Шкорпиловци – място, все още свободно от бетона и родния туристически “прогрес”

Шкорпиловци – място, все още свободно от бетона и родния туристически “прогрес”

Отношението ни към морските ваканции

Последно на морска ваканция в България ходихме през 2015г.

Отпосле открихме Гръцкото море и разни негови предимства, които съвпаднаха с нашата представа за почивка.

Избирахме си места, където няма бийч барове, няма шезлонги, има повече природа и простор.

Стига вече курорти

След едно почиване на Олимпиаки Акти ми се отщя да ходя вече на курортни селища пък били те и в Гърция.

Къмпинг летуванията станаха мой личен фаворит.

Много харесвам тази форма на почивка. 

Цял ден си под открито небе. Няма стени, няма таван. Вечер, само едно парче плат те отделя от звездите.

Има буболечки, има понякога шум от съседи, но все пак ми остава любимо това пребиваване на открито.

Природата край морето у нас

Много е красива природата на нашите морски брегове. Скалите, устията на реките, горските масиви, пясъчните дюни…Черно море със своя силно контрастен характер също винаги вълнува. Понякога – кротко и мирно, понякога – опасно своенравно, с огромните пенливи вълни.

Очеваден факт обаче – природата по българското черноморие, особено южното беше насилена от “цивилизацията” последните незнам колко години. 

Затова изгубих моите летни пътеки към морето. Посещаваме Черно море през зимата, когато няма туристи, няма шум и природата въпреки призрачните, празни, зазимени здания, леко се подава и надниква да ни поздрави.

Отказах се да критикувам остро застрояването на ръба на пясъка, защото се замислих, че всъщност предлагането идва от търсенето.

Мнозина искат, харесват да бъдат настанени на първа линия. Пък и не са малко хората, които предпочитат шезлонги. 

Натрапващият се летен бийт от бийч бара пък удобно заглушава мислите на човека. Когато е прекалено тихо, чуваме собствените си неизказани думи, страхове, нерадости и т.н.

Затова струва ми се курортният шум е като терапевтично обезболяващо за мнозина. Нищо не лекува, но подтиска болките….

Тази година ни заключиха в БГ

Ние си правим икономични летни ваканции. Да, може да е съвсем икономично и то в Гърция, когато си на къмпинг.

Като си пазаруваш от магазинчето на къмпинга или някой супер наблизо, готвиш си на котлончето и т.н.

Тази година, обаче с родните тарифи за ковид тестове, в Гърция щеше да ни се получи на двойна цена. Пък сега не е моментът да се изхвърляме. Така за морска почивка единствена опция остана някъде в България.

Проверих сумати, да не кажа всички, защото все ще съм пропуснала някой, къмпинг на БГ Черноморието.

Извод.

Цените близки, някои надвишаващи това, което плащаме в Гърция, условията, далеч, далеч назад.

Нямам против да дам парите си в БГ къмпинг, ама при равни цени, поне да са равни условията.

Лакомия ли е? Невежество ли е? Какво е незнам, но е лош туризъм такова предлагане.

Отказахме се от идеята за къмпинг. На диво не ни се ходи, че си държим на баните и тоалетните. 😉

Хайде някъде на квартира

Влади от известно време все ми подхвърляше – Шкорпиловци, Шкорпиловци.

Аз дълго се опъвах като разглезено дете: “Не искам покрив, искам палатка”.

Накрая ми увря главата, разчупих се и склоних.

Като слязохме в Сопот (бяхме в Централен балкан на преход с палатка за четири дни) се обадихме да си резервираме някъде стая.

Имаше свободна в мястото за настаняване – Семеен хотел Зинаида. Домакинът беше много приветлив и гостоприемен.

Хотелчето – непретенциозно, ниско като етажи, чисто. Намира се във вилната зона на Шкорпиловци.

Огромна тераса ни се падна, с поглед към едни ниви. Селска идилия. Красота, тихо, спокойно. Отдалеч и морето чувахме.

Сутрин по път покрай хотела минаваше каручка, дето я пълнеха със сено отнякъде и после си заминаваше.

Плажът на Шкорпиловци

Плажната ивица е най-голямата в България – 12 км. Големината на плажната ивица осигурява много незаети пространства, дори и в пика на сезона

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шкорпиловци

Плажната ивица, голяма – хем дълга, хем широка, хем свободна. Само на това, което е като централен плаж имаше един два бийч бара с подредени шезлонги. Както написах по-горе, някои хора ги търсят.

Спасители в свободната зона няма, нормално, но да се знае и внимава.

Чист беше плажът, никакви боклуци, направи ми отлично впечатление. 

Гледките от кърпата – като погледнеш напред морето безбрежно, безкрайно и в дните на нашата почивка кротко като езерце. Назад дървета, треви…и няма бетон.

В дърветата от едно време са наредени бунгала. Не са най-изремонтирани, но приемат летуващи.

Атракции – това водни пързалки, сергии с всякакви боклучета, дискотеки, барове, ресторанти хиляда, няма. Доволно е, че още съществуват такива места.

Казахме си, да му се порадваме, докато го има и преди да го заръфат и него инвеститорите, дето “милеят за и развиват българския туризъм”.

В селото

Старото име на селото било Фъндъклъ. Дума с турски произход, означава лешник. Днес село Шкорпиловци носи името си на братята Шкорпил.

Братя Шкорпил – чешко-български археолози, основатели на българската археологическа наука и музейно дело: Карел Шкорпил – откривател на Плиска, първата столица на Дунавска България; Херман Шкорпил и Владимир Шкорпил.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Шкорпиловци
Близо до централната курортна зона е устието на река, която и днес се нарича Фъндъклийска.

В селото на центъра имаше едно смесено магазинче. Сутрин и закуски, топли и пресни, предлагат в него. До магазинчето – заведение за хапване, там пък правят и малки кръгли пици.

И закуските, и пиците бяха екстра.

Недалеч се намира и село Ново Оряхово. Оттам си купихме хубави домашни розови домати.

Разходка с лодка

В близост до Шкорпиловци се намира резерват Камчия и устието на река Камчия. 

По реката може да си направите кратка разходка с лодка. Покрай реката гората е лонгозна

По бреговете на реката, в резервата си има и някои частни парцелчета резерват. За сега там се забелязват само малки къщи, по-големи неща все още не са пострени.

На площадче близо до мястото, откъдето си взимате лодката има сергии с джунджурии, ресторанти и заведения за хапване. Ако сте с дете предполагам мястото ще е интересно разнообразие.

Ние също се повозихме на едно коребче, красиво беше, макар и кратко плаването.

В едната посока плаването по реката е навътре към сърцето на резервата. В другата стига до самото устие, където реката се влива в морето.

Видяхме няколко водни костенурки (свъвсем истински). Не успях да ги снимам. Видяхме и дебнещи надуваеми крокодили в храсталците (не опитвах да ги снимам 😄😄😄).

Плажът при Камчия също беше много дълъг, без бийч бар и свободен.

Към настоящия момент Шкорпиловци заема челно място в нашия списък за почивка на БГ Черноморието.

В лечебницата на природата – когато няма курортен шум

Издишваш, оставяш всички натрупани напрежения от изминалите месеци да изтекат навън. Издишваш с морето…, издишваш… става ти по-леко…
Вдишваш…, соленият мек въздух пълни дробовете ти.
Вдишваш спокойствие и простор.
Умът се отпуска…

Залез над Шкорпиловци

В Шкорпиловци пристигнахме късно. Оставихме багажа. Хвърлихме по един бърз душ и излязохме на опознавателна разходка. Тъкмо луната изгряваше.
…и всички птици накацали на дългия Шкорпиловски кей, заотлитаха нанякъде. Магическа е красотата на полета…

Изгреви

Разстоянието от мястото, където бяхме отседнали до брега на морето, където исках да снимам е около 20на минути. Бързам да стигна поне петнайсетина минути преди изгрева. Заслужава ли си ранното ставане, тичането към брега? Заслужава си, винаги!

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.