Търговище, Елена, Велико Търново, прекрасен финал на още едно пътешествие из родния край – Мартенско пътуване 2021г – част 7

Търговище

Търго̀вище (до 1934 година – Ескѝ Джумая̀) е областен град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименната община Търговище и област Търговище. Населението на града към 31 декември 2019 г. е 35 344 жители. Търговище е 25-тия най-голям град в България

bg.wikipedia.org

Търговище не успяхме да видим през първия ден от пътуването, защото не остана време. През последния ден, на прибиране беше първата ни спирка.

В града стигнахме рано. Отворени бяха само закусвалните. Небето беше намръщено. Прогнозата казваше, ще вали, Влади повтаряше няма да ни вали. 😄 В Търговище не ни валя.

Разходихме се из центъра на града. Централният площад “Свобода” е голям и дава наистина усещане свобода и простор. В центъра има красиви стари здания, някои реиновирани, някои рушещи се.

Макар още спящ в съботното утро, Търговище ни се видя жив град.

Приятна случка
Към този кадър искам да ви разкажа една мила случка. Пианото на което Влади посвирва някакви мелодии беше преди това заето от момиченцата в розово, които тук са публика. Когато те си затръгваха, Влади отиде до пианото, а таткото върна децата: “Я елате да видите сега как свири баткото”. Стояха там мирно и слушаха с удивление, по детски. В техните очи Влади беше виртуоз. За точност на фактите пояснявам, че той е ходил на уроци по китара и на това свири у дома. Моженето му да посвирва и на клавиши е самоуко. Но се получава.
Когато Влади приключи своето музициране по-малкото момиченце се затича към него и просто го прегърна. Голямата сестричка пък възкликна, “Ехаа, трябва и мен да ме научиш да свиря някой ден”.
Такава чудесна, весела и мила случка ни подари Търговище. Продължихме усмихнати.
Затова обичам и работя с деца, защото те усмихват по искрен и неподправен начин света.
Нали съм фен на фантастичните светове и създания. Как да не се подредя за снимка до това хвъркато.

Водопад в местност Боаза

Този водопад намерихме в opoznai.bg. Също пропуснахме да видим през първия ден, защото не остана време.

Водопадът е много близо до основния път, затова решихме на прибиране да му хвърлим едно око.

Малко е водопадчето, но симпатично. Около него природата е хубава, но хората отново безцеремонно са оставили своя отпечатък – разхвърляни боклуци навсякъде.

Колко често се натъкваме на такива гледки. Чудя се защо отиват на природа тези хора, ако не я харесват? Ако я харесват, защо такова неуважение към нея? Толкова ли е трудно да си сложиш бутилките и опаковките в един плик и да ги отнесеш в контейнер в града?

Към гр. Елена

Продължихме към следващата дестинация град Елена. Пътят до там беше много спокоен и живописен. В границите на област Търговище даже беше ново-асфалтиран. В момента, в който хубавият път рязко свърши и започнаха дупки, погледнах картата и стана ясно, че вече сме преминали в област Велико Търново.

Докато се возехме, небето леко ръсеше стъклото, но не дъжд, леки пръски някакви.

Преди Елена се отбихме да видим Марянския манастир в едноименното село Марян. За него както и за град Елена знам от блога на Светла “За каквото и да е”. Манастирът, обаче беше затворен. Портата заключена.

Град Елена

Елѐна е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир „Йовковци“. Той е административен център на община Елена. Регионът около Елена е известен като Еленски балкан.

bg.wikipedia.org

В град Елена, понеже така ни минаваше пътя, първо спряхме при фирмения магазин “Елена” да си купим сирене и кашкавал. Останахме много доволни и от двете. Сега се шегувам с Влади, че сиренето свърши и трябва пак да се ходи до Елена. Да знам, че продуктите им се предлагат в цялата търговска мрежа, но е някак различно да си ги вземеш от място.

В град Елена наистина ще се върнем, заради природата. В Еленския балкан има няколко по-дълги пътеки за преход, които си набелязахме. Мислим, живот и здраве да ги опознаем.

Този път се разходихме само из града, мястото не е голямо. Няколко пъти ни се кръстосваха пътищата с още две двойки пешеходни туристи.

Историческите забележителности са събрани на едно място в Архитектурно-историческия комплекс “Даскалоливница” или в непосредствена близост до него.

Музей по палеонтология, който е поместен в красива дървена възрожденска къща. Часовниковата кула, строена 1812г, двата храма: църквата “Успение на Пресвета Богородица” и църквата “Свети Никола (датира от 1518г.), класното училище Даскалоливница, Камбуровият хан.

Не влизахме в никоя от къщите. Като отидем пак, но за няколко дни и с преспиване имам намерение да разгледам всички музеи.

В Елена за малко, пак така пръски ни пръскаха, но не ни валя дъжд. Времето беше напреднало, а ние имахме още една спирка Велико Търново. Тръгнахме натам. По път минахме покрай язовир Йовковци, който е съвсем близо до Елена. Красив язовир.

Велико Търново

Велико Търново се намира в централната част на Северна България и има население от около 72 000 души. През Велико Търново криволичи една от големите и пълноводни български реки – Янтра. Днес Търново е 15-ти по големина град в страната и безспорно един от най-красивите и посещавани в България.

veliko-tarnovo.bg

Всеки път, когато се разхождам из Велико Търново оставам с приятно чувство. Този път не беше различно.

Паркирахме в центъра, защото в събота и неделя (към днешна дата, март 2021г) зоната не важеше. Разходихме се първо до паметника на Асеневци. Много го харесвам този паметник. Царете сякаш ей сега ще се съживят и ще полетят отново да спасяват България.

Паметникът Асеневци е посветен на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II. Построен е през 1985 г., при навършването на 800 години от въстанието на братята Асен и Петър. Мечът, около който са разположени четиримата Асеневци, символизира мощта и възхода на средновековна България.

veliko-tarnovo.net

После потърсихме нещо за хапване. Ядохме вегетариански бургери, но единството, което ме впечатли в тях беше декоративния печат “Асеневци” на хлебчето. На вкус, не бяха разочарование.

Вече сити продължихме разходката си нагоре по главната улица. Оттам хванахме вляво за павираната занаятчийска улица, Архитектурно-етнографски комплекс “Самоводска чаршия”. Много е симпатична със своите дюкянчета посветени на различни занаяти. Разходихме се до храма “Св. Константин и Елена”. Стигнахме до моста над р. Янтра, при площад “Цар Асен I-ви”

Ако ви е интересно да научите за миналото на Велико Търново вижте статията – “История на града”.

Във Велико Търново за разкош ни изгря и слънчице.

Това е един от българските градове, в които с удоволствие бих поживяла известно време.

После се върнахме обратно към колата и потеглихме към залеза. Беше красив завършек на нашето Мартенско пътуване 2021г, този залез. Хубаво е да пътешестваш из родния край!

Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г

Град Севлиево, водопад “Марин скок”, екопътека “Знамето”, язовир “Александър Стамболийски” – мартенско пътуване 2021г – част 1

Еменски каньон – пещера, водопад и язовир на едно място. Хотнишки водопад и екопътека с малко адреналин – Мартенско пътуване, 2021г, част 2

НИАР „Мадара”, разходка във времето и пространството – Мартенско пътуване 2021 г – част 3

Панорамен следобед, градски следобед, опак следобед – Мартенско пътуване 2021г – част 4

Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5

Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.