Ком е най-високият връх на Берковска планина, дял от западната Стара планина, България, висок е 2015,8 метра…От връх Ком е началото на маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ком
В съботния ден бяхме предвидили изкачване от нова хижа Ком до върха Ком.
2015г. го изкачвахме преди. За мен беше първо изкачване. Тогава спахме една нощ и на палатка на поляна в близост до новата хижа Ком.
Спането ни на палатка за мен не беше чудно преживяване, защото екипировката ми за подобно нещо беше направо комична, така че няма да разказвам за него. С две думи, умрях от студ.
Каква ми е била физическата подготовка тогава не знам, но ми се видя, че върхът е далеч, че се ходи доста, че катеренето е стръмно…
Ей така, човек запазва едни спомени, които може да нямат много общо с действителността на настоящето. 😄😄😄
Продължителност
На табела при новата хижа Ком до върха е посочено време за стигане до хижата 2:00ч. Ние с нашето си темпо се изкачихме за 1:25мин.
Само че почти не сме спирали, защото ни се видя кратко разстоянието.
Постояхме на самия връх. Там има отстрани на билото на завет има една хубава дървена масичка с пейки. На нея хапнахме по един сандвич. Все още горе нямаше друг народ освен нас.
Слизахме за същото време, защото спирах малко повече за снимки, и някак ходехме по бавно, отколкото на качване.
Сравнявам този маршрут с преходите, които правихме из централен Балкан и ми се видя като една лека съботна разходка.
Трудност на терена
По-голяма част от денивелацията взимаш с автомобила като се придвижваш от Берковица до нова хижа Ком по асфалтирания път в много хубава гора.
После от хижата до върха е малко.
Изкачване има в началото на пешия маршрут, след старата хижа. После пътеката е равна и чак като започнеш да изкачваш баира на върха пак има наклон.
Трудно според мен не е, особено ако вървиш със своя скорост.
Туристически поток
На отиване подминахме една голяма организирана група от около 20на човека.
А малко преди върха срещу нас се зададоха момче и момиче, които вече го бяха покорили и се връщаха от него.
Когато ние заслизахме обратно към хижата имаше доста хора, които се качваха. Двойки, семейства, малки групички. Хора на различни възрасти.
Предполагам, че през седмицата по маршрута ще е по-спокойно, уикендът е времето за всички, които не могат да се разходят до планината в делничен ден.
На паркинга при хижата също имаше вече доста повече автомобили.
Гледките
От новата до старата хижа се върви през горичка.
После пътеката свива надясно по един баир пак през гората. Там гората беше болна и имаше сеч. Затова не бих нарекла непременно пленителна тази част от маршрута.
После като се вземе денивелацията пътеката се движи на открито през баири с тревни поляни и клек. Разкриват се гледки във всички посоки. Тази част много харесвам. Миналия път някъде из тези поляни видяхме и стадо кончета.
От самия връх Ком при хубаво време също има великолепни панорамни гледки, докъдето погледът стига.
Климатичните условия
Денят в съботната сутрин беше облачен. Пеша от хижа Ком поехме в 9:20ч. В завета на гората не помръдваше и листенце.
На баира подухваше вятър, а по-нагоре самият връх Ком беше облечен в облачна дреха, която се носеше от силния вятър насам-натам.
Навлязохме в облака и там за няколко метра дистанция сезонът от късно лято, стана късна есен. 🙂
Облаците красиво препускаха около нас. За снимка бяха интересни.
Подобно драматично време е вълнуващо и радващо (в случай, че не предвещава гръмотевична буря разбира се, но в конкретния случай нямаше опасност от такава).
Бялата облачна завеса, обаче беше скрила панорамните гледки, затова споделените в статията са от първото ми ходене, през 2015г.
Прогнозата за деня беше за променлива облачност и когато слязохме обратно до новата хижа, там вече грееше слънце
На връх Ком
Към върха се изкачвах по къси ръкави и ми беше топло. На върха се опаковах като за студен есенен ден.
