Страшно езеро, беше дестинация, която чакахме три седмици и все не ни се отваряше слънчева неделя. Чак на четвъртата, небето се показа благосклонно и веднага поехме към Рила.
По-подробното описание на прехода е тук, то ще даде повече контекст на кадрите долу.
По пътя от София до ЦПШ Малцьовица
В края на месец юни, пак пътувахме по същия път – към Мальовица. Пейзажът през юни беше различен. Още се виждаше сняг по върховете и полетата бяха много зелени. Август носи и жълти краски в своята палитра.Скоро стигаме ЦПШ Мальовица. Пътят през гората ни подари и такива красиви слънчеви потоци.
Хижа Мальовица
От ЦПШ Мальовица до хижа Мальовица стигнахме за 55 минути.Сутринта на поляната до хижа Мальовица, край бистрата рекичка Голяма Мальовица – шарен панаир от палатки се събужда.
Нагоре, нагоре по жълтата и червената маркировка
Освен маркировката ни помагаха купчинките камънак и разбира се GPS картите на телефоните.
Нагоре…Прекосихме няколко каменни реки още в началото на пътя след палатковия лагер при хижа Мальовица.Пътеката се отдалечи от хижата и започна да набира височинаЦветната маркировка я имаше, но табелите отдавна бяха изгубили своята обозначителна мощ.
Ах цветята
После защо всички ни задминават. 😄 Тук цветенце, там листенце и все поспирвам.
Панорамите
Катериш, катериш забил нос в пътеката. Пък като се поизмориш спреш. Обърнеш се и като видиш каква гледка се е открила, когато си взел някаква по-голяма височина и ти става хубаво. С “Ехааа…” посрещаш всяка нова панорама сякаш е първата, която виждаш, но всяка заслужава подобно възклицание.
Прозорецът на панорамите оттук насетне започна да се отваря все по-широк. Е, обективът ми не е широк да обхване много, но за по-добра видимост, непременно отидете на място. 😉Долу се вижда и ЦПШ Мальовица, оттам дойдохме.Това в далечината е Витоша.Насреща е Мусаленският дял на Рила.Говедарци е по-близкото населено място, което се вижда, а по-далечното – Самоков.Най-хубави стават снимките, когато светлината се заиграе с билата.Красота, докъдето погледът стига.
Впечатляващите скали
Като се качиш по-нагоре в Рила, освен панорамите, много впечатляващи са и огромните скални зъбери. Огромни канари откъснати от скалите са нападалите тук и там. Забележителни са и каменните реки, сипеи, които понякога се налага да прекосяваш. Тяхното прекосяване си е адреналинно преживяване, поне за мен де. Тези картини ми изглеждат като от друг някакъв свят.
Друг някакъв свят.
Понякога трябва да прекосиш тези каменни реки, които танцуват на места под краката ти.
Няколко други езерца, преди самото Страшно езеро
Преди да се стигне до самото Страшно езеро пътеката минава покрай други две по-близки и едно по-далечно езерца. Там също се поспрях за някоя и друга снимка.
Страшното езеро тази неделя не беше толкова страшно
Въпреки страховитите каменни късове натрупани по бреговете на езерото, в слънчев ден езерото никак не изглежда страшно. 😉Заслон Страшното езероПри Страшното езеро може да допълните шишето си с вода. На голяма скала с червен надпис пише вода. Там е чучурчето, от което тече бистра планинска вода.Поточето тече и пълни още едно малко езерце близо до заслона на Страшното езеро.Страшното езеро погледнато отгоре.Обръщаме се назад да погледнем към езерото. После продължаваме напред и нагоре към Поповокапските езера.
Поповокапски езера
Видяхме ги само отгоре, защото спускането до тях щеше да ни забави доста повече и можеше пак да слизаме по тъмно.
Йончево езеро
Към Йончевото езеро следвахме зелена маркировка.Този път и ние прибавихме камъчета на купчинките за означаване, където те бяха по-малки.Пътеката, която слизаше надолу беше много приятна.По бреговете на Йончевото езеро също имаше хора.Там видяхме и рибар. Дали риболова е позволен? В езерото имало пъстърва, прочетох после в интернет.Тук, както и горе при Страшното езеро, също видяхме стада от малки рибчици, които стояха близо да брега.
По пътечка през горичка
Скоро след Йончево езеро като слизахме надолу, навлязохме в гориста местност. Растителността като се спускахме все по-надолу се изменяше все повече. Да, естествено е, но е интересно.
