Вълшебната гора
След много спокойна нощ и пълноценно наспиване в горичката до хижа Левски, закусихме вкусно и поехме на път към хижа Добрила.
В първия етап на маршрута пътеката се спуска леко. После се изкачва нагоре. Следва дълго време подсичане на разни баири, и там тя е доста равна.
Отначало при спускането навлизаме в една абсолютно великолепна букова гора.
Правих опити да снимам нещо необятно, магическо. Не успях. Да уловя напълно тази просторна, тиха, чудно красива гора беше невъзможно за моят обектив. Запечатвах само късчета.
Рядко сме попадали в такава гора. Време там не съществува. Атмосферата е като от приказка някаква.
Моля, не дълбайте по кората дърветата!
Всред цялата тази хубост едно ме натъжи. По кората на някои дървета стояха издълбани с нож разни букви, години, имена. Защо го правят хората? Защото искат вечност и това единственото, с което им хрумва да я постигнат.
Подобно дълбаене по кората на дървото според мен е неосъзната жестокост. Какво, ако дървото не може да не плаче с глас, който ние познаваме? Това съвсем не значи, че не причиняваме страдание.
За дърветата съм писала тук: Дърветата – мълчаливи участници в кръговрата на живота
Тази горска част на днешния маршрут най-много ми хареса.
Като преборихме денивелацията, маршрутът продължи да подсича хълмове и да се вие спираловидно всред красивите гледки. Всичко щеше да е чудесно, ако не бяха кравите.
Кравешки обор “Парк Централен Балкан”
По някое време се започнаха едни срещи със свободно пуснати стада крави. Слава богу, че нямаше кучета с тях.
Десетина крави с теленца тук, десетина крави с теленца по-натам и още по-натам…Сигурно по маршрута подминахме поне 100на (може и повече) пасящи край пътеката.
Представете си, вървите и вместо да гледате гледките, да се радвате на аромат на борове и треви, изправяте се пред съвсем друга реалност.
Пътеката тясна, по нея стоят крави. Приближавате ги предпазливо и им говорите да кривнат в ляво или вдясно да минете и вие. Встрани от пътеката на места клекове, скали, не може да се проврете оттам. По пътеката навсякъде наторено от кравите. Какви гледки да гледаш, какви чудеса, внимаваш да не стъпиш в някое току що наторено място. Хем мирише, хем прилича на обор, само дето има и дървета и скали. Уж парк, ама не – обор.
Индийците считат кравата за форма на богинята на просперитета и семейството – Лакшми. Много Лакшми, много просперитет и семейно благоденствие в Централен балкан.
Кой ги е пуснал тези крави не разбрахме, но те не допринасят за планинската идилия.
След тази среща с кравешкото множество си дадохме сметка защо имаше ограда на голямо отстояние от поляната при хижа Добрила. За да се спре преминаването на кравите в района. Разумно решение.
Може ли бобът да не е вкусен в планината?
Към 15 часа стигнахме хижа Добрила. Полежахме малко на поляната под сянката на едно дърво. Поразгледахме на хартиената карта на Централен балкан, която си носим, къде сме вървели предните дни.
Мина време час и взех да огладнявам. Моите хранителни запаси бяха привършили. Вече си представях как ще хапна вкусна бобена или лещена чорба в хижата. Предлагаха само бобена. Взехме си по една с няколко филии хляб. Седнахме на дървените масички отвън.
Бях гладна, но не ми се услади чорбата. Просто не беше сготвена добре. Явно не е било само от планинския въздух и глада, че ми е било вкусно в хижите предните дни. Имало си майсторлък в готвенето.
Сещам се, за едно качване в планината Олимп. Тогава на хижата си поръчах боб и пак останах много разочарована.
Та на въпроса може ли боб да не е вкусен в планината, може.
Сити, но без да сме очаровани от кухнята в х. Добрила, продължихме още малко надолу до х. Незабравка.
Къде да изпънем палатката?
Според едни разпоредби (за тях споменавам в статията: С палатка в планината, първи стъпки! Преход из Национален парк “Централен балкан”. Предварителна подготовка за прехода) бивакуване е позволено в близост до хижа.
Бяхме решили да опънем палатката в района на х. Незабравка.
Хижа Незабравка се оказа едно доста внушително здание. Около него в гората има разпръснати бунгала (счупени и стари). Жалко, че и хижата и бунгалата не функционират. Непосредствено до хижата има равна окосена поляна, но тя е оградена и там влизането е забранено. След известно чудене кое друго място е най-подходящо, си избрахме къде да опънем палатката.
Тази последна вечер щяхме да си минем без душ. Следващата сутрин слизахме към Сопот.
Малко преди да се вмъкнем в палатката, защото отвън имаше много насекоми се показа пазач на хижата. Обяснихме, че сме само за нощта. Следващия ден щяхме да потеглим рано.
Пазачът, не ни е правил проблем. Пък и се оказа много любезен и интересен човек. Поговорихме си с него известно време. Като се стъмни си пожелахме лека нощ и ние влязохме в палатката.
Посвещение на малък индианец в голям индианец. Кога ти се присънват мечки в Стара планина.
Дивото бивакуване не е като другото с топъл душ.
Много време през нощта се въртях неспокойно. Ослушвах се при всеки дребен шум. Като задрямах за кратко от умора какво да ми се присъни – мечка. Спах малко през тази нощ. Страхувах се много.
Опитвах да се разсейвам с мисли, че съм малък индианец, който е подложен на изпитание. Малък индианец оставен сам в гората, за да събуди своя смел дух. Така да бъде посветен в голям индианец. Голям индианец не станах. Успокоих се чак като съмна. 😂
Щом небето изсветля стегнахме раниците и поехме към Сопот. Беше много рано, за да работи лифта, затова пак слязохме пеша.
Благодаря от сърце за това приключение в средния дял на Стара планина. Необичайни, предизвикателни, вдъхновяващи четири дни и четири нощи. Ако се вдъхновите и вие да поскитате из средния дял на Стара планина, идеи за маршрути може да почерпите и оттук.
Други статии за прехода:
Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – предговор
Първи ден – Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – ден 1, от Сопот, през х. Добрила до хижа Амбарица
На петия ден поехме към морето. 😉 Шкорпиловци – място, все още свободно от бетона и родния туристически “прогрес”
