Първата нощ спахме при хижа Амбарица. Събудихме се рано. Бяхме се наспали, посрещнахме изгрева. Хапнахме чудни мекички и пийнахме кафе.
Планът за деня беше внушителен за моите възможности. Да минем през върховете малка Амбарица, голяма Амбарица (с ново име вр. Левски), да преодолеем Старопланинския траверс и да стигнем до заслон Ботев. С почивките прехода продължи от 8:15ч до 18:30ч.
Още предния ден Влади ми посочваше в далечината островръхата верига на траверса: “Утре сме там.” Аз поглеждах и ме обземаше страхопочитание. Нямах идея какво ме чака, но си представях предизвикателство. Предусещането ми се оказа вярно.

Върховете Малка Амбарица и Амбарица (днес с ново име вр. Левски)
Преди да поемем по величавия Старопланински траверс, след като набрахме денивелация се върнахме малко назад към върховете Амбарица (вр. Левски) и малка Амбарица.
По пътя към тях се представяха гледки коя от коя по-впечатляващи. А като се изкатерихме на вр. Амбарица (вр. Левски) панорамата, която се разкри пред нас ме просълзи. Ширнала се необятност, красива, цветна земя, докъдето погледа ти стига. Няма да съумея да опиша вълнението, което ме обзе. Помислих си, ако всеки погледне от този птичи поглед след като се е задъхвал по баира, за да стигне горе, по друг начин ще почувства родния край. Една мащабност, която човек трябва да преживее. Голяма красота, голяма! (фотоапаратът е малък и не я побира)
Изкачването до връх Амбарица
Изкачването на връх Амбарица беше в началото на деня. Ние – свежи, пълни с енергия, макар раниците все така тежки (моята пак 11кг). Взехме баирите с усилие, но не с голям зор.
Старопланински траверс
Старопланинския траверс е билна пътека, която стига до заслон Ботев. Траверсът е част от маршрута Ком-Емине.
Връх Малък Купен подсякохме. После с голям зор за мен изкатерихме Голям купен. Последваха върховете (някои подкосявахме, а последните преминавахме отгоре) – Голям кръстец, Костенурката, Саръкая (Жълтец), Дюзчал (Млечен чал), Безименен.
Малък и Голям Купен

Връх Малък Купен подсякохме. Големия Купен заизкачвахме. Голям Купен е висок 2169м. В началото билото е стръмно, но го преборваш. Като стигнахме скалите с въжето, обаче се оказах в задънена улица.
Влади се покатери от място от което аз не посмях. При въжето пък нямах физическата сила да се повдигна с 11те килограма багаж на гърба ми. Чувствах се като мишка в капан. Някак трябваше да премина това препятствие, за да продължа, а не успявах сама. Приятел в нужда се познава. Влади отгоре пое раницата ми и вече без нейната тежест се усетих лека като перце. Гравитация загуби силата си над мен и успях да се повдигна нагоре.
На Голям Купен, стояхме малко, че се появиха онези летящите мравки, хич не ги обичам.
Явно така съм се сащисала от изкачването преди това, че нямам ясен спомен за гледките от върха. Щракнах някоя снимка, ама гледките не помня. Казват красива била панорамата при ясно време. Времето ни беше ясно, но моя ум замъглен. 😆😆😆
Дали беше само това предизвикателството, Големия Купен? Не, не беше. Подробно няма да разправям. Вървим вървим и край няма този траверс. На второ място Влади пак ми помагаше като ми взе раницата, за да мога само с моята тежест да се покатеря. Чудех се само на мен ли ми е така трудно? Толкова много хора са го минавали този Старопланински траверс.
Пътеката е по-често подсичаща и доста тясна. От едната ѝ страна скали за алпинисти, от другата дълбоки склонове като пропасти. Хвана ме страх по едно време, а уж страх от високо нямам. Като дете короните на дърветата при баба и покрива на къщата ми бяха любими места, а на този траверс само дето не ревнах.
Велосипеди по Старопланински траверс
При слизането от другата страна на Големия Купен настигнахме трима младежи. Преминаваха по Ком-Емине с велосипеди. Не знам какво усилие им е коствало да преборят траверса прехвърляйки своите колела по каменистите стръмнини. Някои вело ком-еминейци избират една подсичаща пътека през хижа Васил Левски, оттам е по-леко, но малко отклонение.
Момчетата ни пуснаха да минем пред тях да не ни бавят. Вечерта и ние, и те щяхме да нощуваме на заслон Ботев. Когато ги задминахме често се обръщахме, за да видим идват ли. Завоите по пътеката, обаче ги бяха скрили от нас. Надявахме се да се справят с предизвикателството на терена без затруднения и да стигнат заслона преди мръкване.


Продължаваме по маршрута: Старопланински траверс – заслон Ботев
Някъде след връх Костенурката пътеката се промени. Продължи да се изкачва и слиза стръмно нагоре надолу, но вече не беше така застрашително заклещена между алпинистки скали и остри склонове. Не помня от кой баир вече видяхме кулата при връх Ботев. Още малко усилие и започнахме се спускаме по склона към заслон Ботев.





Вода за пиене
От хижа Амбарица поехме с около 1,5 л вода за всеки. При непрекъснатото потене от жегата и големия зор на мен едва ми стигнаха. Препоръчвам за този преход човек да е добре подготвен с вода. По пътя пийвах прахчета елекртолити, за да не се обезводня. Ами кекава планинарка, но практична. Докато виждах как шишетата се изпразват все се чудех ще има ли вода на заслон Ботев.
Каквото бяхме прочели беше стара информация и недостатъчна, затова не знаехме какво да очакваме. Надявахме се и да няма чешма да се продават поне бутилки с вода.
Каква ценност е водата за нас хората. Уж сме сухоземни, но без вода не можем да оцелеем.
Изненадващи удобства в заслон Ботев
Като стигнахме заслон Ботев попитахме къде може да си изпънем палатката. Цената беше 5лв на човек. За голяма и много приятна изненада в заслона имаше не само чешма с вода за пиене, но и баня с топла вода за душ.
Опънахме палатката. Взехме душ и се настанихме в столовата да похапнем по една леща за вечеря. Лещата беше вкусна, необичайно в нея имаше гъби кладница. Самата столова беше много уютна. По-късно след нас заприиждаха и други планинари. Няколко от тях бяха ком-еминейци.
Около 40-50 минути след нас пристигнаха и тримата колоездачи. Зарадвахме се да ги видим отново, живи и здрави.
Докато вечеряхме се заговорихме с различни хора. Кой откъде идва, накъде отива. С ком-еминейците какви са били техните премеждия и преживелици до момента, какво им предстои.
Легнахме си рано, щом се стъмни. През нощта се събуждах и гледах небето обсипано със звезди. Видях млечния път. Осъзнах, че докато гледам звездите умът се успокоява.
Заслон Ботев се намира на 2053м н.в., на високо сме спали. 🙂

След предизвикателния преход през Старопланински траверс следващия ден ни чакаше вр. Ботев.

Другите статии за прехода:
Четири дни, четири нощи с палатка в Стара планина – предговор