“Облечете някое плашило в костюма си, застанете до него гол и ще видите, че повечето хора ще започнат да поздравяват плашилото”
Хенри Дейвид Торо, “Уолдън”
Дрехите…по тях посрещаме и заради тя понякога “не се срещаме”
“Аааа, виж как добре е облечен”!
“Виж колко е стилна.”
“Ау, може ли такова неугледност!”
“Тези цветове изобщо не си подхождат.”
“Като се показваш пред хора, облечи се подобаващо!”
А за какво служат дрехите?
Някога те са имали чисто практическо предназначение, но това е било мнооооого отдавна. Днес освен практическо предназначение се използват, за да внушават определен статус, самочувствие, своеобразност, принадлежност…дрехите са започнали да говорят.
В говоренето, обаче често има нарочни или неосъзнато изречени (внушени) заблуди.
Седя и си мисля. Не че от цял живот толкова много мислене съм измислила кой знае какво… Този път просто си мисля за отношението на хората към облеклото и оценяването на хората според облеклото.
Колко сме обусловени в своите първични възприятия.
По дрехите посрещат, по ума изпращат
Народът е заключил – “По дрехите посрещат, по ума изпращат”. Наблюдателен е народът. Тази пословица е била значима още преди стотици години, важи и днес.
Признавам си винаги малко ме е дразнела, защото не обичам толкова да губя мисли в обличането, а се налага. Обществото изисква.
Един прост пример е детската градина. Като отиде учителката спретната добре наконтена и децата веднага забелязват и коментират, и се възхищават, и биват впечатлени. Хубаво, ама в това отношение “как си облечен” никога не излизаме от детската градина. Вече пораснали възрастните все се подвеждат от “дрехите”.
Ако минеш теста “облекло”, може да обърнат внимание ума ти.
Дори и да имаш хубав богат ум обаче, той няма да бъде забелязан, ако си облечен невзрачно…
Естествено, че тази нагласа не е универсална и има хора, които не обръщат внимание на “дрехите”, на първото външно представяне, но те като че ли са по-малко.
Друга обусловеност е да сметнеш, че ако дрехите изразяват повърхностност (дрехите говорят разни неща) човек непременно е такъв.
Понякога, може дрехите да демонстрират пошлост, а човекът да има чудесен пълнеж. Добре де, в определен план всеки има в една или в друга степен чудесен пълнеж.
Та така, мисля си как при среща с непознат, не можеш да усетиш човека преди да си отвори устата. Да не си предубеден е важно. Да му дадеш възможност да си отвори устата без значение как той е облечен.
Пак по темата за външната опаковка и първите впечатленията от външния вид съм споменавала тук:
