Връх Любаш е част от Руйско-Верилската планинска редица.
“Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част.”
https://bg.wikipedia.org/wiki/Любаш
Неделен ден. На Витоша не ни се ходи. Предполагаме, че там ще има тълпи от народ, а ние обичаме по-тихите пътеки.
Върха си го избрах така, скролнах във фейс страничката Дестинация краище, попаднах на пост с документ на Трънско туристическо дружество с посочени маршрути до върховете в района и проходимостта на тези маршрути. В коментар имаше и закачен линк към любимата ми карта bgmountain. (Влади за върха знаеше от преди това 😁).
Любаш може да се изкачи от две села: Ребро и Лилянци.
Между двете села има ненатоварен асфалатиран път. Пешеходно разстоянието е около 30-40 мин. Докато ходехме по него минаха два автомобила. Това шосе позволява да си направиш кръгов маршрут.
Продължителност и сложност на маршрута
От София, на отиване минахме през Перник. Паркирахме в село Ребро.
Пътуването до село Ребро ни отне около час.
Изкачване към връх Любаш

На различни места в интернет дават качването от село Ребро до върха за около 1 час и 40мин.
Пътеката на горе е средно стръмна (но по-стръмна отколкото от Лилянци). Върви по открито било с камънаци на много места.
В частния случай на нашето качване (28 март) имаше снежна покривка. Беше доста хлъзгаво, а преспите на места дълбоки и краката ни потъваха в тях.
Пътеката е маркирана със синя маркировка. Маркировката видяхме по-нагоре на няколко места, където камъните се бяха показали от снега.
В по-високите части имаше и няколко тревни петна. Там снегът се беше стопил.
Ние от село Ребро до връх Любаш се покатерихме за два часа (включвам боксуването, гледането на телефона за пътеката и 5 минутна почивка недалеч от върха).
Слизане

От връх Любаш надолу слязохме към село Лилянци.
Пътеката пак беше снежна и хлъзгава. В по-ниското минава през горичка.
Маркировката я има, червена е на цвят и е разположена добре, няма как да се объркаш.
Слязохме бързо, за един час. Шегувахме се дали да не обуем дъждовните панталони и да се пуснем надолу по пързалката по дупе.
По асфалтовия път от село Лилянци до село Ребро, където бяхме оставили колата, взехме разстоянието за 35 мин.
Минимализъм в туристическата раница

Иска ми се раницата ми да е лека и да не разнасям дрехи, които не нося. В планината обаче не знам как да постигна минимализъм.
Дрехите
Миналогодишен опит
Миналата година, в края на юни, като ходихме до връх Арамлиец си позволих да тръгна само с тънките дрехи на гърба си. Тогава беше по-топло, казвах си нали ще се движим, пък за горе имам една дъждо-ветровка (ако ми потрябва). Горе на върха, обаче умрях от студ. Този опит ми е обица на ухото и си знам, че в планината човек трябва да е подготвен за четири сезона, както казват ходилите преди мен.
Тази година
На връх Любаш не се застояхме. Духаше силен, пронизващ вятър и даже от далечните сиви облаци долитаха плашещо пръски дъжд.
Затова не съм се преобличала, ами директно надянах двете якета, топлото и дъждо-ветровката и поехме надолу. Носех и дъждовен панталон, но него не се наложи да слагам. Нямах ръкавици и в един момент ръцете ми почервеняха от ледения вятър. Ръкавиците почти винаги ги забравям, ако вече не е зима.
Една блуза в раницата, обаче ми беше в повече. Нея само си я мъкнах.
Обувките
Заложих на три сезонните обувки. Намокриха се и те, и чорапите, защото снегът влизаше в тях отгоре. Носех вълнени калцуни, те също подгизнаха.
Не взех допълнителен чифт чорапи и сухи обувки, които да оставя в колата. Но кой да предположи, че ще ходим почти през цялото време по сняг, при това доста мокър на места. Ами кой, някой предвидлив човек с повече опит. 😉
Щеките
Носехме щеки. Свършиха чудесна работа. Не бяхме взели онези кръгли джаджи, които се слагат на щеките при сняг, но да, не очаквахме, че ще има такава снежна покривка.
В раницата ми имаше термосче с топла вода. Храна нямах, нали уж кратък е преходът – три часа. Нещо като лека разходка. Отчитам го като пропуск. Трябва да си имаш поне нещо дребничко.
Най-много място заема фотоапаратът и най-много тежи, но какво да се прави, той допълва насладата ми от разходката в планината.
Възхитителни гледки
Че ще има гледки, знаех от снимките на връх Любаш споделени във фейс страничката Дестинация краище. Наяве се оказа още по-голяма красота – простор, възхитително.
Има върхове и и върхове. Качвали сме се и на такива, на които има “някаква” гледка и на други на които гледката те оставя без думи и само възкликваш “ехаааа, уау, ехааа…” 🙂
Много бях щастлива да се насладя на панорамата.
Популярност на маршрута
Предполагам, че като се запролети както си му е ред с трева, не снежна пролет, ще има доста повече хора. Ние при това качване срещнахме 12 души. Всички освен нас се бяха изкатерили от Лилянци. Някои слязоха през Ребро и ги срещнахме пак на асфалтовия път.
При всички положения мисля, че дори и при хубав пролетен, летен, неделен ден няма да е същата навалица като на Алеко или Златните, или Черни връх.
Картинки с обяснения




И въпреки снега, горе във високата част на туфи грееха малки жълти цветенца. А между скалите се гушеха някакви интересни други растения.




