Исперих - пазарен ден, Разград пешеходен диагонал

Събудихме се рано в 6:30ч, без аларма, просто се бяхме наспали. Погледнах през прозореца, небето беше ясно, а насреща се усмихваше Шуменското плато. Добре де, не ми се усмихваше то, аз му се усмихвах, то отразяваше моето ведро настроение.

Обичаме като сме в разни населени места (селца, градчета), в случая квартал “Дивдядово” да, излезем сутрин за тиха разходка из малките улички. Бяхме решили да съчетаем разхождането с купуване на банички от закусвалня, която видяхме на главния път водещ към центъра на Шумен. Горещи, хрупкави банички, хапнахме ги в стаята.

В 8:30ч бяхме напълно готови за път и потеглихме. Пътят и на отиване и на връщане беше много живописен.

Тур програма за ден 3

Екскурзовод през този ден беше Влади. Изцяло той беше измислил местата за посещения. Най-главното от избраните беше Текето на Демир баба до село Свещари. Всъщност заради текето Влади предложи като цяло да се запътим да разгледаме района към Шуменско. Не, че то е до Шумен, намира се на около 70км след града в посока Исперих.

Пътувайки към текето минахме покрай няколко селца и спряхме в град Исперих.

Град Исперих

“Град Исперих е възникнал през 1545 година на мястото на това средновековно селище. Исперих е старо селище, под името Кемаллар се споменава в турски данъчен регистър от 1573 год. От 1934 год е преименувано на село Исперих. С указ № 38 обнародван на 02.02.1960 г. на Президиума на Народното събрание от 31 януари 1960 г. село Исперих е обявено за град.“
www.isperih.bg

Пазарен ден в Исперих

В Исперих хванахме пазарен ден. На улица стигаща до самия пазар се бяха разпънали сергии преливащи с всякакви шарени стоки. Полезни инструменти за бита, части за велосипеди, завивки, дрехи, платове, обувки, подправки, локуми… Напомни ми едновременно за бит пазар, за сергиите на съборите едно време и женския пазар. Събрал се народ, едни търсят, друг предалагат, жужи тълпата, цари оживление.

Като се носехме и ние сред множеството чувахме повече турска реч. В Исперих има доста… не знам кое е най-коректното – български турци, българи от турски етнос ли…

Минахме и покрай магазин, в който на витрината стояха официални шалвари с горна дреха украсени с много мъниста и пайети. Зачудих се дали не са някакъв тип традиционни булченски костюми за района?

В селцата близо до Исперих, през които минахме забелязах няколко пъти възрастни жени обути в шалвари от тъмна басма. Макар малки населени места в тях имаше задължително поне една джамия.

Турски магазин

На улица близо до площада с паметника на Хан Аспарух, влязох в “турски магазин с евтини стоки”, това гласеше надпис на витрината. Като влязох поздравих със странно неудобство, че приказвам на български. Бях любопитна да разгледам стоки дошли от ориента. Двете жени в магазина си приказваха на турски.

Оглеждах с любопитство, някои продукти бяха съвсем универсални, познати. Други – разни храни в буркани, подправки в пакети и т.н. идея нямах какви са, ама и не питах. Етикетите на някои бяха само на турски. Повъртях се още малко около бисквитите да си избера някакви, когато едната жената на български каза: “Да помогна ли с нещо, мила?”

Отпуснах се и се заприказвахме. “Търся има ли като онези бисквитките сандвич “фавори” от едно време.”. “А няма ги вече, сега разни други правят.”

Поговорихме още време, за трудностите в пътуването до Турция в момента, откъдето си зарежда стоката, за вдигането на цените покрай пандемията, за проблемите на учениците дето си учат у дома. За политиката…Сърдечно се сбогувахме и тръгнах.

След площада по малките улички се върнахме към колата.

Споделихме си с Влади, че усещането ни беше малко все едно сме били в чужбина. Чуваш непозната реч, гледаш хора с различна култура, едно интересно е.

Тракийската гробница до село Свещари

Храстчета лавандула са посадени покрай алеята обикаляща гробниците.

Тази гробница, част от историко-археологически резерват „Сборяново”, Влади не беше предвидил за посещение. Спряхме на паркинга до нея. Появи се жена да ни предложи билети и вероятно включена беседа, защото цената беше 10 лв на човек.

Любезно отклонихме предложението и попитахме дали може да видим само парка.

Паркът е от една алея, която обикаля около няколко могили, тракийски гробници.

После уредника в текето, като разбра че не сме влезли в гробницата, много ни навиваше да се върнем, че сме изпуснали. Това била една от най-добрите, най-богатите и красиви, Тракийски гробници, трябвало да се види…

Някой следващ път може би, целта за деня беше друга. Ако ви е интересно да разберете какво сме изпуснали може да погледнете линка: bulgarianhistory.org

След тракийската гробница по пътя към текето вдясно видяхме нещо приличащо на крепостна стена. Имаше табло обясняващо, че това са част от разкопките на Тракийски укрепен град от IV – III век пр. Хр. “Резиденция на мощна гетска династия от Елинистичната епоха. Изграден е върху площ от над 2000 дка и е обграден с двойна крепостна стена…Археологическите проучвания, чието начало е 1986г., доказват, че е бил проспериращ икономически, политически и религиозен център…Унищожително земетресение разрушава града около 250г пр. Хр.“

Целият район е пълен със следи от тракийското присъствие, затова се смята за историко-археологически резерват. Част от историко-археологическия резерват Сборяново е и текето на Демир баба.

Посетихме текето на Демир баба. На него посветих отделна статия: Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6

В късния следобед – пица и разходка в Разград

След хубавата разходка около текето на Демир баба, тръгнахме към Разград.

Там хапнахме вкусна пица за подсилка и направихме пешеходна опознавателна разходка на града.

Денят беше слънчев и в центъра оживено. Площад “България” беше нашарен от преминаващи минувачи, хора насядали по кафенетата и пейките.

До площад се издига Ибрахим Паша джамия, по която в момента имаше ремонтни дейност от едната страна.

В средата на площада пък стои интересна скулптура на човек с яко телосложение и криле. После намерих информация. Това е Скулптура на Майстор Манол.

“Според легендата, майстор Манол е затворен от турците във висока кула, но със сръчните си ръце е успял да изкове криле и да избяга. Затова наричат майстор Манол Българският Икар.” (opoznai.bg)

В Градския парк до стадиона на Лудогорец, се изненадахме да видим нещо като малък зоокът. Там имаше разни интересни кокошки и петли, фазани, пауни. Два лъв (мъжки и женски), елени, лами и други копитни, на клетката на които нямаше надпис. Клетките и загражденията бяха малки. Стана ни жал за животните обречени да живеят при такива условия. Не харесвам зоологическите градини. Не препоръчвам мястото. Интересно ми е да видя на живо лъв, тигър, но не на тази цена.

Разград като цяло ни се видя жив и добре поддържан град.