Фотографска равносметка - път към минималистично снимане

Фотографска равносметка – изтрих 4701 снимки от външния хард. Снимките бяха в албуми датиращи от 2014г. В коша отидоха много пейзажи, храсти, рекички, водопади, цветенца, горички, изгреви, сгради и т.н. Разчистването на снимките от харда ми позволи да си направя интересна ретроспекция.

Фотографска равносметка за 2017г

През 2017г, след като изкарах фотографския курс, съм щракала с фотоапарата до полуда без нищо да пресявам. В някои папки имаше по 200-300 снимки от пътуване. Практикувала съм обратното на минимализъм в снимането.

95% от кадрите от 2017г са потресаващи като композиция, експозиция или с фокус, ама без фокус. 😁 😁 😁

Тук-там има по някоя читава снимка, но тя вероятно е била чист късмет. В този период съм се борела с фотоапарата и фотографските правила като прасе с тиква. Обаче сме ходили на много хубави пътешествия.

Подобно снимане, все пак е било абсолютно необходимо, защото с практиката човек се развива. Освен, ако не е самороден талант и си го може от рождение.

По този повод преди време си размишлявах за безкрайното изписване на ченгелчета преди да се научим да пишем ръкописни букви в снимането.

“Овладяване на писмеността във фотографията – впечатления от фотографския курс“

Градация през 2018г.

През 2018г е имало градация, но пак съм снимала много неща просто за да се уча да снимам. Какво ще рече това? Ще рече, че кадрите нямат душа, не разказват нищо, просто са скучни информативни схеми на нещо видяно.

После еднообразието в композицията е трагикомично. След преглед на папките от 2017г и 2018г, започвах да се хиля вътрешно като стигнех до пореден кадър в следната подредба: гора, виещ се път, Влади в гръб в десния или левия ъгъл на кадъра. 😂

Ами като видиш това сто пъти си даваш сметка накрая, че е пълно клише, голяма скука и липса на творческа идейност.

Използването на нещо в преден план е похват, който дава триизмерност на кадъра. На теория ясно. На практика – откривам безброй снимки с тежки клони, колони, размазани скали и цветя и всякакви неща непохватно заснети в преден план. Този похват на постигане на триизмерност до края на 2018г, а и по-късно, ако съм честна, остава предизвикателство за мен.

Имаше, обаче и няколко кадри от 2018г, в които намерих душевност, разказ…ей така искам да снимам.

Видим прогрес през 2019г

За 2019г. прегледът показва прогрес. Трия снимки от папките, но по-малко. Наслаждавам се по-често на запечатаните гледки. Вече съм научила правилото – не повече от 50 снимки за албум. Мислех си вчера-днес за достатъчния брой снимки. Един добър разказ може да се разкаже спокойно и в 15 картинки, ако са хубави.

Мисля да опитам през 2021г, това да е моят минималистичен подход за еднодневни пътувания. Ако денят е мнооого пъстър, хайде от мен да мине 20 кадъра, но не повече.

2020г, много, много пейзажи

През 2020г, съм снимала много пейзажи. При тях по-рядко съм успявала да пресъздам великолепието, което съм виждала с очите си. На колко красиви места бяхме.

Заради тези пейзажи моят вътрешен консуматор взе да ме подмамва, “само ако имаше по-широк обектив представи си какви панорами ще правиш. Пък подходящите филтри как ще изчистят въздушната димка…Ех, тогава какви снимки щеше да правиш…Колко по-лек можеше да е друг модел на фотоапарат…”

Хубавото е, че знам че както и да надградя техниката си, това ще промени само частично стилът ми на снимане. Това, с което разполагам има своите възможности (макар и с определени ограничения). Заслужава си да си призная честно, че усъвършенстването все още е въпрос на развитие на самия фотограф.

Пък като харесам достатъчно това развитие, ще помисля над идеята за подсилване на техниката с – филтри, широкоъгълен обектив, ново тяло. Какво би се получило, ако веднага се сдобия с тези екстри, ще се получи посредствено съдържание в лъскава опаковка, ето какво. 😁 😁 😁

За снимането на детските рождени дни на моя племенник, за тържествата в детската градина и други такива по-специфични ситуации светкавицата е необходимост. Мислех че ще си взема през 2020г., но странната година малко смени приоритетите ми и отложих тази покупка.

Завърших разчистването на харда със снимки. Направих си чудесен обзор на развитието ми в снимането.

Разчистването обаче е едно, минималистичното отношение друго. Минимализмът е осъзнаване и усланяне на личните приоритети за ценност.

Целта за 2021г – минималистичните приоритети в снимането

Целта ми е да постигна известен минимализъм в снимането по следния начин:

в създаването на кадри – повече да виждам, да дебна и избирам подходящия момент;
по-съзнателно да натискам спусъка с идея, кое именно искам да е главният герой в кадъра – небето, морето или цветчето;
в съхранението на снимки – да пресявам добре, за да останат само няколко снимки, но които говорят.