Връх Любаш – снежна пролет в края на март

Връх Любаш – снежна пролет в края на март

Връх Любаш е част от Руйско-Верилската планинска редица.

“Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част.”

https://bg.wikipedia.org/wiki/Любаш

Неделен ден. На Витоша не ни се ходи. Предполагаме, че там ще има тълпи от народ, а ние обичаме по-тихите пътеки.

Върха си го избрах така, скролнах във фейс страничката Дестинация краище, попаднах на пост с документ на Трънско туристическо дружество с посочени маршрути до върховете в района и проходимостта на тези маршрути. В коментар имаше и закачен линк към любимата ми карта bgmountain.  (Влади за върха знаеше от преди това 😁).

Любаш може да се изкачи от две села: Ребро и Лилянци.

Между двете села има ненатоварен асфлатиран път. Пешеходно разстоянието е около 30-40 мин. Докато ходехме по него минаха два атомобила. Това шосе позволява да си направиш кръгов маршрут.

Продължителност и сложност на маршрута

От София, на отиване минахме през Перник. Паркирахме в село Ребро. 

Пътуването до село Ребро ни отне около час.

Изкачване към връх Любаш
връх любаш
Село Ребро.

На различни места в интернет дават качването от село Ребро до върха за около 1 час и 40мин.

Пътеката на горе е средно стръмна (но по-стръмна отколкото от Лилянци). Върви по открито било с камънаци на много места.

В частния случай на нашето качване (28 март) имаше снежна покривка. Беше доста хлъзгаво, а преспите на места дълбоки и краката ни потъваха в тях.

Пътеката е маркирана със синя маркировка. Маркировката видяхме по-нагоре на няколко места, където камъните се бяха показали от снега.

В по-високите части имаше и няколко тревни петна. Там снегът се беше стопил.

Ние от село Ребро до връх Любаш се покатерихме за два часа (включвам боксуването, гледането на телефона за пътеката и 5 минутна почивка недалеч от върха).

Слизане
Гледки има и по пътеката надолу към село Лилянци.

От връх Любаш надолу слязохме към село Лилянци.

Пътеката пак беше снежна и хлъзгава. В по-ниското минава през горичка. 

Маркировката я има, червена е на цвят и е разположена добре, няма как да се объркаш.

Слязохме бързо, за един час. Шегувахме се дали да не обуем дъждовните панталони и да се пуснем надолу по пързалката по дупе.

По асфалтовия път от село Лилянци до село Ребро, където бяхме оставили колата, взехме разстоянието за 35 мин.

Минимализъм в туристическата раница

Иска ми се раницата ми да е лека и да не разнасям дрехи, които не нося.

В планината, обаче незнам как да постигна минимализъм.

Дрехите
Миналогодишен опит

Миналата година, в края на юни, като ходихме до връх Арамлиец си позволих да тръгна само с тънките дрехи на гърба си. Тогава беше по-топло, казвах си нали ще се движим, пък за горе имам една дъждо-ветровка (ако ми потрябва). Горе на върха, обаче умрях от студ. Този опит ми е обица на ухото и си знам, че в планината човек трябва да е подготвен за четири сезона, както казват ходилите преди мен.

Тази година

На връх Любаш не се застояхме. Духаше силен, пронизващ вятър и даже от далечните сиви облаци долитаха плашещо пръски дъжд.

Затова не съм се преобличала, ами директно надянах двете якета, топлото и дъждо-ветровката и поехме надолу. Носех и дъждовен панталон, но него не се наложи да слагам. Нямах ръкавици и в един момент ръцете ми почервеняха от ледения вятър. Ръкавиците почти винаги ги забравям, ако вече не е зима.

Една блуза в раницата, обаче ми беше в повече. Нея само си я мъкнах.

Обувките

Заложих на три сезонните обуквки. Намокриха се и те и чорапите, защото снегът влизаше в тях отгоре. Носех вълнени калцуни, те също подгизнаха.

Не взех допълнителен чифт чорапи и сухи обувки, които да оставя в колата. Но кой да предположи, че ще ходим почти през цялото време по сняг, при това доста мокър на места. Ами кой, някой предвидлив човек с повече опит. 😉

Щеките

Носехме щеки. Свършиха чудесна работа. Не бяхме взели онези кръгли джаджи, които се слагат на щеките при сняг, но да, не очаквахме, че ще има таква снежна покривка.

В раницата ми имаше термосче с топла вода. Храна нямах, нали уж кратък е преходът – три часа. Нещо като лека разходка. Отчитам го като пропуск. Трябва да си имаш поне нещо дребничко.

Най-много място заема фотоапаратът и най-много тежи, но какво да се прави, той допълва насладата ми от разходката в планината.

Възхитителни гледки

Че ще има гледки, знаех от снимките на връх Любаш споделени във фейс страничката Дестинация краище. Наяве се оказа още по-голяма красота – простор, възхитително.

Има върхове и и върхове. Качвали сме се и на такива, на които има “някаква” гледка и на други на които гледката те оставя без думи и само възкликваш “ехаааа, уау, ехааа…” 🙂

Много бях щастлива да се насладя на панорамата. 

Вятърът и мен и телефона ще събори, затова така се люшка картинката, но…Музиката към клипчето я измисли и изсвири Влади. 🙂

Популярност на маршрута

Предполагам, че като се запролети както си му е ред с трева, не снежна пролет, ще има доста повече хора. Ние при това качване срещнахме 12 души. Всички освен нас се бяха изкатерили от Лилянци. Някои слязоха през Ребро и ги срещнахме пак на асфалтовия път.

При всички положения мисля, че дори и при хубав пролетен, летен, неделен ден няма да е същата навалица като на Алеко или Златните, или Черни връх.

Картинки с обяснения

връх любаш
Вляво в далечината облечен в бяло ни очаква връх Любаш.
връх любаш
Завиваме вляво към село Ребро.
връх любаш
Спряхме в края на селото. Първата упътваща табела.
Следваме дирята през снега.

И въпреки снега, горе във високата част на туфи грееха малки жълти цветенца. А между скалите се гушеха някакви интересни други растения.

На върха.
Откъм Сърбия се беше затъмнило страховито. Вятърът довяваше ситни пръски дъжд.
Като слязохме в ниското към село Лилянци пак взе да грее слънчице.

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.