Шейтан дере или Дяволският каньон по поречието на река Арда

Шейтан дере или Дяволският каньон по поречието на река Арда беше третата ни спирка през третия ден на нашето пътешествие из Източните Родопи.  Впечатляващите будещи страхопочитание скали на каньона, прочетох после, са оформени от застинала лава текла по северната стена, на днес угасналия вулкан Св. Илия.

Каньонът на река Арда се намира близо до село Студен Кладенец и започва от язовирната стена на язовира Студен Кладенец. Ние дойдохме от другата страна, от посоката на Крумовград. Преди това бяхме посетили Скалното светилище Татул.

“Абразивни кладенци” пише на туристическата табела, поставена до малък паркинг при основния път. Тя сочи към стълбички, които слизат надолу към каньона. Оттам всяка форма на приближаване до скалите, кладенците и водите на Арда е по стръмни земни или сипейни пътеки, или камънак.

Абразивните кладенци били издълбани от движението на водите на реката и малки камъчета, когато тя била по-пълноводна. Понеже скалата в сърцевината си е мека, процесът на дълбаене днес ни представя тези интересни кладенци.

Абразивни кладенци

Мащабите на Дяволския каньон

Погледнат отгоре, от язовирната стена (по нея минава основният път), каньонът някак не впечатляващ, но като се слезе при него е съвсем различно.

Отдолу самата язовирна стена също буди страхопочитание. Освен нас имаше и други туристи, които пъплеха насам-натам по каньона. Аз все се оглеждах за човечета в моите кадри за съпоставяне на мащабите.

Впечатли мястото. За него научих от блога “За каквото и да е” на Светла. Още тогава си казах, като не се очертава тези дни да посетя Гранд Каньона в Северна Америка (а ми се иска да го видя някой ден), да взема да видя поне нашенския дяволски.

Преминаването по скалите, под и покрай които тече Арда е на места малко по-адреналинно. Концентрираш се как да стъпиш, как да изнесеш тежестта, за да прескочиш тук или там. Самите скали не бяха хлъзгави, но където минавахме по трева беше мучорливо.

Фотосесия на Шейтан дере

Пътуваме към Шейтан дере
Река Арда
Мащабите на живо са внушителни, затова се оглеждах за някоя човешка фигурка в кадъра, за да проличи тази мащабност.
По скалите трябва да си мериш крачките.
Като се тръгне от паркингчето с табелата “Абразивните кладенци” по каньона през скалите и по пътечка отстрани може да се стигне чак до язовирната стена.
На места пейзажът е като от фантастичен филм.
Скалите са с вулканичен произход.
След като стигнахме до язовирната стена се върнахме обратно и поседнахме близо до реката.
Каньонът погледнат отблизо.
Влади е малката черна фигурка в горния десен ъгъл, а на скалата над него – друг турист.
А сред скалите поникнало това жълто пламъче.
Освен това бебе костенурче видяхме и една малко по-голяма по нататък по пътеката.

Другите места посетени при същото пътешествие из Източните Родопи през месец май

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.