По дрехите посрещат, по ума изпращат

“Облечете някое плашило в костюма си, застанете до него гол и ще видите, че повечето хора ще започнат да поздравяват плашилото”

Хенри Дейвид Торо, “Уолдън”

Дрехите…по тях посрещаме и заради тя понякога “не се срещаме”

“Аааа, виж как добре е облечен”!

“Виж колко е стилна.”

“Ау, може ли такова неугледност!”

“Тези цветове изобщо не си подхождат.”

“Като се показваш пред хора, облечи се подобаващо!”

А за какво служат дрехите?

Някога те са имали чисто практическо предназначение, но това е било мнооооого отдавна.

Днес освен практическо предназначение се използват, за да внушават определен статус, самочувствие, своеобразност, принадлежност…дрехите са започнали да говорят.

В говоренето, обаче често има нарочни или неосъзнато изречени (внушени) заблуди.

Седя и си мисля.

Не че от цял живот толкова много мислене съм измислила кой знае какво…

Този път просто си мисля за отношението на хората към облеклото и оценяването на хората според облеклото.

Колко сме обусловени в своите първични възприятия.

По дрехите посрещат, по ума изпращат

Народът е заключил – “По дрехите посрещат, по ума изпращат”.

Наблюдателен е народът.

Тази пословица е важила още преди стотици години, важи и днес.

Призанавам си винаги малко ме е дразнела, защото не обичам толкова да губя мисли в обличането, а се налага. Обществото изисква.

Най-простият пример е детската градина. Като отиде учителката спретната добре наконтена и децата веднага забелязват и коментират, и се възхищават, и биват впечатлени.

Хубаво, ама в това отношение “как си облечен” никога не излизаме от детската градина. Вече пораснали възрастните все се подвеждат от “дрехите”.

Ако минеш теста “облекло”, може да обърнат внимание ума ти. 

Дори и да имаш хубав богат ум обаче, той няма да бъде забелязан, ако си облечен невзрачно…

Естествено, че тази нагласа не е универсална и има хора, които не обръщат внимание на “дрехите”, на първото външо представяне, но те като че ли са по-малко.

Друга обусловеност е да сметнеш, че ако дрехите изразяват повърхностност (дрехите говорят разни неща) човек непременно е такъв.

Понякога, може дрехите да демонстрират пошлост, а човекът да има чудесен пълнеж.

Добре де, в определен план всеки има в една или друга степен чудесен пълнеж. 

Та така мисля си как при среща с непознат, не можеш да усетиш човека преди да си отвори устата. Да не си предубеден е важно. Да му дадеш възможност да си отвори устата без значение как той е облечен.

Пак по темата за външата опаковка и първите впечатленията от външния вид съм споменавала тук:

Пътуване до Австралия – почти осъществена детска мечта

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.