През първия ден на традиционното ни мартенско пътуване из родния край (традиция от 2017г 😉🇧🇬) имахме няколко предварително планирани спирки и две спонтанни.
Планирани спирки бяха – водопад “Марин скок”, язовир Александър Стамболийски, Еменската екопътека, Хотнишкия водопад и град Търговище, ако остане време. Време за Търговище не остана в този ден.
Спонтанно възникнаха две други спирки в нашето пътуване – град Севлиево и екопътека “Знамето”.
Златно обещание за хубав ден
От София потеглихме в 7:30ч сутринта. Утро обляно от златния цвят на тъкмо изгрялото слънце обещаваше един прекрасен ден.
Първата спирка за деня беше непланирана.
Маршрутът ни минаваше транзит през Севлиево. Обичаме да минаваме пътьом през градчета и селца дори и да нямаме време да спираме в тях. В Севлиево не мислехме да спираме. Минахме покрай площада на града и забелязахме, че там са се подредили музиканти и са се събрали хора с венци и знаменца. Решихме да спрем за кратко и да се включим в честванията за трети март. Паркирахме към 10:10ч на удобно до площада място. В интернет намерихме информация, че програмата за трети март е обявена за 10:30ч.
Направихме един къс диагонал на центъра на града, докато дойде уречения час за начало на празника. Минахме по пешеходна част с магазини. Зърнахме църквата “Свети Пророк Илия”. Забелязах музея на тиквата. Намира се в стара възрожденска къща, на ул. “П. Р. Славейков”
“От 2006 година в края на есента се провежда и традиционният Празник на тиквата.” www.sevlievo.bg
В центъра видяхме и групичка колоездачи. Споменавам групичката, защото още докато наближавахме Севлиево по пътя също срещнахме велосипедисти по шосето. Пък нали и ние с Влади уважаваме превоза на две колела, впечатляваме се.
Честване на трети март в Севлиево
Програмата на площада започна. Звучеше тържествена музика. Момиче и момче с ясни и развълнувани гласове, както си му е ред, изреждаха имената на участници в освободителните борби дали живота си за свободата на България.
После всички присъстващи на честването бяха помолени да окажат почит като коленичат и запазят мълчание за минутка.
Хората на площада се снишиха и притихнаха. Беше красиво.
Накрая тържеството завърши с част, която малко опошли прекрасното впечатление от програмата. Взеха да редят имената на длъжностни лица и политически сили поднасящи венци в знак на уважение към падналите за свободата на България герои.
Кмета на града, някаква народна представителка,… ГЕРБ, БСП…с Влади побързахме да си тръгнем да не се развали от тези политически примеси хубавото ни усещане за празника.
Водопад “Марин скок”
“Марин скок” беше изписано на информационното табло край пътя, “Мари скок” пише в opoznai.bg, където видяхме идеята за този водопад.
По пътя към язовир “Александър Стамболийски” водопад “Марин скок” беше първата ни предварително планирана спирка.
Изходната пътека за водопада се намира между селата Крушево и Младен.
Горската пътека водеща до водопада се движи по продължението на Младенска река. Вижте картата в bgmountains.
Младенска река се влива в язовир “Александър Стамболийски.
Как да стигнем до водапад “Марин скок”
Няколко завоя след село Крушево, в посока село Младен, вляво от пътя имаше информационно табло за водопада “Марин скок”.
На таблото е разказана легенда за името на водопада. Легенда каквито често се разказват за много места у нас. Пак за мома, Мария, която е бягала от турците и за да не се остави да я пленят, предпочела смъртта и скочила от една скала. Оттам Мари скок или Марин скок.
Малко след табелата вдясно от основния път има по-широка отбивка, където може да се паркира.
От информационното табло до водопада се върви петнайсетина минутки по съвсем равен горски път. През лятото ще е сенчесто и много зелено.
Маркировка няма, но водопадът лесно се открива. Може да гледате посоката и с gps карта на телефона.
Вляво от горската пътека до самия водопад се слиза по кратка стръмнина надолу. Когато е мокро, е малко хлъзгаво и ако нямаш щеки се подпираш на дръвчетата. 😉
Водопадът не е голям, но пък е красив. Не знам дали лятото пресъхва.
Препоръчвам и пътеката и водопада.
След водопада може да се разходите още малко нататък по горския път, някои хора продължиха.
Преди време пътят е стигал до още един водопад, и по-натам още два. Според статии от интернет и посоченото в картата на bgmountains обаче пътеката към края вече я няма, погълната е от гората.
Ние имахме още спирки, затова се полюбувахме само на “Марин скок” и си тръгнахме.
По този маршрут срещнахме десетина човека. Мястото е лесно достъпно.
Екопътека “Знамето”
Тази пътека Влади видя в opoznai.bg. Не я бяхме планирали предварително.
Посочената ѝ дължина е 2,500м. Стига до беседка с гледка към язовир “Александър Стамболийски”.
Нас времето лекинко ни притискаше и се разходихме само на половината ѝ път. Беседката със знамето видяхме от разстояние.
Докъдето ходихме “пътеката” си беше селски земен път, като тези дето са сред нивите на село.
Влади си направи кеф да походи малко бос по топлата от слънцето земя. Аз не се осмелих да си събуя обувките в началото на март.
По пътеката-селски път, срещнахме още няколко човека, някои се връщаха, други идваха. Явно мястото е популярно.
Язовир “Александър Стамболийски”
Бях се наумила ходенето до този язовир още при първия преглед на забележителности по маршрута София-Шумен.
Обичам големите водни масиви.
„Александър Стамболийски“ (до 19 юни 1953 г. „Росица“[1]) е първият голям язовир в България, построен по време на бригадирското движение през 1954 г.
bg.wikipedia.org
Исках да се приближим до водата. За стигнем до язовирната стена при село Горско Косово, трябваше да извъртим едни обиколни врътки с колата.
Близо до язовирната стена паркирахме.
На брега на язовира имаше няколко рибари.
Ние се полюбувахме на воданата шир без да слизаме до самия бряг. Пощраках малко и тръгнахме.
Язовирът е красив.
Оттам поехме към село Емен и Еменския каньон.
Пътешествията ни предните години:
Познати непознати места – Плевен (част 2) – 2017г
Пътуване из родния край за националния празник – трети март – 2018г
Мартенско пътуване към Странджа и Южното Черноморие – 2019г
Мартенско пътуване към Източните Родопи – 2020г – ден първи – водопади – 2020г
Към останалите статии за Мартенското ни пътуване – 2021г
НИАР „Мадара”, разходка във времето и пространството – Мартенско пътуване 2021 г – част 3
Панорамен следобед, градски следобед, опак следобед – Мартенско пътуване 2021г – част 4
Пазарен ден в Исперих и пешеходен диагонал в Разград – Мартенско пътуване 2021г – част 5
Текето на Демир баба – място за поклонение и съзерцание – Мартенско пътуване 2021г – част 6