Аз знам, че нищо не знам.

“Светът е по-широк от представите ни за него.”

Хенри Дейвид Торо, “Уолдън”

Хората като цяло без много задръжки се присмиват на чувствата и се отнасят към логиката като към единствена способност, достойна за уважение. По ирония обаче повечето от великите световни изобретения са се породили като въображение или вътрешно чувство.

Теун Марес, “Толтекските учения” – том 2

Аз знам, че не знам. Ще рече всичко е съмнително до някаква степен. Живея с широко отворени очи, широко отворени уши и оставям преживяванията да се натрупват.

“Аз знам, че не знам” или кои са лудите според обществените етикети

Луд, според “разумните, здравомислещи хора” е човек, който твърди че знае, че не знае, защото животът не е само това коeто изглежда. В света съществуват неща невидими и все още недоказани от съвременната наука.

В контекста на тази дефиниция и аз съм безумец пътуващ в неизвестното.

Живот подреден в доказателства. Претенции за мислене и знаене

Какво значи да си мислещ човек? Пак според аршина на общественото мнение, мислещ е който разчита само на разума и има претенции, че заради това знае по-добре. Със самочувствие убеждава другите, че вселената е онова, което виждаш и нищо не убягва от твоя поглед? “Мислещият” следва мотото – “Не го виждам, следователно не съществува!”

Попаднах на едно видео с такива хора, които вярват, че светът е само това, което науката е доказала. Няма доказателства за нещо, значи то е илюзия и точка.

Всички “доказателства” в материалния свят обаче, според мен са относителни величини. Не едно и две научни наблюдения, изводи, аргументи са били тотално опровергавани след време. Отречени и заменени с други.

Давам пример, има една поредица Crash Course – Astronomy, в нея ще чуете за поне няколко научни заключения от миналото, които в последствия са били отречени. Удивително е колко мъничко все още познаваме огромния космос и колко огромен е той. Това според мен предполага известна скромност по отношение на увереността ни, че знаем мнооого добре как стоят нещата.

Защо тогава някои “учени” и “неучени” хора така се вкопчват в своите доказателства и ги считат за неизменна истина?

Откъде тръгнаха мислите ми по темата. От едно интервю, което гледах с лекар считащ себе си за последовател на популярно движение наричащо се – рационалисти. Не бях се натъквала на такива досега. Той утвърждава логиката, че ако за нещо няма доказателства, то е спекулация. Ако определени явления се проявяват в частен случай, те също нямат стойност.

Щом океанът не е голям колкото моя кладенец, значи не съществува

На мен подобни твърдения ми звучат като на жабата от историята “Жабата от кладенеца”. В историята се разказва за две жаби. Едната живеела в кладенец, другата в океана. Втората скочила при първата. Тази от кладенеца я попитала: “Ти откъде дойде?”, “От океана” отвърнала новодошлата жаба. “Океанът голям ли е колкото моя кладенец?” запитала първата и скочила гордо от единия до другия край на кладенеца. “По-голям е”, казала гостенката. “Това е невъзможно”, възмутила се домакинята на кладенеца, “щом океанът не е голям, колкото моя кладенец, значи не съществува. Ти лъжеш, че си дошла от океан, нищо по-голямо от моя кладенец не съществува.”

А с какво мерела жабата своя кладенец. Само със своите скокове. 

Интелигентност ли е наистина, ако поставяш под съмнение съществуването на непознатото в целия свят, но не и възможностите на своите инструменти за опознаване за този свят?

Цимент и движеща се почва

Съмнение в твърденията, а понякога и доказателствата на другите е по-лесно постижимо. Да се усъмниш в своя собствен рационален разум, в своите убеждения е трудно, защото е страшно.

Страшно е да изгубиш твърдата почва под краката си. Всичко започва да се движи и вече нямаш опора. Стъпваш несигурно, знаейки, че там където си поставил крак, може да се окаже че почвата потъва, мести се. Хората не обичат почвата да играе под краката им. Тягостно е да живееш така живота си. Чувстваш се малко луд, сякаш си в този свят, но не от него. Чужд на този свят, а друг не познаваш.

Всеки сам циментира земята по която ходи, със своите непреклонни убеждения и увереност, че той е прав, а не другите. Прави го защото е “по-сигурно, по-безопасно”. “Аз знам” е такава илюзорна сигурност.

Да оставиш земята, върху която стъпваш да се движи и променя без непременно да разбираш логиката на движение, за повечето хора е безумие. За мен това безумие е същността на самия живот.

Подобно статии

Това, което виждаме, не е всичко, което може да се види

Съчинение на тема “Аз и рамката” – автопортрет

Промяната на фокуса в ума, променя цветовете на света

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.