Божествата и раздялата с тях, не мога да ги изпратя в контейнера

26 дни игра “Разчистване”, ехааа.

Неее, не съм приключила с нея.

Време е да премина към разчистване на дигиталното пространство. Някой ще каже, това не се брои. Но ще обясня. За мен това дигитално пространство е също толкова важно колкото и физическото, защото и в него прекарвам не малко време.

Това пречистване (компютър, пощи, телефон, снимки на харда…) ще отнеме поне седмица. После се пренасям в йога студиото, че и там съм си заформила катерича бърлога. Само дето закопаните неща няма да поникнат и от тях няма да стане гора. Чували ли сте, че катеричките са най-големите залесители, защото си заравят жълъдчетата на разни места и после ги забравят и те поникват. На любопитния факт за катеричките попаднах в интернет. Ако някой знае че той е просто мит, нека пише.

За божествата и раздялата с тях

Обратно на темата разчистване, исках да споделя едно прозрение за божествата и раздялата с тях. Закърмена съм някак с не малко суеверен ум. Лесно одушевявам неодушевените предмети и им придавам “магически” сили. По тази причина имах особено отношение към сбогуването с талисмани, икони и плакати, стикери, картички с образи на различните индийски божества, които съм си донасяла от Индия.

Не ми се виждаше редно да ги изпратя в контейнера, дори и разделния. Нали все пак са божества.

Не спазих принципа на Мари Кондо, да разчиствам по категории и не извадих всички свещени предмети от всяко потайно кътче на дома наведнъж. Още не бях чела книгата при първото разчистване. Но може би добре се получи, защото така дойде прозрението.

Огнен ритуал

Първата торба с хартиени плакати и картички и безброй снимки на божества и духовни учители изгорих церемониално една вечер на терасата, като пеех специална мантра. Така си представих, че формата се разпада и енергията се връща там откъдето е дошла. Вдигнах пушилка голяма. Опуших се и аз като…, нещо нарочно пушено.

Екологията е уважение към природата

После (след като четох книгата) намерих още плакати и снимки. Щях и тях да горя, но се замислих за пушека. Нали не е много полезен за въздуха. А всички тези божествени сили съществуват в природата, значи има противоречие някакво в отношението ми към божественото.

Екологията е и уважение към природата, а за мен природата е аспект на божественото.

За да не замърсявам въздуха, накъсах хартиените картинки с божествата. Изпях им една мантра и ги изпратих да бъдат рецикликрани, за да се съхранят евентуално природни ресурси. Извадената поука – всяко нещо е до голяма степен въпрос на гледна точка.