Разчистването като ретроспекция

Ден шест и седем

Разчиствах “стаята склад”. Това е черната дупка в нашия дом. Магнитното поле в нея със страшна сила привлича всякакви непотребни вещи.

С години опитвам да внеса ред там, но само за месец безредицата отново нахлува. Защо и как не знам.

Дали има нещо общо с това, че започнахме да я наричам стаята склад? Преди беше детската стая, но ние пораснахме. После беше стаята на сестра ми. Тя се омъжи и замина в свое гнездо. Сега си няма друго име и я кръстихме стаята склад. Ако започна да я наричам по друг начин дали това ще я трансформира? 😆😆😆

Разчистването в това пространство ми отне всъщност два цели дни.

Детските книги

Там разтребвах и множество детски книги.

Наблюдавах отношението си към тях.

Точно ден преди да се захвана с книгите една приятелка ми написа, че когато тя е разчиствала е изпитала затруднение именно с разделянето с книги. Аз си мислех, че на мен ще ми е лесно, но…

По рафтовете имаше книги, които са били с мен от детството ми.

Помня ясно чувството на радост, което съм изпитвала от прочита на някои от тях, макар да нямам спомен за какво се разказват.

Изпитах някаква носталгия, тъга дори от раздялата с тези веществени частици детство.

Синхронично през същия ден прочетох в две картички пожелания “и запази детското в себе си”.

После като сложих книгите в една торба, вече не усещах тяхната липса, но преминаването през тях беше поглед назад в едни други времена на безметежен живот, в който минало и бъдеще са били абстрактни, безинтересни величини.

Разчистването като ретроспекция

Минаването през собствените ни натрупани предмети е като да минеш през себе си. Какво си натрупал, какво те е вълнувало, с кое се разделяш по-лесно, с кое по-трудно.

Разчистването се получава малко като една ретроспекция, себе-анализ, самонаблюдение.

Препоръчвам горещо тази практика на всеки. Ако я предприемете, обаче бъдете внимателни за всички фини реакции на емоциите и ума. Така ще постигнете истинска дълбочина от процеса.

Ден осем

Влизах няколко пъти в стаята склад само за да погледам, да вдишам реда, хубаво е.

През този ден свалих коледната украса и разчистих рафтчета с кутии, в които имаше безброй ненужни листа, документи, химикалки, които вече не пишат, маркери за текстил на които ще им мине срока на годност, защото съм забравила за тях…

Колко странно и безумно, като имаш повече, ти забравяш какво всъщност имаш и не използваш и 80% от наличното.

Като намалих съдържанието на вече няколко шкафа, усетих как умът се освободи от тревожната мисъл “ох, сега това къде го сложих”. Сега нещата са по-малко и всяко си има място. Дааа, хубаво е.