Купените в Рила видях за първи път миналата година, когато се качихме до Страшното езеро. На мен не ми мина през ума, че ще ги изкача и от тях ще погледна езерото. Влади, обаче си го беше помислил и измислил хубав еднодневен маршрут в тази посока.
Маршрут:
ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – заслон Орловец (БАК) – връх Ловница (2695м) – Купените, Голям (2732) Среден (2721м) – подсичане на Малък Купен – Страшно езеро – Йончево езеро – ЦПШ Мальовица
Потеглихме от София в 6:15ч. Златото на сутрешното слънце подсилваше цветовете на август.В 8:05ч поехме пеша към върховете. Освен нас имаше още доста хора по горската пътека. Някои щяха да се отклонят към връх Мальовица, други да споделят посоката, в която се бяхме упътили и ние.След хижа Мальовица, започнаха да се разкриват разкошни панорами.Ако се вгледате, ще забележите долу близо до реката малка червена фигурка. Този човек и още няколко са на така наречената втора тераса след хижата. И ние бяхме там долу. Пътеката нагоре за кратко ни изведе на значителна височина. Ще рече, беше си стръмна.И колкото по-високо се изкачвахме, толкова по-често затаявахме дъх пред възхитителните гледки.А горе, започна да става по-скалисто.
Заслон Орловец
Горе на билото се вижда съвсем дребничък силуетът на заслон Орловец. Там трябваше да се качим.Стигнахме заслона.Така изглежда заслонът отвътре.От заслона се вижда връх Камилата. На този връх не се качихме, целта ни беше друга.Пътеката от заслона нагоре към връх Ловница не е маркирана. Първо минава през един камънак, после ей там през зеления килим и на билото.Трябваше да преодолеем участъка с камънак. Там ясна диря на пътеката няма. Оглеждаш и преценяваш откъде да минеш.А освен сипейната река имаше и останали преспи сняг. Ние до преспите не слизахме.Заизкачвахме се нагоре.Влади ме изчаква.Набрахме височина за кратко време. Надолу се вижда заслона.А после и от още по-високо. Все пак върховете Ловница и Купените бяха над 2500м височина.
Цветя в скалите
Винаги ме впечатлява волята на такива малки растения, които намират почва сред камънак, скали и поникват.
Гледките дебнат отвсякъде
Купените
За да стигнем Купените, след връх Ловница, трябваше малко да слезем и после отново да се изкачим. Маркировката е пирамидки оставени от добри хора.Необикновените скулптури на природата.Вече виждаме Страшното езеро.На Големия Купен имаше доста хора.Качихме се и до Средния Купен, а на малкия подсякохме.Сипейните улеи създават фантастичност на пейзажа.Красиви са гледките.След подсичането на Малкия Купен, завихме наляво и заслизахме към Страшното езеро.
Сипеен улей – улей посипан с камънак
По такъв терен вървиш много осъзнато. Всякакви бръмбари излитат от главата и остава само мисълта – къде е подходящо да стъпя?
Страшното езеро
Страшното езеро и заслона, бяха пред очите ни през цялото спускане по улея.Слязохме успешно и сме доволни. Направихме си заслужен почивка на езерото, преди да продължим надолу към Йончевото езеро.
Йончевото езеро
Заслизахме по синята маркировка. И тази пътека ни преведе през не малко камънак.
Йончевото езеро. Тук също поспряхме, за да се насладим на спокойствието на мястото и да отморим.Светлината красиво очертаваше бреговете на езерото. Часът беше към 18:00чВ началото след Йончевото езеро, посока ЦПШ Мальовица, пътеката беше равна и лека. После започна едно стръмно спускане по хлъзгава песъчлива пътека с камъчето, които те поднасят както си поискат. При това спускане вече бях много изморена и изобщо нищо повече не снимах. 🙂Макар и да не беше лек, преходът си заслужава. Там във високите част на Рила планина, някак можеш да доловиш нейната магнетична сила. Нали знаете казват, че енергията тук е специална.
