Мекици – сагата в търсенето на великата мекица, the ultimate мекица

Мекици – сагата в търсенето на великата мекица, the ultimate мекица

Мекици хем обичам, хем не. Да кажем, че съм много взискателна или много капризна към тази храна. Даже купените рядко баш ги улучвам, както ги обичам.

При Рилския Манастир отстрани, имаше (вероятно и сега го има, тези неща не изчезват току-така) една малка закусвалня, дето предлагат мекици и домашно кисело мляко. Ако и днес е там, незнам дали ги правят същите, но преди бяха уникални.

Начало на сагата

Решила си бях че мекици не мога да направя каквито ми харесват и бях спряла да опитвам. Содени, дето стоят една нощ в хладилника съм пробвала, с мая, с готови теста… и не, и не, не бяха моите.

Като добавя и факта че не обичам да пържа и съвсем бях загърбила мекица-каузата.

Това лято, обаче при Старопланинското ни бродене из Централен Балкан, закусихме на хижа Амбарица много яки мекички. Питах как се правят. Рецептата беше на око и усет със следване на някои основни принципи. На теория ми се стори лесно. Пробвах, пробвах, ама не ми станаха като Амбаришките. Зарибих се, обаче да намеря моята рецепта.

Продължение на мекица-сагата

Преди някое време се запознах с рецептата за едно чудно меко тесто за хляб с маслини. Тестото е великолепно и за пица. За мекици обаче не проработи, защото в него се слага мазнина. Резултатът беше супер мазна закуска.

Финал на сагата

Не помня какво написах в гугъл, но попаднах на интересна рецепта за улични мекици.

Опитах, харесах, повторих, записах!

The ultimate мекица!

Честно не се сещам в момента бг дума, която съответства на това което са тези мекици. Мнооого крехки, много леки, пукхави, фини…вкусът, който търсех.

Приготвят се и лесно, и трудно. Тестото го бъркам в купа с миксерната приставка за тесто. Това е лесната част.

Втасва два пъти по 30 минути (в оригиналната рецепта втасва веднъж, но цяла нощ и в хладилник, погледнете линка).

Освен това добавих и още 1/4 ч.ч. брашно, че не бях сигурна дали ще се справя с доста рядкото тесто. Тестото пак беше рядко. Не меко, рядко 🙂. В коментарите под публикацията пише, че зависи и от брашното, та малко пак се връщаме към усета. 😉

С постоянно мазане на ръцете с олио се оформя. И пак лепне след две-три мекички. Това е трудният етап на мекичките.

Следва още един лесен етап, яденето 😉.

На мен с пудра захар (кафява) ми харесаха.

Снимки

Процесът на приготвяне няма как да снимам, освен ако някой друг не се заеме да ги върти и пържи. Пък понеже са по-хубави топлички, а сега сезонът е студен, не съм губила време за много кадри.

мекици
мекици

Заповядайте да разгледате още кулинарни кадри в профила ми в инстаграм: https://www.instagram.com/photosinthekitchen/

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.