Осоговската планина или Осогово е планина в Западна България и Северна Македония. Най-високата ѝ точка е връх Руен – 2251,3 метра, който се намира на границата между двете държави и е един от 100 национални туристически обекта.
Като приближихме Кюстендил покрай пътя запълзя една мъглица излязла сякаш от нищото. После в града се проясни и след Кюстендил, когато пътят започна да се вие нагоре към село Богослов и хижа Осогово видяхме мъглицата като тънка облачна завивка.
След Кюстендил пътят се мушна под красив зелен тунел. Много ги обичаме тези тунели.След хижа Осогово по основния асфалтиран път вдясно е отклонението за маршрута до връх Руен.По пътя беше влажно от дъждовете предния ден и на няколко места имаше огромни локви, които за да заобиколим се свирахме в храсталака. Щеките много помагат за такива технични заобиколки. 😉Осоговска планина ни приветства. Пътят в началото е песен. Плавно, неусетно се вие нагоре. Маркировката до върха е червена.
Великолепната ботаническа градина на Осоговска планина
Пътят в началото беше като алея във великолепна ботаническа градина.Имаше и лилави, и сини теменужки, див карамфил и разни други цветлченца, които не познавам.Чергата на Осоговска планина. Жълтите цветчета бяха най-многообразни.
Чешмата в гората
Освен тази чешмичка, която е по в началото има и друга след заслон “Превала”. Тя е зад една дървена беседка край пътя.Влади си допълни шишето. Моето беше пълно, защото аз още се наливах с една домашна енергизираща напитка от мед и лайм, която си бях приготвила в друга бутилка. Аз попълних водните запаси на слизане. Водичката беше хладна и сладка.Покрай тази счупена постройка се минава преди заслон Превала. Не намерих информация каква е дали заслон, дали хижа, дали вила…
Заслон превала
В далечината се виждат върховете, които могат да се подсичат по широк равен път или да се покатерват по зимната колова маркировка. Ние на отиване ги подсичахме на връщане се качихме на билата. А малката къщичка е заслон Превала.Заслон Превала. На слизане там видяхме групичка почиващи под сенчестия навес туристи.Натам отиваме.Първото ни същинско катерене.Пътеката нетърпеливо събира денивелацията, а ние пуфтим нагоре. 🙂 Ей оттам се качихме.Направихме си кратка почивка, което за мен е време за снимки. 😉Гледки имаше във всички посоки.Подсичащият път се движи вляво, а вдясно се вижда зимната стълбова маркировка и другата пътека.Към върха избрахме подсичащия път.
Хълмове
Подобен интересен релеф има от едната си страна връх Амбарица.Гората рязко свършва.Видяхме и кончета.
Връх Руен
В далечината се виждат хора на върха.
Влади се разхожда из Македонско. Връх Руен е погранична зона. Хълмовете насреща са част от Македония.
На върха хапнахме сандвичи (между две филийки хляб – гриловано тофу, тиквичка и пресен домат). Бяха вкусни, но не достатъчно угледни за снимка. 😄
Слизаме, но катерим 😉
Тръгнахме надолу, този път по билните пътеки, облак пълзеше по дирите ни.Насреща (в горния ляв ъгъл на снимката) се вижда малка част от групата от Кремиковското туристичеко дружество. За нея споменах в предната статия – линк. И те минават по билата на върховете. Снимам ги от връх Мали Руен 2230 м.След Мали Руен следва Връх Шапка 2188 м.Още малко и сме на Шапката.Гледки от връх Шапка.Това е следващото възвишение, но не намерих името му на картата. Високо е 2119м. Вдясно е билния път, по който идвахме за връх Руен.Като слязохме от Шапката се покатерихме на следващото било, дето не му намерих името.Пропуснахме само връх Църни камък 2069м. Аз вече се бях изморила и подкосихме това възвишение. Пътят вдясно е по който минахме и на слизане.По целия път надолу, сиво-черни облаци заплашително се надвесваха на места. За да ми е по-приключенско и гръмотевици затрещяха. Пък мен като ме хване шубето слизам със 100км/ч. Но дъжд не ни наваля, само си събрах тревога. 😄
Горичка със секвои в Осоговска планина
Горичката беше изключително красива. Не съм виждала досега такава.Кората на стволовете е някак мека, като кадифена.Всички се снимат до трите най-големи секвои и ние не пропуснахме. Тези дървета са много величави.
От горичката поехме към Кюстендил и оттам към София.
