Събраха се след Великден няколко почивни дни. Възползвахме се от тях и поехме към Източните Родопи. Щяхме да нощуваме на палатка, да посетим няколко текета, тюрбета и тракийски светилища.
Какво са текета и тюрбета
Тюрбетата в някои традиции на исляма са гробници изградени в почит на султани, по-заможни люде и светци. В културата на алевитите (наричани още алевии и алиани) тюрбетата са гробници на духовни учители – баби.
Тюрбетата обикновено се изграждат извън населените места или в покрайнините. Като архитектура могат да са осмоъгълни, седмоъгълни здания или обикновени четириъгълни къщички.
Алевитите (алевии, алиани)
“Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци.”
https://bg.wikipedia.org/wiki/Алевити
Две са основните течения на алевиите – къзълбаши и свързаните с бекташи ордена близки до суфи традицията. В Източните Родопи в определени села се изповядва този алтернативен ислям. Това са алианите (алевити, алевии).
Един от големите празници, който алевите честват е Хъдрелез или Едрелез и съвпада с християнския гергьовден – 6 май.
Курбаните пък са съществена част от традициите на алианите.
Текетата
“Теке или текия (от турски: tekke) или завиет (от арабски: زاوية, зауия) е мюсюлманска сектантска монашеска общност, както и свързаният с нея ритуален комплекс от сгради, в който централното място се заема от седмоъгълна гробница (обикновено символична) на алиански светец, наречена тюрбе.“
https://bg.wikipedia.org/wiki/Теке
Текетата са места за духовна практика, за лично свързване с божественото. Като комплекс от сгради текетата могат да включват освен тюрбето, стая за практики, помещение за отсядане на поклонници дошли от далеч, а понякога и джамия.
За първи път посетихме теке при пътуването ни до Босна. В Благай при извора на река Буна има изградено в самата скала едно великолепно теке, където са се събирали дервиши за своите практики за свързване с Бог. (Вижте статия за него тук)
Второто теке, беше текето на Демир баба (Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание).
При пътуването ни този път спряхме в още две текета, Отман баба теке и Еламлъ баба теке.
Отман баба теке
В майското ни пътуване посещението ни на текета и тюрбета се падаше на 4ти и 5ти май и така избегнахме навалицата на 6ти май. Нали тогава е големият алевийски празник Хърделез. Не ми се искаше да ставам зрител на курбани. Дори само при вида на куките за агнета, които висяха около тюрбетата, които посетихме, ми се свива стомаха.
И така на 4ти май поехме от София към Хасково. След Хасково в село Текето спряхме при Отман баба теке.
Тюрбето и сградите прилежащи към текето са оградени с метална ограда. Металната порта е отворена. Минахме и през една малка стаичка с две легла и оттам в двора на самото тюрбе. Тюрбето също беше отключено.
После прочетох, че традиционно тюрбетата винаги са отключени за поклонници.
Вътре в тюрбето в средата беше саркофагът на Отман баба, а около него наредени пъстри изкуствени цветя във вазички. Подът покрит с шарени черги и килими. На стените подпрени възглавнички, а по стените картини с различни символи, надписи на арабски и портрети на Али ибн Аби Талиб (когото алевите почитат).
Кой е Отман баба?
Отман баба се считал за водач на общността. Роден през 1389г, поема по пътя “на всички достойни старци” (почива) през 1476г. “Подава ръка на раята в Румелия”, тоест има приятелско отношение към останали хора без значение каква е тяхната вяра и националност.
После попаднах на няколко документа разглеждащи житието на Отман баба. Като други светци и на него се преписват чудодейни сили. Отман баба порицавал трупането на светски богатства и ценял чистата преданост към Бога.
“Отман Баба приемал, че с пророка Мохамед завършва епохата на пророчество (нюбуввет), а с Али започва времето на святост (велайет). Той делял светците на диване (налудничави) и мешру (законни, подчинени на шериата), но считал, че диване`тата превъзхождат законните. Поради тези свои несунитски възгледи той бил изправен на съд от средите на духовниците в медресетата, но до смъртта си отстоявал тези свои схващания.
По същото време той не можал да се споразумее и с някои шейхове на ордени. Обвинявал ги, че трупат светски богатства, че тичат подир слава и известност, че се съюзяват с кръговете близки до властта, че лъжат народа, че превръщат вакъфите, които са създали, в потомствени владения.”
“За живота на един светец и един интересен надгробен паметник от 1478/1479г.” Катерина Венедикова
Ако ви е интересно потърсете статията (тя е pdf документ – “За живота на един светец и един интересе надгробен паметник от 1478/1479г.” Катерина Венедикова)
Момчилград
След с. Текето и тюрбето на Отман баба поехме към Момчилград. През града минаваше пътя ни. Момчилград посетихме миналата година и през март. Харесахме града, стори ни се поддържан и симпатичен. Затова избрахме да спрем и сега.
Паркирахме до парка в центъра (денят беше празничен и нямаше зона). Паркът се беше раззеленил приказно. Слънцето огряваше топло местата, където короните на дърветата не покриваха със сянка. Повечето пейки бяха заети от наизлязъл народ. Много млади семейства с деца, тинейджъри и някои по-възрастни хора.
Намери се пейка и за нас. Хапнахме по една домашна самоса (индийска пирожка със зеленчуци) и краставица. После седнахме наблизо в кафене за едно кафе. Направихме един диагонал по главната и тръгнахме към следващото място по маршрута – тюрбето на Казер баба.
Тюрбе – Казер баба
Преди следващото теке, на Елмалъ баба, първо се отбихме до тюрбето на Казер баба.
Вдясно от главния път водещ към Казер баба тюрбе, преди табелата за тюрбето има друга – сочеща пътека към природната забележителност Вкаменената гора. Вкаменената гора се намира в резерват Боровец. Тези чудни скални образувания посетихме през втория ден. Ще разкажа в отделна статия за тях.
До тюрбето на Казер баба се стига по отклонение вляво от главния път на 500м.
Оставихме колата близо до главния път и пеша отидохме до тюрбето, което се намира във вековна дъбова гора. Смята се че Казер баба е светец живял в този край.
При тюрбето отвън има няколко надгробни камъка, две огромни дървета, а на поляна в близост – голям навес с маси, пейки и чешма. По дърветата – закачени множество куки за курбан.
Природата наоколо беше изключително красива, но куките напомняха страховити картини на честванията на 6ти май.
Тюрбето беше мъничка четириъгълна къщичка. По-големите тюрбета са седмоъгълни като форма. В него влезе само Влади, аз просто надникнах отвън.
По пътя към Елмалъ баба теке
Върнахме се при колата и продължихме по главния път в посока Елмалъ баба теке.
Вдясно преди да се стигне Елмалъ баба теке видяхме обозначителна табела за тракийското светилище Харман кая. При него спряхме и се разходихме. За Харман кая вижте статията тук.
Малко след Харман кая, като се продължи по главния път, пак вдясно (много интересни неща има от дясната страна на пътя 😉) е и Елмалъ баба теке.
Елмалъ баба теке
Елмалъ баба теке се намира в Източните родопи до Момчилградското село Биволяне. Това е свещено място за мюсюлманите-алевии (алиани). Предполага се, че текето е изградено през XVII век, понеже тук е намерен надпис от това време, за който се смята, че е от сина на Елмалъ баба – Гюнер баба.
http://poseti.guide-bulgaria.com/a/717/elmala_baba_teke.htm
За текето прочетете в линка посочен в цитата горе.
Аз мога да разкажа само, че като отидохме с Влади нямаше никой. В двора на текето има няколко сгради и някак наслуки Влади намери обиколна пътечка, която отвежда до двете тюрбета.
Тюрбето на Фатима
По-мъничкото се счита, че е тюрбето на Фатима (Фатма), дъщеря на пророка Мохамед и съпруга на Али (когото алевите почитат).
В малката къщичка на Фатима влязох. Влиза се през много нисичка врата. Трябва да направиш дълбок поклон, за да минеш. Саркофагът сякаш изпълваше пространството на тясното помещение. Постоях малко, но с едно напрегнато чувство, защото под покривката се показваше каменната плоча на гроба.
Усещах съвсем различна атмосфера от лекотата, която излъчваше царственото тюрбе на Отман баба.
Голямото тюрбе с шест гроба
Съседното тюрбе на това на Фатима е по-голямо. В него се влиза пак през много мъничка врата. Вътре има шест гроба покрити със зелени драперии. Смята се, че един от тях е на Елмалъ баба. Наредени са успоредно един на друг и съвсем на близо. В помещението е тъмно и мен направо ме хвана страх да вляза. Чувствах се все едно съм на прага на измерението на смъртта.
Всичко, казват е в главата на човека, но реших че точно в този ден няма да се боря със страховете си и останах отвън, влезе само Влади.
Той, обаче също потвърди че атмосферата е много интензивна.
На следващия ден пак се отбихме до това теке (защото пътят ни минаваше пак оттам). В “страшното” тюрбе на Елмалъ баба, където пак не влязох, Влади сподели, че имало млада двойка (мъж и жена), които удобно се били излегнали в единия край на помещението и си разговаряли кротко на турски.
Всичко е в главата на човек! Следващия път ще вляза, да видя от какво толкова ме достраша. 🙂
През този първи ден, това беше последната ни спирка.
Преспахме на поляна между текето и Харман кая. (С палатка в Източните Родопи през месец май – пълно презареждане на тялото, ума и душата)
Преход до още две тюрбета
На втория ден, след закуска си събрахме бивака. Тъкмо тръгнахме с колата към село Биволяне и запръска дъжд. Това беше единствения път, в който валя. Дъждът беше кратък и слаб. Поизчакахме десетина минути в колата в селото и спря да вали.
Поехме по черен коларски път в посока село Чомаково. На картата на bgmountains пътят е маркиран в червено.
Дори и да нямате интерес към тюрбета и текета пак препоръчвам този преход, защото е лек и изключително живописен. Редуват се открити части с красиви панорами и минаване през прохладни горички.
При първото безименно тюрбе (или поне аз не му знам името) има разкошна панорамна гледка към Кърджали.
Самото тюрбе е малка бяла къщичка. Вътре, обаче беше разхвърляно и мръсно. Явно няма кой да го поддържа.
Пътя към следващото тюрбе мина покрай една къща и стадо кози и овце. Там срещнахме млад човек, с който разменихме няколко приказки.
От покрива на тюрбето се подава корона на дърво. Отделно от тюрбето в оградено също с бодлива тел място има навес с чешма и допълнителна сграда. Навсякъде беше отключено и нямаше хора.
От село Биволяне до това теке стигнахме за около два часа, като спирахме по пътя да бера мащерка, да снимам и да надзърнем в предното тюрбе.
На недалечно разстояние от това теке има още едно интересно място – местността “Дамбалъ”, където имало голяма чешма с няколко чучура. Според народно поверие водата там придобива чудодейна лечителска сила в полунощ на 5ти срещу 6ти май. “Дамбалъ” остана за дуг път.
Измихме се на чешмата на текето на Султан баба, огледахме се наоколо и поехме по същия път обратно до Биволяне, оттам още веднъж спирка до Елмалъ баба теке и след това Вкаменената гора.
Гледките по маршрута от село Биволяне до двете тюрбета
