Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6

Текето на Демир Баба се намира близо до село Свещари. То е част от историко-археологически резерват Сборяново.

Асфалтиран път ни заведе до широки поляни в една прекрасна горичка.

На място като своеобразен паркинг до пътя видяхме спрели още два автомобила. Единият беше на пазачи на района около текето, другият на хора, които правеха курбан в горичката.

На няколко места в горичката по дърветата имаше странни железни съоръжения, които се използват за окачване на животното за курбана.

Паркирахме. От чешмата в края на поляната поехме вляво по пътечка към текето. По пътечката скоро се стига до дървена порта. До нея има закачено работно време на музея. След портата се слиза по стълби, които се вият надолу. Покрай стълбите, дървета са с нашарени клончета от завързани лентички плат. После разбрахме значението на тези лентички.

Красивата гора.
Чешмата при поляната
Дървената порта.
Лентичките по дърветата.

Историята на “свещената долина на животворната вода”

Демир баба теке е обявено за българска старина през 1927г.

Върху руините на древното тракийско светилище от V – I в. пр. Хр. е изградена през XVII в. гробница-храм (тюрбе) на алианския светец Демир баба – историческа личност и духовен водач.

От информационното табло при текето

Легендите за Демир баба теке

В легенда се разказва, че било страшна суша. Измъчени хората се помолили на мъдреца за помощ. Той бръкнал с ръка в скалата и оттам бликнала вода. Днес извора с водата още тече и водата се смята за изключително лековита. Изворът се нарича “Баш пармак” Петте пръста, заради сътвореното чудо.

По дръвчетата по пътя към текето вярващи връзват лентички скъсани от дреха, която са носили. Така се освобождават от болестта и получават изцерение.

До самото теке, от лявата страна има канара, която се смята, че датира от времето на траките. На нея хората лягат по гръб, с глава надолу и опитват да се изправят без подпиране. Ако нямаш грехове, ще успееш. Ако имаш и успееш ще ги пречистиш. Само че заради закона за гравитацията е невъзможно да го направиш. Защото, помислих си аз, всички си имаме своите грехове (грешки) и се иска духовна реализация, за да се издигнем над тях.

Има и един ритуал “избождане на очите на Диджията (Вещица)”, който показва дали жената е вярна на мъжа си. Очите са две дупки в каменната ограда вляво от текето.

За добиване на сила на духа пък е преминаването по “Пътеката на изпитанията”.

текето
Изворът с животворна вода.

Демир баба (Железният баща)

С неговото име е свързано разпространението и утвърждаването на алевизма в Североизточна България, донесен от преселници по времето на султан Сюлейман Великолепни.

bg.wikipedia.org

Сочи се, че Демир баба е живял по тези места около XVI век.

Днес легенди разказват за неговите чудодейни лечителски способности, необикновена сила и голяма мъдрост. Множество поклонници почитат гробницата му като свято място.

Тюрбето (гробницата)

Гробницата на Демир баба е съградена от много дебели каменни блокове. Над входа има фриз на цвете, което според уредника на мястото, е лале, свещено цвете за мюсюлманите. Написано на арабски, „лале“ се изписва както Аллах.

Вътре в центъра на тюрбето има дървен ковчег покрит с голяма черга. През малки прозорчета без стъкла навлиза приглушена светлина. Мястото е много тихо и сякаш потънало в безвремие. Може да се насладиш на миг съзерцание, ако няма други посетители. Ние имахме късмет да останем сами.

Таванът е с красиво изрисувани орнаменти. Единият символ, прилича на две птици, се смята, че съдържа в себе си изписани на арабски трите имена, Алах, Мохамед и Али (зет на Пророка Мохамед).

текето
текето
Музейната част на текето

В едната стая на къщата до входа на текето има скромна музейна експозиция с малко история за мястото, за Демир баба, за алианите и интересни дарове оставени от поклонници. Някой беше оставил и една малка книжка, която разгърнах. В нея имаше красиви духовни сентенции.

На мен ми се падна – “Когато се радваш, небето се смее”. На Влади – “В единството на мига…Бог е навсякъде! Опитай!…Навлез!

Алианите (алевиите)

“Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“ философия на алианите.

Алианите са етно-религиозна група, свързана с шиитския ислям. Те почитат Имам Али – зет на Пророка Мохамед.” (от информационно табло в стаята музей при текето.)

Алевиите са затворена общност и усърдно крият ритуалите си. Знае се, че са мистици и вярват в личното общуване с Бог чрез състояние, близко до транс, не използват традиционната ритуалност на исляма, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете – участват задължително в ритуалите, не носят фередже и шалвари (поне до неотдавна). Алевиите не посещават джамии и медресетата, защото в тях се преподава ортодоксалният сунитски ислям, а и защото на входа на джамия в Кербала в Ирак е бил убит от армията на Язид I, един от техните най-почитани светци, Хусейн ибн Али.

bg.wikipedia.org

Българските алиани (алевии) населяват Лудогорието и днес.

Още информация за тях може да видите на линковете: bnr.bg, istorianasveta.eu, bg.wikipedia.org

Минаване по “Пътеката на изпитанието”

Вдясно от гробницата в каменната ограда има изход, който отвежда по пътеката на изпитанието.

След не много време, пътеката тръгва стръмно нагоре и стига до пещера, в която някои вярват, че приживе се уединявал за своята духовна практика Демир баба.

За жалост днес около пещерата и по пътеката след пещерата имаше много нахвърляни боклуци, опаковки от храни, кенчета и бутилки. Тъжно е, че място с такава хубава енергия и природа така се загрозява от недобросъвестни хора. Пътеката отвежда до поляната, където бяхме оставили колата. Така се получава един кръгов маршрут.

Част от пещерата.
В пещерата има тунел, който те извежда от другата страна на скалата.

При чешмата на поляната си поговорихме малко с пазачите. Те живеят в село Свещари. Там се прибират в края на работния ден. Съжаляват че хората проявяват неуважение към природата наоколо и ни разправях с тъга, че от пикник огньове са пострадали две вековни дървета в близост. Приказвахме си с тях за богатата история (още от времето на траките), която е останала в района и какво ние ще остави за бъдещите поколения.

Пожелахме им лека работа и до нови срещи, защото искаме пак да се върнем. Харесахме мястото.

Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г

Град Севлиево, водопад “Марин скок”, екопътека “Знамето”, язовир “Александър Стамболийски” – мартенско пътуване 2021г – част 1

Еменски каньон – пещера, водопад и язовир на едно място. Хотнишки водопад и екопътека с малко адреналин – Мартенско пътуване, 2021г, част 2

НИАР „Мадара”, разходка във времето и пространството – Мартенско пътуване 2021 г – част 3

Панорамен следобед, градски следобед, опак следобед – Мартенско пътуване 2021г – част 4

Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5

Търговище, Елена, Велико Търново, прекрасен финал на още едно пътешествие из родния край – Мартенско пътуване 2021г – част 7

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.