Фоторазказ за еднодневен преход до Урдините езера

Ако обичате повече думите, разказ с по-малко картинки за еднодневния преход до Урдините езера може да прочетете в Урдини езера. Преход в Рила края на юни. Фоторазказа тук споделям с пояснение, че и двеста снимки не могат да пресъздадат напълно великолепието на маршрута.

Събуждане в 5:15ч. Тръгване в 6:15ч от София. Пътят от София до Мальовица ни отне два часа. В 8:15ч тръгнахме пеша от паркинга на ЦПШ Мальовица, пак тук се върнахме към 21:15ч.

Зеленото на юни ни съпровождаше по пътя.

Червената маркировка е до хижа Вада, а синята до хижа Иван Вазов, пътеката е обща до Яворовата поляна.

Пенлива и бумтяща в началото на пътя ни посрещна Мальовишка река. Честно казано стативът ми послужи да снимам само нея и горе на едно от езерата се самоснимахме. Просто не го вадих, за да не се бавим. Ама си го мъкнах по целия път. Сега питам Влади, ще има ли водопади по следващия маршрут да знам да нося ли пак статив. Ако няма, оставям го. Тежи чудото.

Урдина река

Вървим нагоре срещу течението на реката.

В гората Урдина река препускаше пенлива надолу.

Минахме през няколко мостчета над Урдина река, а по-нагоре където ги няма прекосявахме стъпвайки по речни камъни.

Рибки не видяхме, но сигурно има щом са поставили такава забранителна табела.

Мъничък водапад при Урдина река, с водоскок може би метър, но толкова пенлив и свеж. Цялата тази вода слизаше от посоката към, която ние се качвахме.

Като излезе от гората Урдина река се успокои. На една красива поляна пълна с пъстри цветя, лекичко се виеше всред тях. Водата беше кристално чиста и ледено студена. Чудно ни се отрази да намокрим крака след катеренето през гората.

Тук реката се раздвояваше в два потока, а по средата стоеше едно красиво островче изпъстрено с множество оранжеви цветя. Заприлича ми на някаква отлично наредена, образцова градина. Приказно място. Нямам много хубави снимки от него, защото слънцето вече грееше точно над нас и никак не се получаваха.

Стръмно нагоре

Пътеката започна да се изкачва стремително нагоре.

Като се извиваше спираловидно, набираше височина и разкриваше гледки.

Долината на Урдина река

Следвайки пътеката вече се изкачихме на втора зелена тераса. Там растителността беше избуяла, а почвата мочурлива. Затова е важно човек да има подходящи обувки. Шляпахме внимателно, но неизбежно в мократа ливада.
Насред ливадата стоеше невъзмутима огромна канара. Преди колко ли хиляди години е тупнала там?

По склоновете ограждащи долината на река Урдина се спускаха десетки малки поточета и се присъединяваха към реката.

Още малко остана…ама не съвсем

Гледам в далечината малката постройка и си мисля, това трябва да е заслона, езерата са съвсем наблизо. Къде какво прочетох недочетох незнам, но така си представях.

Да оказа се заслонът Гоше Чугуно. Постройка, която сякаш всеки момент ще рухне. Отстрани на нея цял прокъсан чувал боклук. Как не им е криво на човеците дето си оставят отпадъците в сърцето на планината.

Продължихме по пътеката все нагоре и нагоре, ей там остана заслона в далечината, а напред си имаше още.

Още нагоре и още нагоре, ами преход с денивелация си е, не разходка в Южния парк. Пък аз взех да поспирвам да си взема дъх и докато се оглеждам снимам тук поточе, там поточе, цветенце, връх…

…а Влади с бодра крачка стопява денивелацията и се усмихва свеж като краставичка.

Урдините езера

След око пет часа стигнахме първото, най-ниско езеро – Голяма паница. Там обядвахме. После продължихме да обикаляме и останалите. Пък аз при цялата тази красота, с моето малко 50мм обективче едно цяло езеро не мога да побера, даже и като се качим високо. Снимките, на които виждате цяло езеро са направени с телефона. А телефонът милия се бори и бие с контраста и едва сближава светлите и тъмните стойности. Изобщо голяма драма със снимките. 😆😆😆

Всяко езерце си има приток, водата циркулира.

Панорамна снимка към долината на Урдина река (оттам дойдохме). Гледката се разкрива от баирче при второто езеро.

Рибното езеро, преспата и чешмата

Слизаме към езеро Триъгълника и Рибното езеро.

При слизането пътеката свършваше при една неголяма, но дълбока и много хлъзгава преспа сняг. Беше опасно да опитваме да минем по нея. Върнахме се малко назад и видяхме друго отклонение надолу по сипея. Добри хора бяха отбелязали тази възможност за слизане с подредена купчина от камъни. Маркировка, която по-късно видяхме и на още няколко места. Заспускахме се внимателно. След десетина минути благополучно стигнахме равния участък.

Не е тази снежната преспа. 😄 Тук Влади вече е слязъл благополучно.

Продължихме към първо към езеро Триъгълник и после Рибно езеро.

Освен снежни преспи имаше и все още свежи минзухари.

Преди да отидем до Рибното езеро, решихме да потърсим посочената чешма при един заслон наблизо. При заслона се бяха заседнали едни шумни младежи, които отдалеч огласяха планината с пусната на телефон или друго попфолк музика. Освен това чешмата се оказа изворче с вода, което тече от под земята. Около него с камъни е оформено нещо като коритце. Това коритце младежите бяха напълнили с шишета с напитки за охлаждане и найлонови пликове. Отказахме се да си наливаме вода от там и тръгнахме обратно към Рибно езеро. Музиката ни съпровождаше още известно време. Защо ти е тишината на планината, ако опитваш да пренесеш в нея шума на града? Бях много озадачена от това отношение на обсебване на природата.

От Рибното езеро като погледнахме назад пред нас се разкри великолепна гледка. Върхът вдясно е Мальовица.

Изворче с планинска вода при едно от Урдините езера

По данни посочени на GPS картата на телефона намерихме друго питейно изворче. Престраших се и си налях планинска прохладна вода. Водата беше кристално чиста и ледено студена. Помогна ми много, защото следваше тежко изкачване нагоре до Зелени рид.

До изворчето поседнахме за кратък отдих от минутка-две.

Още едно изворче. То бълбука от дъното на един от потоците, които текат към Рибното езеро. Прочетох, че Рибното езеро е най-добре водоснабдено. Наистина там имаше множество поточета, а и почвата около езерото беше на места подгизнала.