Етрополска баба
II Планини

Етрополска баба – връх в Западна стара планина – фоторазказ

В географско отношение – баба, било стара диалектна дума означаваща “височина, връх като купол”.

Затова може да попаднете на множество възвишения, върхове – “баби” из родния край. Една от всичките е Етрополска баба. Посетихме я тази неделя, 12 юни. Целият пешеходен преход (отиване и връщане) с две почивки за хапка-пийка продължи 8 часа и 30 мин.

етрополска баба
Ей там в далечината леко се подава, наднича островръхата Етрополска баба.
Надморската височина на върха е 1787 метра.
Към върха може да се стигне от селата Мирково и Буново. Ние избрахме да се изкачим от село Буново. От София до село Буново стигнахме за около 1ч и 20 мин.
В село Буново ще видите една интересна забележителност. Железопътен мост с височината 30м. На няколко места в интернет го посочват като най-високият на балканите.

От село Буново до хижа Чавдар

Преди да се стигне върхът Етрополска баба, пътят минава през хижа Чавдар. Всъщност от село Буново до хижата има два пътя. В началото вървят заедно после се разделят.

Единият е по-обиколен, но по-полегат. Наричат маршрута “По стъпките на Бенковски”. Този маршрут стига чак до м. Костина при село Рибарица.
“За първи път поход по този маршрут е проведен през 1976 год.  и е посветен на 100- годишнината от Априлското въстание . От 1984 г. той е  става ежегоден, утвърден и организиран по  маршрута от туристическите дружества на гр. Етрополе, гр. Панагюрище, гр. Пирдоп и гр. Тетевен.” http://balkanec.bg
На слизане избрахме този път до село Буново.

Другият е доста стръмна пътека нагоре. Маркирана е отлично. Маркировката е синя. От време на време тази по-стръмна пътека пресича виещия се нагоре като серпентина по-полегат път.

Пътят тръгва от железопътния мост нагоре. Движи се обратно на течението на Буновска река, през красива долина. На две места забелязах малки пенливи водопадчета по реката. Съвсем не големи, но много симпатични.

След един кръстопът, хванахме стръмната пътека и оттам все нагоре по синята маркировка. И все през горичка се движим.
Все през гората, все през гората.
Пътеката пресича от време на време полегатия път и пак продължава право нагоре.
Катеря нагоре, но голям зор, защото съм си недоспала от два дни и очите ми се затварят и едвам кретам по стръмнината. Четох скоро и потвърждавам, важно е човек да се е наспал добре преди поход!

Хижа Чавдар

етрополска баба
Хижа Чавдар, закътана в красива прохладна, а като се заседиш повече, направо хладна горичка.
По стръмната пътека от село Буново може да се стигне за около 1:45 мин – 2:00ч, зависи колко се е наспал човек. 😉
Тук направихме почивка за по един сандвич.
Чешмата до хижата е истинско произведение на изкуството. Не успях да заснема добре великолепната скала, от която течеше водата. Нищо, като отидете ще я видите. 😉
Шаро при хижата.

Вдъхновяващи табели и посоки

Ком-Емине, изгледахме толкова видеа, прочетохме толкова разкази, че неусетно в нас се събуди любопитство и желание да се запознаем с този “Маршрут на дружбата”.
Табелата е в гората до хижата.
Е3 е обозначението на международния маршрут Ком-Емине.
За да се успокоят бурите на ума е потребно човек да пребивава по-често в природата. 😉

Към паметника и връх Етрополска баба

Нагоре към билото и оттам до връх Етрополска баба
Ето я Бабата. Нещо се загръщаше от време на време с облаци. Започнах да се съмнявам дали ще успеем да се качим или времето ще ни спре.
“Южно от връх Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.” bg.wikipedia.org
Войниците попаднали в снежна буря и били застигнати от бялата смърт.

Облаците

Нагоре по билото духаше много силен вятър, а облаците летяха бързо като хвърчила. Ту се скупчваха, ту се разкъсваха и оформяха в различни форми.
етрополска баба
На един разклон срещнахме група възрастни хора. Средната им възраст видимо беше 60-70г. Много се зарадвахме на тяхната планинарска бодрост. Те продължиха своя поход към хижа Чавдар, а ние нагоре към връх Баба

Гледките

етрополска баба
Вече се изкачваме по склоновете на връх Етрополска баба и ни се разкриват още по-великолепни гледки.
етрополска баба
В облаци е скрит съседният връх – Мара Гидия, който е и най-високият в Етрополския дял на Стара планина. Височината му е 1789м. Той е по трасето Ком-Емине. За срещата ни с двама Ком-еминейци ще спомена по-долу.
Връщам се на връх Етрополска баба. 🙂
Най-високата част на върха е оградена с ограда от бодлива тел. Някакво нещо военно има там. Табела на оградата: “Охраняем район” подсказва, че не може да се преминава. Въпреки това покрай оградата има пътека, която може да ви качи пак на върха, откъдето също има хубави гледки (когато няма облаци ;-)).
Горе на върха духаше силен вятър, а облаци скриваха панорамната гледка. Някой друг път може да имаме различен късмет и видимост. 😉
етрополска баба
На слизане от върха не се спуснахме по обиколния път серпентина, който е отбелязан на картата, а директни по склона надолу.

Ком-Емине

Като се спуснахме от връх Етрополска баба и продължихме по билната пътека обратно към хижа Чавдар, засякохме мъж и жена с големи туристически раници. Не се стърпях и ги попитах, “Вие Ком-Емине ли правите?” Те потвърдиха, а аз така се развълнувах. Даже и сега като се сещам за срещата с тези хора ме обзема въодушевление. Много им се зарадвах. Първите Ком-еминейци, които виждам. За мен да изминеш маршрута Ком-Емине е истинско приключение и каляване на духа и волята. Маршрут, по който трябва да преодоляваш безброй свои страхове (поне за такива като мен), да се научиш да се движиш в несигурността и да разширяваш всеки ден с малко своята зона на комфорт.
Наистина им се възхитих и мислено благодарих за тази огромна порция вдъхновение от срещата си с тези двама приключенци. От сърце им пожелах успех. Може би някога и аз ще се осмеля да поема по тази пътека на духа.

Обратно надолу

Спряхме под сениките на дърветата да похапнем по още един сандвич, преди да продължим надолу.
След хижа Чавдар, за слизане избрахме, както написах в началото по-полегатия път, маршрут, обозначен като “По стъпките на Бенковски”. По този маршрут попаднахме на още една хубава чешма със студена планинска вода.
Впечатление ми направи, че и долу в село Буново също видях на няколко места работещи чешми.
По някое време към нас се присъедни един друг Шаро, не онзи от хижата. Този ни съпроводи чак до селото. Беше много интересно как ни обгрижваше с внимание и изчакваше при всяко наше спиране. Най-дългото спиране беше при една прекрасна вече почти червена джанка. Напълних джобовете и лапах лакомо, чак докато се спуснахме в селото.
Пак под моста и вече сме в село Буново.

Други еднодневни преходи:

Урдини езера – приключенски преход в края на юни

Неделен преход до връх Арамлиец в Ихтиманския дял на Средна Гора (част 1)

Водопад Рилска скакавица – петъчна разходка из Рила (част първа)

Еднодневна екскурзия, близо до София (част 1) – язовир Пчелина

Еднодневна екскурзия, близо до София (част 2) – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом

Еднодневна екскурзия близо до София (част 3) – водопад Полска Скакавица

Страшно езеро, Йончево езеро – еднодневен маршрут – фоторазказ

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.