В първия ден от новата годината започнах с 30 дневно предизвикателство на тема минимализъм.
Видях го като идея в интернет и реших да опитам този начин за създаване на свободно, подредено пространство.
В тази 30 дневна игра през първия от 30те дни се освобождаваш от една ненужна, неизползвана, излишна вещ. Втория ден – от две, третия ден – от три и т.н. през останалите дни за един месец. В края на предизвикателството ще се калкулират 496 вещи.
Има ли разлика между разчистване и минимализъм
Разчистването е необходима първа крачка за преминаването към минималистичен стил на живот. Разчистването може да се осъществява на различни нива:
- Физическото ниво – пространствата, които обитаваме физически, в които разполагаме, различните вещи от материалния свят;
- Дигиталното ниво – компютър, телефон, външи хардове, имейли, профилите ни в социалните мрежи;
- Вътрешното ниво – пространството на ума, емоциите, психиката.
Не всяко разчистване има за цел да заведе и обърне човека към минимализма.
Минимализмът е осъзнато осмисляне какво и защо допускаме в нашето физическо, дигитално и вътрешно пространство.
През тези 30дни реших да разчиствам като първа стъпка по път на обръщане към минимализъм.
30 дневно предизвикателство – ден 1
През моя първи ден от предизвикателството, се събудих с голямо въодушевление. Знаех, че този ден ще е най-лесен. Със замах почистих един шкаф.
Ден 2
През втория ден като си отворих очите сутринта, започнах мислено да се гмуркам в океана от вещи. Отбелязвах с какво да се разделя. Изникнаха множество идеи. За ден две лесно избрах две неща – панталон, който ми е по мярка, само когато стана твърде слаба и четка за коса, забравена с години в един шкаф.
Ден 3
Пак сутринта и пак мислено сортирах дрехи. Тогава забелязах скритата вътрешна съпротива към разделянето с някои от тях. Сама се овещавах “Може тази дреха някога да я облека, обличам я поне веднъж в годината”. Да, има някои неща, които обличам веднъж в годината, но само за да оправдая тяхното присъствие в гардероба. През този трети ден избрах два панталона и една курта (дълга индийска риза), които бих обличала само, ако пак отида в Индия, някога. Ще отида ли отново и кога? Това е твърде необозримо бъдеще.
Ден 4
Великото разчистване на чорапи – успешно! Чифтовете бяха доооста повече от четири. В този ден пак се изпуснах и влязох в ролята на досадник и нашественик. Не успях да се огранича само до моето рафтче. Ама като видях колко хубаво стана то и много ми се прииска и на Влади рафтчето така да разкрася. Уф, много ми е трудно да не се пъхам в пространството на близките.
Ден 5
Прекарах деня зарита под планина от дрехи. Изчистих 50+. Да, не 5, а 50 само мои. За какво да отлагам пак да ровя, трябваше със замах да отрежа всички главите на ламята. Отделно от 50те други, се разделих с шапки и шалове – почти 20на. След няколко дни, като прочетох книгата на Мари Кондо “Магията на подреждането” установих, че никаква ламя не съм сразила 😄.
Процесът на разчистване на облекла включи две състояния на вкопчване. Едното изразено във вътрешно питане: “Ще имам ли достатъчно дрехи, ако стане студено, ако стане топло, ако ме поканят на някакво тържество ?” и “Няма ли да ми стане непоносимо скучно да нося само няколко повтарящи се тоалета”.
Всъщност в гардероба след значително чистене, пак останаха предостатъчно дрехи. Ах, колко много, колко много са се натрупали. Подозирам, че може и още да се намали броят им. Поне се освободиха четири кутийки в гардероба. Нямам намерение да ги пълня с нови дрехи.
Като за човек, който уж не се впечатлява много как се облича, доста дрехи съм събрала през годините.
По-голяма част от тях отидоха в контейнер на червения кръст, една малка торба със скъсани и твърде неугледни в кофата, и няколко неща съм приготвила за подаряване, ако някой ги хареса.
Свързани статии:
Разчистването като ретроспекция
Божествата и раздялата с тях, не мога да ги изпратя в контейнера
Дигиталното пространство, вещи “да бъдат подарени”, гардероб и рафтове – разчистването продължава