Етрополска баба - връх в Западна стара планина

В географско отношение – баба, било стара диалектна дума означаваща “височина, връх като купол”. Затова може да попаднете на множество възвишения, върхове – “баби” из родния край. Една от всичките е Етрополска баба. Посетихме в неделя, 12 юни. Целият пешеходен преход (отиване и връщане) с две почивки за хапка-пийка продължи 8 часа и 30 мин.

Ей там в далечината леко се подава, наднича островърхата Етрополска баба.
Надморската височина на върха е 1787 метра.

Към върха може да се стигне от селата Мирково и Буново. Ние избрахме да се изкачим от село Буново. От София до село Буново стигнахме за около 1ч и 20 мин.

В село Буново ще видите една интересна забележителност. Железопътен мост с височината 30м. На няколко места в интернет го посочват като най-високият на балканите.

От село Буново до хижа Чавдар

Преди да се стигне върхът Етрополска баба, пътят минава през хижа Чавдар. Всъщност от село Буново до хижата има два пътя. В началото вървят заедно после се разделят.

Единият е по-обиколен, но по-полегат. Наричат маршрута “По стъпките на Бенковски”. Този маршрут стига чак до м. Костина при село Рибарица.
“За първи път поход по този маршрут е проведен през 1976 год. и е посветен на 100- годишнината от Априлското въстание . От 1984 г. той е става ежегоден, утвърден и организиран по маршрута от туристическите дружества на гр. Етрополе, гр. Панагюрище, гр. Пирдоп и гр. Тетевен.” http://balkanec.bg
На слизане избрахме този път до село Буново.

Другият е доста стръмна пътека нагоре. Маркирана е отлично. Маркировката е синя. От време на време тази по-стръмна пътека пресича виещия се нагоре като серпентина по-полегат път.

Пътят тръгва от железопътния мост нагоре. Движи се обратно на течението на Буновска река, през красива долина. На две места забелязах малки пенливи водопадчета по реката. Съвсем не големи, но много симпатични.

След един кръстопът, хванахме стръмната пътека и оттам все нагоре по синята маркировка. И все през горичка се движим.

Пътеката пресича от време на време полегатия път и пак продължава право нагоре.

Катеря нагоре, но голям зор, защото съм си недоспала от два дни и очите ми се затварят и едвам кретам по стръмнината. Четох скоро и потвърждавам, важно е човек да се е наспал добре преди поход!

Хижа Чавдар

Хижа Чавдар, закътана в красива прохладна, а като се заседиш повече, направо хладна горичка.
По стръмната пътека от село Буново може да се стигне за около 1:45 мин – 2:00ч, зависи колко се е наспал човек. 😉 На маса до хижата направихме почивка за по един сандвич. Чешмата до хижата е истинско произведение на изкуството. Не успях да заснема добре великолепната скала, от която течеше водата. Нищо, като отидете ще я видите. А наоколо обикаляше един Шаро.

Вдъхновяващи табели и посоки

Ком-Емине, изгледахме толкова видеа, прочетохме толкова разкази, че неусетно в нас се събуди любопитство и желание да се запознаем с този “Маршрут на дружбата”.
Табелата е в гората до хижата.

Е3 е обозначението на международния маршрут Ком-Емине.

За да се успокоят бурите на ума е потребно човек да пребивава по-често в природата. 😉

Към паметника и връх Етрополска баба

Нагоре, още малко през горичка и после по към билото и оттам до връх Етрополска баба.

Ето я Бабата. Загръщаше се от време на време с облаци. Започнах да се съмнявам дали ще успеем да се качим или времето ще ни спре

“Южно от връх Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.” bg.wikipedia.org
Войниците попаднали в снежна буря и били застигнати от бялата смърт.

Нагоре по билото духаше много силен вятър, а облаците летяха бързо като хвърчила. Ту се скупчваха, ту се разкъсваха и оформяха в различни форми.

На един разклон срещнахме група възрастни хора. Средната им възраст видимо беше 60-70г. Много се зарадвахме на тяхната планинарска бодрост. Те продължиха своя поход към хижа Чавдар, а ние нагоре към връх Баба

Гледките

Вече се изкачваме по склоновете на връх Етрополска баба и ни се разкриват още по-великолепни гледки.

В облаци е скрит съседният връх – Мара Гидия, който е и най-високият в Етрополския дял на Стара планина. Височината му е 1789м. Той е по трасето Ком-Емине. За срещата ни с двама Ком-еминейци ще спомена по-долу.

Връх Етрополска баба

Най-високата част на връх Етрополска баба е оградена с ограда от бодлива тел. Някакво нещо военно има там. Табела на оградата: “Охраняем район” подсказва, че не може да се преминава. Въпреки това покрай оградата има пътека, която може да ви качи пак на върха, откъдето също има хубави гледки (когато няма облаци 😉) За да се изкачим до височината трябваше да преминем едно кратко, но много стръмно и не толкова лесно нанагорнище. Пътеката минаваща през сипей. Камъните танцуваха под краката ни, а ние стъпвахме с пълна концентрация и благодарност отново за опората на щеките. На слизане от върха не се спуснахме по обиколния път серпентина, който е отбелязан на картата, а директни по склона надолу.