Връх Руй, Трънско. Спомен за един преход през 2015г
Помня че за този ден обещаваха неустойчиво време, но ние решихме все пак да се разходим. Влади беше избрал връх Руй, 1706м.
Минахме гр. Трън и подминахме Трънското ждрело и от село Ломница пеша поехме нагоре.
Както обикновено Влади знаеше и следеше пътя. Аз, безметежно невеж за посоката турист, вървях след него. Началото беше леко, свежо и красиво.
Стигнахме до хижа Руй. Пътят дотам беше през гора. Видя ми се мнооого дълъг, но това е изцяло субективно преживяване на кашкавал туриста – аз. 😉 Започна по-стръмно катерене, а на мен силите едва ми стигаха за следваща крачка. Бях тръгнала с някаква заблудна предства, че до връх Руй ще е едно незначително изкачване, преходът до там като разходка в парка.
Най-накрая стигнахме заветния връх Руй
Стигнахме най-накрая върха, а там вее ли вее. Връх Руй 1706м, е на границата със Сърбия. Не знам дали ни трябваше някакво разрешително да го катерим. По някое време Влади ми се изгуби от погледа и аз като се стреснах, че сръбските граничари са го арестували. Имам богато въображение. 😆 Викам с все сили, той не се обажда. Ами как да се обади като не ме чува от силния вятър дето вееше. После се появи, успокоих се, поседнахме за отдих. Пихме топъл чай и нещата си дойдоха на място.
На връщане към София, се отбихме с колата до Трънското ждрело или ждрелото на река Ерма. Поразходихме се и там. Препоръчвам мястото.
Фоторазказ
В далечната вече 2015г, снимах както си знам с iPhone, който за жалост преди година ме изостави. Нямах понятие от фотографски правила. Не съм си и представяла, че ще дойде време, в което освен мен си, ще мъкна и фотоапарат по планинските баири. 🙂
2021г – Ждрелото на река Ерма и Ябланишкото ждрело, пак сме в Трънския край
