Харман кая - тракийско светилище в Източните Родопи

Харман кая, още едно тракийско светилище, което е позиционирано на уникално място сред природата. Прави ни впечатление, че повечето подобни места, които сме посещавали досега са на високо и разкриват величествени панорами, които лесно изместват фокуса на ума от делничното, материалното, дребнавото към небесното, обширното, космичното. Вероятно не е случайно. 🙂

“Праисторическият комплекс е слабо проучен и повечето автори го определят като древнотракийски. Обектът е регистриран от проф.Васил Миков още през 1941 г. Според него, в подножието на Харман кая личат останките на „най-големия тракийски град“, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I век пр. Хр.””
https://bg.wikipedia.org/wiki/Харман_кая

Харман кая посетихме в началото на месец май. Пътуването ни беше четири дни с нощувки на палатка и посещение на текета, тюрбета, тракийски светилища и природни забележителности.

Линкове към статии за различните места споделям най-отдолу.

Денят беше слънчев, топъл и почивен. Затова освен нас скалите бяха полазили още любопитни туристи. Харман кая не е толкова популярно, колкото други подобни места, но пак идва народ да гледа.

Как се стига до Харман кая

Достъпът до скалното светилище е много лесен. Ако идвате от Момчилград по основния път водещ към с. Биволяне, вдясно има обозначителна табела за Харман кая. От табелата тръгва отклонение, широк черен път. В началото пътят се движи под короните на дървета, после на места се открива небе. Разстоянието е километър. Ние го взехме за 20 минути.

Като стигнахме ние, друга двойка тъкмо си тръгваше и за кратко останахме сами. Извадихме сидпадчетата (сгъваеми супер леки мини постелки за сядане) и поседнахме на камъните.

Много фотографи 😉

Скоро дойде друга двойка. Дамата и тя с фотоапарат с голям обектив. На мен ми стана неловко и аз да се щурам да щракам наоколо, докато и тя обикаляше да заснеме всяка панорама и по-интересна скала. Прибрах моя фотоапарат. Затворих очи с лице към слънцето и потънах в тишината на мястото. То добре се получи. 😌

Енергийна сила и природна красота

Казват, че тракийските светилища (включително и това) са силно енергийни места. Аз този тип енергийност не я усещам, но това не значи, че я няма. Човек не е осъзнат и за органите в тялото си, но те са там, има ги. Та така де, принципно не отричам високите вибрации на мястото, само защото не ги усещам.

Природата обаче е великолепна при Харман кая, причудливите скали са много красиви. На места ясно личи намесата на човешка ръка моделирала камъка.

В края на пътеката преди тя да започне да слиза, част от светилището се вижда като кръгла скална площадка. На камък при тази площадка поседяхме ние. После оттам може да се продължи по-нататък. Има пътека. Не пропускайте да тръгнете по нея. Тя ще ви заведе до по-високи скали, откъдето се разкриват чудни панорамни гледки.

Има и един тесен процеп между две канари. Като своеобразна пещера. Напъхах се там за снимка (истински смешник турист), а зад мен размаха криле прилеп. Стреснах се, пък и гузна се почувствах, че съм го обезпокоила и леко напрегната останах за две “щрак”.

По-късно при една чешма до основния път към с. Биволяне (тя е малко след табелата на Харман Кая и малко преди Елмалъ баба теке) срещнахме човек от близко село. Човекът сподели, че по Харман кая напоследък няма проучвания, не се копае. Смята се обаче, че това което крие този скален център може би е много по-мащабно от видимото на повърхността.

На мен мястото ми хареса, препоръчвам го.