Скалните манастири Невша
Досега не бях влизала в скални манастири. От този тип дето килиите всъщност са в пещери.
Много се вълнувах, че това ще се случи при манастирите близо до село Невша.
Само дето не ми се случи. 😄
Причината е, че пак чела недочела, гледала недогледала, бях останала с впечатление, че пещерите са общодостъпни. Пък то се оказа, че те са под две скални козирки, Голямото було и Малкото було и всъщност могат да се достигнат, но само със специална алпинистка екипировка. Иначе рискуваш свободно летене отвисоко, а беше високо.
Въпреки, че не влязох и този път в скален манастир, панорамата от Малкото було, разходката по спокойна тиха пътечка до Голямото було и накрая гледката и от там си заслужаваха.
След село Невша се продължава по тесен, асфалтиран (някога) път до разклон, при който може да се паркира и вляво от него се ширват просторни поляни.
Лятото там сигурно е пълно с народ наизлязъл на пикник.
Сега бяхме само ние. През поляната по пътечката се стига до Малкото було.
Скална тераса, под която са част от пещерите манастири. Видяхме едни вдлъбнатини под скални навеси, но не ми се сториха като скални килии. Не снимах, защото очаквах да щракна самите килии. 😄
После с малко налучкване, върнахме се до поляната, вдясно от нея видяхме пътечката за Голямото було.
Пътеката беше много приятна.
Под терасата Голямото було са други пещери и тях не видяхме.
Но се нагледах на дивни гледки.
По-подробна информация за мястото може да намерите на следните два линка:
Стара столица на България – Плиска
Плиска, столица на България (Първото българско царство) от края на VІІ в. до около 893 г.
bg.wikipedia.org
Плиска и днес е град. В него живеят 888 души по преброяване към юни 2020г.
Минахме транзит през градчето. Стигнахме до една крепост, чиято реставрация беше твърде осъвременена и решихме да не влизаме.
Направихме обратен завой и хайде към Шумен.
Шуменското езеро
Много исках да стигнем до езерото в Шумен. Красиво било, много рибари го посещавали, хубави снимки видях.
Зададохме координатите на гугълмапс и потеглихме. Като приближихме езерото започнаха едни плетеници от завои. Как да стигнем в близост до брега? Обърквахме пътя няколко пъти, защото от спрели автомобили на места хич не личи, че е път.
Стигнахме накрая близо до язовирната стена. На нея си седят мъж и жена, отпуснали небрежно поглед към водната маса и си гукат нещо. А зад тях, в тревата, по храстчетата, до пътя… навсякъде, хвърлени кенчета, бутилки, опаковки от храни, препарати…, всякакви “сметни” богатства.
На картинка като го гледах беше другояче Шуменското езеро.
Една снимка щракнах само. Щракнах с чудене дали да ми е хубава снимката или да е реалистична с боклука. Изрязах боклука, но да не се изненадата ако отидете и го видите.
Град Шумен
Спряхме за кратка почивка в стаята ни в хотелчето. Както писах то не е далеч от езерото.
Оттам пак с колата се закарахме до центъра на Шумен за няколко опознавателни пешеходни диагонала.
Шу̀мен (Коларовград в периода 1950 – 1965 г.) е град в Североизточна България, административен и стопански център на едноименните община Шумен и област Шумен. Градът е десети по големина в страната с население от 75 442 жители към 31.12.2019 г. според НСИ.
bg.wikipedia.org
Обходихме центъра.
Хубавите сгради в Шумен
Не снимах всички, нали опитвах да е минималистично.
Призрачните сгради
Изненадахме се да видим изоставените масивни недостроени здания от соца, които настойчиво привличат вниманието насред простора на площада “Освобождение”.
Какви бяха те? Потърсих и намерих информация. Ако ви е любопитно прочетете тук. Идеята била за нещо грандиозно, културно, търговско, туристическо…ама.
Томбул джамия
Името на сградата „томбул“ идва от формата на купола (на турски: tombul означава събран, струпан, дебел, надут, топчест). Строежът ѝ започва през 1740 г. и приключва през 1744 г.
bg.wikipedia.org
Стигнахме до Томбул Джамия. Хубаво здание.
Според служител, който излезе и се разговори с Влади, в момента тя е и активен храм и музей. Входът беше 4лв за човек.
Ние не влязохме, решихме да разгледаме още от самия Шумен.
Шуменският безистен
Шуменският безистен е османска обществена сграда в град Шумен, България, най-старата в града. Обявен е за архитектурен и исторически паметник.
Сградата се намира източно на около 150 м от Томбул джамия на място, където около XVI век се оформя т.н. Шейтан чаршия. Построен е от дубровнишките търговци, вероятно в края на XVI век, когато българите все още били преобладаващо население в града. Там са складирани и излагани за продажба докарани с кервани ценни стоки и опазвани от ограбване и опожаряване.
bg.wikipedia.org
Малко преди джамията имаше стара красива сграда. Изградена от каменни блокове, но оставена да се руши. Видя ми се красива. Някога била турска чаршия ни каза човека от джамията. После прочетох за историята на сградата в shumenstories.com.
След джамията излязохме малко по-встрани от центъра, из малките улички. Времето напредна. Можехме, обаче да стигнем с колата до платото. Исках да погледна панорамно към Шумен и да го снимам в златния час.
Такава панорама има от паметника „Създателите на българската държава“, известен също като „1300 години България“
Да разгледаш минималистично и интелигентно
Паметникът „Създателите на българската държава“ не беше в списъка ми с дестинации. Видях го в оpoznai.bg, четох описания и мнения за него и съзнателно избрах да не го сложа в списъка.
След паркинга при началото на парка при Шуменското плато, има огромно табло информиращо за входните такси за паметника.
Не че са големи пари. По 3 лв взеха на човек. Ама за паметник. Кой може да каже кой паметник колко пари струва. Странна работа. Да очакваме ли скоро и паметника на “Асеневци” във Велико Търново да стане с такса?
Площадката при паметника „Създателите на българската държава“ не е заградена.
Спортуващи шуменци минаваха покрай монумента транзит безплатно.
Може би трябваше и аз да кажа, че не съм за паметника, а за панорамата. Затова ги дадох трите лева за панорамата.
Паметникът е внушителен като размер, но не бих нарекла монумента красив. В него има нещо странно роботско. Някакви каменни трансформърси илюстриращи моменти от българската история. 😉
Като се завъртиш три пъти и си го разгледал. Спокойно можехме да го пропуснем, ако бях проявила разумен минимализъм в разходката.
Ама златен час, панорама ще снимам…Не ми стигна всичкото от деня, още исках. На Влади не му се гледаше паметник за 3лв, ама аз “Хайде, панорама има”.
Показах се като онези туристи дето на всичко ще повярват и всичко може да им продадеш като невероятна забележителност или преживяване. Уф…
Нищо човек се учи от грешките.
Следващият магически ден изми напълно лошото настроение от края на ден 2.
Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г
НИАР „Мадара”, разходка във времето и пространството – Мартенско пътуване 2021 г – част 3
Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5
Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6
