходим, и сега на морето.
Никога не спестявам тези истории, защото няма да е честно да подправям преживяването като пропускам да спомена предизвикателствата.

Недостъпният язовир Цонево

“Язовир Цонево се намира край село Цонево, в Стара планина, на територията на Варненска област. Той е третият по големина язовир в България. Пуснат е в експлоатация през 1974 г. предимно за промишлено водоснабдяване и напояване.” 

www.yazovirconevo.bgsait.com

Влади огледа картата на гугъл мапс и видя, че недалеч от Шкорпиловци е разположен язовир Цонево. В статии, хора споделят че са палаткували край неговите брегове. Решихме и ние да потърсим място. По-рано през деня се разходихме до природната забележителност “Чудните скали” и по пешеходен маршрут минаващ отчасти покрай язовир Цонево. За тях четете в статията “Чудните скали” край язовир Цонево”.

Язовирът беше хубав, но асфалтираните някога пътища към него все стигаха до разни имоти, частни ли, държавни ли, с ограничен достъп. Другите възможни пътища пък се оказаха черни и с дълбоки коловози – между ниви или в гора. С нашата кола от там минаването не е добра идея.

Та се повъртяхме като гладни котки около язовира без да намерим място за бивак.
Доближихме водоема пеша на две места – брега срещу село Аспарухово и откъм село Дебелец. Брегът срещу Аспарухово не ни се понрави за нощуване, а при село Дебелец нямаше възможност. Направих няколко снимки и потеглихме към обратно към морето.

С палатката на морето

Преди два дни бяхме проверили място, на което имаше диво къмпингуващи.
Подчертавам, че ние не къмпингуваме диво, а правим бивак, ще рече една нощувка и си прибираме всичко.
Друго са катуните с по няколко палатки, шатри, кухни, душ-палатки и т.н. Пълно жилищно обзавеждане. 😄 Такива видяхме много и край язовирите, които посетихме тази година.

С палатката на плажа в търсене на тишината – първа нощувка
Наоколо имаше красиви растения поникнали в пясъка отвъд плажа.

Избрахме място. Паркирахме. Хапнахме. Малко преди да се стъмни отворихме палатката и си полегнахме в нея. Било е към 20:40ч.

Несгоди с българската естрада

И тъкмо очите ми се притваряха в първия сън, на палатка заспивам и се будя по няколко пъти, когато съседите до нас надуха на колонки българска естрада. Да бе една песен, ама не би, започна им купона.
По-натам техните съседи, младежка компания, бяха надули някаква хаус музика. Вече не чувахме вълните на морето в далечината. Все едно се пренесох в мол и от всеки магазин се натрапваше различно озвучаване. Лудница някаква.
Ядосах се на обстоятелствата. Влязох в колата, ама и там се чуваше купонът с естрадата.

Смотахме палатката и всичко в нея набързо и подкарахме колата нататък по пътя. Че напълних колата с пясък от палатката изобщо не ми се струваше проблем, исках да избягам от дискотеката.
По-натам пак катун, пак купон. Няма бягство. Последна надежда остана плажа.
Нарамили чували, дюшеци, палатка, всичко разгънато в наливно състояние, с челници като светулки се понесохме към плажа.

Конденз и АТВ-та

Наредихме се бързо на пясъка. Смуших се в палатката, тя само с долния слой, да гледаме звездите. Палатката, където не беше меш (мрежа), а плат подгизна от конденза през нощта. Понамокриха се и чувалите и дюшеците.
И за разкош тази нощ три пъти покрай нас по плажа преминаха гърмящи АТВ-та. Тъкмо вълните те приспят и злостните машини те събудят с гръм.
Не беше романтично нощуването край брега на морето.

В Индия ли се събудихме?

Сутринта на изток небето красиво се оцвети. Ще гледаме изгрев, урааа. Е да ама не, появиха се облаци над хоризонта и розовото кълбенце не видяхме. От запад, над гористите склонове пък запъпли една мъгла. Помислих си все вдно сме в Индия, но нищо не казах. След няколко минути Влади изкоментира, “абе ние в България ли сме или в Индия”.

Който е ходил и е виждал типичното влажно, мъгливо утро там, няма как да не направи такава асоциация.

Сушене

Замъкнахме палатката, дюшеци и чували към колата.
Закусихме и зачакахме да се появи слънчицето да ни изсуши нещата. Към 8:30, се показа милото и ни спаси от мокротията и мрачността на преживените несгоди. Е, Влади каза че много добре си е спал и му харесало, ама аз не. 😄

Втори опит за спане на плажа

Втора вечер се върнахме на мястото с палатките и кемперите. Вече имахме план. Паркирахме. Вечеряхме. Наредихме палатката, чували и шалтета в икейска торба и се упътихме към плажа.
Тази вечер ни чакаше друго предизвикателство – силен вятър.
Но е хубаво упражнение да можеш и при такива условя да изпънеш палатката.
Сложихме този път и втория слой на платнения ни дом.
То се оказа, че тази нощ нямаше толква влага във въздуха. Дали само с меша щяхме да сме ок? Не можеш да го предвидиш това морско изменчиво време. Нямаше ги и ручащите АТВ-та.
Заспах рано към 21:30. Събудих се в полунощ и излязох от палатката за малко. Луната тъкмо беше изгряла и сребърна пътека водеше погледа от хоризонта към брега.
Много красиво.

Пак облаци скриха изгрева

Тази сутрин отново не видяхме изгряващото слънце, защото имаше облаци и наоколо беше сиво. В такъв момент си дадох сметка, че всеки изгрев е ценен, подарък е от природата.

Великолепна утринна разходка

Събрахме палатката. Закусихме и тръгнахме на разходка по брега. Беше рано и още нямаше народ по плажа. Имаше чайки. Разходихме се около два часа общо в двете посоки. Така и не стигнахме до устието на река Камчия, но се оказа, че си е далечко. Морето беше пенливо, облаците се бяха разкъсали, изобщо разкошно начало на деня.
Вървях и вечно калкулиращият ми ум говореше, “ей това е да се събудиш на брега, да се разходиш по брега и да останеш на този разкошен, просторен, природен (без бетон) бряг. Искам пак така някой път. 😉 Отправих една молитва към Всевишния, дано опази това късче рай от алчността и глупостта на хората.
Шкорпиловци ми даде надежда за още хубави лета, въпреки, че не можем да идем до Гърция.

Горичката зад пясъчния килим е приютила палатки, кемпери и каравани.

Трета нощувка – три е за щастие

Формата на нощувките ни при тазгодишното морска ваканция беше следната – 4 нощувки на квартира в село Шкорпиловци, две нощи на палатка (нали правим още тестове на новата Naturehike), после обратно за още 3 нощи в същата квартира в селото и накрая една последна нощ на плажа.

Тази трета нощ беше като три за щастие. Вечерта, докато Влади разпъваше палатката аз се въртях с фотоапарата и снимах захласната от магическата палитра на залеза. Цветовете на облаците и нюaнсите на спокойната като езеро повърхност на морето бяха разкошни.

Решихме да опитаме отново само с мрежестия слой на палатката. Нощта беше ветровита, но ние се бяхме увили топло в чувалите. Морето продължи въпреки вятъра да е толкова спокойно, че едвам го чувах как пее своята тиха песен. Сутринта към 6:00ч температурата на въздуха беше около 10-11градуса.

Този път имахме късмет да се полюбуваме и на изгрева. Остана ни едно прекрасно чувство от последната ни морска вечер.

Подобни статии

С палатка на язовир в разгара на лятото. Язовир Доспат и язовир Голям Беглик.

Нощувка на язовир Батак – почивка в Западните родопи – ден 1 (част втора)

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.