Еменски каньон, Еменска пещера, водопад “Момин скок”, язовир Негованка…толкова много красота на едно място.
Вие чували ли сте за, ходили ли сте по Негованската екопътека? На 20км от Велико Търново е. До село Емен. Аз не бях чувала за нея и не я бяхме посещавали.
Намерихме я като дестинация, като си избирахме забележителности по пътя София-Шумен, за нашето Мартенско пътуване. Първо попаднахме на информация в opoznai.bg, после на още няколко места.
Видях и много красиви снимки, но нищо от видяното не показва напълно действителната магичност на мястото.
Та, били ли сте там? Ако отговорът е не, непременно отидете.
Еменски каньон
През 1980 г. Еменският каньон е обявен за защитена местност „Каньона на река Негованка“ с площ 25,5 ha.
bg.wikipedia.org
По Еменския каньон маршутът е изключително красив.
Още в началото може да изберете дали да минете първо през пещерата (долната пътека) или тръгнете по другата пътеката през гората.
Пътят от табелата за село Емен, покрай Еменската пещера, води до малко изкачване нагоре и после продължава заедно с горната пътека над скалите.
Ние спряхме колата покрай пътя по-близо до гората, защото идвахме от друга посока (не от село Емен, а от село Вишовград). Така се получи, че на отиване минахме изцяло по горната пътека и оттам се спуснахме към водопада. До пещерата слязохме на връщане.
Екопътеката се движи по продължението на река Негованка.
Малко след водопад “Момин скок” реката продължава в красиво уширение обозначено като “опашката” на язовир Негованка.
В двата края на екопътеката (при водопада и при пещерата) има денивелация, но иначе маршрутът е доста лесен и равен. Не е много дълъг и затова семейства с малки деца го избират за отмора.
Еменски каньон е популярно място. В почивен, слънчев ден вероятно ще срещнете множество хора.
Трети март, когато отидохме ние, беше почивен така че нормално имаше повечко народ. Даже в един момент малко ми досади поздравяването “Честит празник” на всяка трета крачка.
Чудя се как ли е в делничен ден. Дали човекопотокът е по-малък.
Минало и настояще на екопътека Негованка
Екопътека Негованка или еменската екопътека носи името си на река Негованка по чието продължение е разположена. Името Негованка имало латински произход и означавало “къса река с близък извор”.
Според информация на “Фотопътеводител на българските водопади” екопътеката е била изграден през 1992г.
Някога тя е била образцова. Дървени мостчета игриво са прескачали река Негованка. Стълбички в двата края на маршрута са улеснявали посетителите по стръмнините, които водят до водопада и пещерата.
Днес има табели, че мостчетата са опасни. Стълбите са покрити с почва и едвам личат на места, а където още ги има се рушат. Все още е достъпен дървен мост, който в единия край на пътека води до самия водопад.
Цялата екопътека, обаче е изключително живописна. По горната пътека до водопад “Момин скок” минахме разстоянието за 35мин.
Водопад “Момин скок”
Водопадът и неговото вирче са оградени с отвесни скали. Цветът на водата е тюркоазен, скалите са нашарени със зелени мъхове и бръшляни. Приказно е мястото. Сред водопадите, които сме посещавали, този го слагам сред моите любими.
Постояхме известно време край вирчето. Снимах малко, после прибрах фотоапарата да се насладя на мястото в слушане на тишината. Имахме късмет с кратък отрязък от време, в който останахме съвсем самички преди да дойде следваща вълна от посетители.
Еменската прещера
В самото начало на Еменската екопътека се намира Еменската пещера. Тя е дълга 3113м и заема седемнадесето място в списъка на най-дълбоките в България. В миналото е използвана последователно като гъбарник, като склад за узряване на сирене и като част от изградената над нея военна база
opoznai.bg
Еменската пещера противно на моите очаквания се оказа внушителна. Навътре не влизахме, защото не е облагородена и поддържана. Постояхме така да се каже в предверието. То е като широка отворена зала, която се разклонява навътре в няколко по-тъмни тунела.
Препоръчвам Еменски каньон. Великолепен е за разходка.
Хотнишки водопад Кая Бунар
Към 17:30ч потеглихме за последната дестинация за деня – Хотнишки водопад, “Кая бунар”. До него се стига с автомобил. Като слезеш от колата и вече виждаш водопада до теб. Поради лесния достъп и почивния ден, дори в 18:00ч на водопада имаше множество хора.
Самият Хотнишки водопад и вирчето са красиви, но човешкото присъствие изразено в шум, викове и разхвърляни отпадъци развалят картинката.
Еко пътека по река Бохот
Около водопада има изграден няколко беседки, две мостчета и екопътека с леко адреналинно изкачване нагоре. “От няколко години има изградена екопътека, с множество мостчета и стръмни дървени стълби, която прави разходката край водопада и по-нагоре по течението на реката много приятна.” – www.veliko-tarnovo.bg
Покатерихме се нагоре над водопада. Нямахме време да продължим нататък по пътеката, но ни направи впечатление, че там горе първото мостче беше счупено и опасно за преминаване. Слязохме обратно до поляната при водопада и потеглихме към Шумен.
В Шумен пристигнахме по тъмно, към 20:00ч.
Настанихме се в Hotel La piazza Shumen. Мястото беше чисто, тихо и уютно. Леглото и дивана в стаята бяха толкова удобни, че ми се прииска да имам точно такива вкъщи.
Наспивах се отлично всяка нощ.
Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г
НИАР „Мадара”, разходка във времето и пространството – Мартенско пътуване 2021 г – част 3
Панорамен следобед, градски следобед, опак следобед – Мартенско пътуване 2021г – част 4
Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5
Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6
