II Планини

Страшното езеро – кръгов маршрут от ЦПШ Мальовица

Страшното езеро посетихме в слънчева неделя през август. В този ден то не беше страшно. 😉

Фоторазказ за прехода, без много подробности за маршрута вижте тук. Ако искате подробности, продължете надолу.

Планински ентусиазъм след дъжд

Най-накрая, след три седмици дъждовни недели една се отвори слънчева и веднага хукнахме. 

Бяхме хукнали към Рила не само ние, ами още сума народ.

Миналият път като ходихме до Урдините езера пак стигнахме около осем сутринта при ЦПШ Мальовица. Тогава на свободния паркинг имаше доста свободни места, от които да си избереш.

Този път в осем сутринта, на самия паркинг нямаше нито едно място, а по шосето и от двете страни бяха спрели върволици коли. Колко силен беше планинският ентусиазъм на всички след три недели с дъжд и гръмотевици. 😄

Маршрут

Това беше еднодневен преход по кръгов маршрут:

ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – Страшното езеро – поглед отгоре над Поповокапски езера – Йончево езеро – ЦПШ Мальовица

С почивките тук и там (две по-дълги на Страшното езеро и Йончевото езеро), преходът се получи 9 девет часа и 20 минути.

Трудност на пътеката

Маршрутът на няколко места беше въз-стръмничък, както си му е ред в планината. Трудността на преминаване на стръмните изкачвания и спускания идва, когато не вървиш със собствения си ритъм. Ако следваш своето темпо, макар и по-бавно, неусетно стопяваш денивелацията. Когато тялото започне да протестира силно като му дадеш кратка почивка, продължаваш с нови сили.

Имаше и малко адреналинни участъци. Пътеката пресичаше едни реки от каменни сипеи.  Не бих препоръчала на хора, които ги е страх от високо. Там е високо и открито. Стоиш на един камък и внимателно мериш как да стъпиш на другия. Такива сипеи за преминаване имаше след хижа Мальовица, като се изкачи пътеката малко нагоре и след Страшното езеро, пак като се вземе малко височина. На второто място прибрах щеките, защото придвижването на четири крака и дупе за мен беше единственият сигурен начин. Този участък беше доста адреналинен, но се справихме.

Панорамните гледки

На места панорамните гледки, които се разкриваха спираха дъха. Синьо-зелени планински била в далечината докъдето погледът стига, а над билата понякога облачета за разкош. 

Скалите, които изникваха около нас като набрахме денивелация и стигнахме долината на река Малка Мальовица, ми създаваха усещане за някакъв друг свят. 

Кратко, ако трябва да опиша  маршрута ще кажа: красота, спокойствие, умерено предизвикателство. 😉

Рано пиле рано пее и има повече време да броди из планината

От София тръгнахме рано в 6:08ч сутринта, за да имаме повече време, без да се гоним с него, да ходим из планината.

На ЦПШ Мальовица стигнахме в 8:10ч. Наоколо вече пъплеше народ. Много пилета пееха рано в този неделен ден. 😄

В 8:15ч поехме от паркинга към хижа Мальовица. 

Утрото беше хладно, а пътеката на места кална от дъжда валял предния ден. В участъци по нея течеше малко поточе.  

До хижата стигнахме за 55 минути.

Толкова много палатки

Част от палатките до хижа Мальовица

Още при тръгването от ЦПШ-то, в ляво от него при широката поляна, от която започва пътеката към хижа Мальовица забелязах и отброих осем малки палатки сгушени в тревата.

Горе при хижа Мальовица не ги преброих колко бяха, но имаше поне 20на палатки на поляната до река Голяма Мальовица. Представих си колко е готино да заспиш на това място, след като си гледал небето с безброй звезди, слушал си шурците в тревата и ромона на реката, която прескача речните камъни. Пожелах си го.

Нагоре, нагоре и още нагоре – следим жълто-червената маркировка

Маркиворката, която се следва е жълта и червена. Обозначенията ги има навсякъде. На много места видяхме и типичните купчинки от камъни.

След хижа Мальовица маршрутът продължава по пътечка надолу към поляната за бивакуване при река Голяма Мальовица. Реката се прекосява по речни камъни. Оттам пътеката пътеката за кратко се движе надолу по течение на реката.

После пътят кривна нагоре. В тази част на маршрута има серизона денивелация. Трудността, беше най вече в прекосяването на няколко сипея и провирането под ниски дръвчета. 

С Влади се шегуваме, че такива пътечки с надвесени клони ни карат да се поклоним на природата. Мога да добавя, че при тази пътека природата се опитваше и да свали раницата от гръба ми. 😄

После растителността се смени. Взеха да се разкриват едни панорамни гледки. Все се бавя при такива маршрути, снимам ли снимам, а то с всеки стотина метра нагоре, панорамата става по-внушителна и аз пак спирам, снимам. Сигурно затова съм по-бавен турист и сума народ ни задминава.

По някое време пътеката стана малко по-полегата. Виеше се успоредно с река Малка Мальовица (обратно на нейното течение) между едни разкошни скалисти върхове. 

На места може да се видят огромни каменни късове, които са се откъснали от върховете и са тупнали на земата. Кога ли се е случило? Този пейзаж ми се стори изключително завладяващ. Имаше нещо сюрелаистично в него. 

Преди да се стигне Страшното езеро пак има едно изкачване по камънак нагоре. Минава се покрай други две езера наблизо, преди да се стигне до Страшното.

Популярни и непопулярни маршрути

По красивата спокойна пътека към Страшното езеро ни задминаха само четирима човека – двама мъже, баща и син и после друга двойка, мъж и жена.

Помислих си за стотиците хора, които в същия ден се тълпяха из пътеки на Седемте рилски езера, към връх Мальцовица, към връх Мусала.

А не далеч от най-популярните маршрути ги има и другите по-малко популярни, по които няма народ и наистина можеш да усетиш магията на планината.

Ако търсите такива пътеки, тази я препоръчвам.

Най-лесна не е, но щом аз я ходя, значи за средноподготвен човек става. Също толкова красива е, колкото и другите по-популярни, а по-красива от тях, заради отсъствието на струпване на народ.

Уроците на планината – лирическо отклонение, което може и да пропуснете

Абсолютен привърженик съм на теорията, че ако човек наблюдава себе си, реакциите си, реакциите на околния свят, животът наситина е училище. 

В този неделен преход отново бях в класната стая на планината. Какво научих?

Научих, че ако вървиш със своето темпо трудността не е така непосилна. В този преход през голяма част от времето по стръмнината Влади ме пусна аз да водя. Там щрапа щрапа с кратки почивки, без най-голям зор се изкачихме.

Горе по билото ни застигнаха двамата мъже – баща и син. Пуснахме ги да ни задминат. Аз си казах – е нали са мъже няма да се сравнявам с тях.

Застигна ни, обаче и двойката – мъжа и жената. Тяхното темпо беше много по-бързо от моето. 

Дадох си сметка как у мен се появи напрежение и някакво спортно разочарование, че съм на най-бавна и всички ме изпреварват. 😄

А аз изобщо не бях тръгнала на състезание. Нали уж се разхождаме за кеф.

Тогава се замислих, колко често и през живота си използваме за коректив чуждото поведение, а не вътрешния барометър. 

В крайна сметка изгубихме от поглед онези по-бързите и аз се успокоих. Бавна съм, но с моето темпо се наслаждавах на пейзажа, който беше толкова красив.

На Страшното езеро

Страшното езеро се намира на 2451м надморска височина.

Когато пристигнахме до Страшното езеро, на неговите брегове вече бяха накацали като врабчета около 20на човека. 

Повечето от тях се бяха изкачили по маршрута през Йончевото езеро. 

От Страшното езеро някои продължиха към върховете насреща – Попова капа и Купените. Други от туристите щяха да тръгнат обратно, а ние щяхме да продължим към едни други езера – Поповокапските.

Страшното езеро, всъщност не беше страшно, но според история, която се е запазила и разказва до днес, носи името си на една особена “страшна” случка. 

Художникът Христо Йончев – Крискарец, родом от Самоков, често посещавал Рила и рисувал нейните пейзажи. Веднъж бил застигнат от силна буря при езерото. Като слязъл силно уплашен от бурята повтарял “Страшно езеро”. Та оттогава започнали така да наричат езерото Страшно, а долното езеро, където художникът се спуснал, нарекли на негово име и то днес е познато като Йончево езеро.

Страшното езеро е разположено в подножието на върховете Купените и Попова капа. До езерото има построен заслон. Вероятно като имаш къде да се скриеш при силна буря, езерото няма да е толкова Страшно.

Адреналинно преминаване

От Страшното езеро поехме пак нагоре по жълтата и червената маркировка. Като се вземе височината на хълма може да се продължи още нагоре, за да се стигне билната част и зимната колова маркировка. Може и без катерене да се продължи по лятната маркировка в по-ниското. Ние избрахме втората. Тя ни заведе до едни много стръмни сипеи. Тези, за които по-горе споменах, че ги преминах на четири крака и дупе. Но какви гледки се откриваха оттам…

Разклон

Като стигнахме вече по-полегата тревна част на пътеката видяхме разклон откъдето пътеките ставаха три. 

Вляво – към Йончево езеро е зелена на цвят маркировка.

Напред и нагоре – жълта, по нея се  стига до връх Мечит и хижа Мечит. 

Напред и надолу – червена, която се спуска към Поповокапските езера и после стига до хижа Рибни езера.

Ние стигнахме само до края на пътеката преди да започне да се спуска към Поповокапските езера. Не слязохме до езерата. Видяхме няколко от тях отгоре.

Върнахме се на разколона и по пътеката със зелената маркировка по много приятна пътека се спуснахме до Йончево езеро. Този участък беше отлично обозначен. Боята на маркировката беше прясна и поставена, така че да се забелязва лесно.

Йончево езеро

Тук направихме втората по-голяма почивка да похапнем отново и да погледаме езерото и неговите брегове. 

В Страшното езеро и в Йончевото езеро имаше малки рибки. В горното езеро видяхме даже и една по-голяма около 15-20см., а в долното видяхме на отсрешния бряг човек с въдица. Не видях табели “Риболова забранен”, но не съм сигурна и дали е разрешен.

После в интерент прочетох за Йончевото езеро, че е известно с наличието на пъстърви.

От Йончевото езеро надолу тече Средна прека река. Малка рекичка, което игриво прескача по камъните.

От езерото слязохме обратно до ЦПШ Мальовица по зелената маркировка. На места  имаше сериозно спускане, помислих си какво ли е качването оттам.

Малко преди да стигнем се разсеяхме и като си харесахме един много приятен широк горски път се оказа, че сме хванали червената маркировка. Пътят пак водеше долу, но не беше зеленият.

На ЦПШ Мальовица стигнахме в 17:40ч. Съвсем приличен преход от девет часа в двете посоки.

Фотогеничният преход

Толкова беше красиво, че и със затворени очи да снимаш, снимката пак става. А си мислех дали да не оставя фотоапарата вкъщи, че все ми тежи раницата. Добре че не го оставих.

Ако обичате снимки вижте повече в статията: Страшно езеро, Йончево езеро – еднодневен маршрут – фоторазказ.

Други еднодневни преходи:

Урдини езера – приключенски преход в края на юни

Неделен преход до връх Арамлиец в Ихтиманския дял на Средна Гора (част 1)

Водопад Рилска скакавица – петъчна разходка из Рила (част първа)

Еднодневна екскурзия, близо до София (част 1) – язовир Пчелина

Еднодневна екскурзия, близо до София (част 2) – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом

Еднодневна екскурзия близо до София (част 3) – водопад Полска Скакавица

Етрополска баба – връх в Западна стара планина – фоторазказ

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.