Щеки - До връх Арамлиец с новите щеки, неделна разходка.

Сдобихме се с нови щеки, първите ни щеки. Чаках с нетърпение да ги изпробвам. Преход от село Голема Раковица до връх Арамлиец беше нашето тестово поле.

Трябват ли му на човек щеки?

Никога не съм искала да притежавам щеки. Ами то като човек не знае едно нещо за какво служи как ще му хрумне да го иска.

Все съм се чудела защо разни хора си правят труд да мъкнат и това. Дървени тояжки също не съм си взимала от покрай пътя. Разчитала съм само на двата си крака и като е много стръмно на приплъзване на четири лапи. 😄

От около две седмици сме се заинтригували и гледаме в youtube канали видеа за трекингите на разни влогъри. Много е увлекателно. Хората в тези видеа освен, че показват дивни природни гледки, разказват и какво е потребно човек да си носи на еднодневен или няколко дневен преход из планината. Как да си подреди багажа, какви дрехи да носи (явно не бях усвоила добре този урок – вижте част първа), каква раница и т.н.

Така стигнахме до щеките. Купихме си нещо, което да ни е по джоба, но и да върши работа. Спряхме се на щеки за планински преходи MH500 от декатлон.

Ползи и недостатъци от използването на щеки

Щеките помагат в ходенето като пренасят част от усилието от краката към ръцете и раменете. Така се пазят коленните стави и се намалява умората в краката.

Мобилизират се мускулите на цялото тяло по-равномерно. Помислих си, все едно започваме пак да ходим на четири крака.

Дават повече стабилност при преминаване на предизвикателни участъци, където няма на какво да се подпреш.

Помагат като има много храсталаци и треволяци.

Създават ритъм на ходене. Това беше магия, която наистина почувствах при ходенето ни до Арамлиец. Ритъмът води до по-добро темпо на ходене.

Усетих щеките полезни даже и по равното, защото тялото ми се движеше с по-голяма лекота.

Наистина се върви по-лесно с щеки. Чак се изненадах.

Някъде прочетох, че е хубаво да ги имаш, ако видиш заплашително лаещи свободни кучета. Слава богу нямахме ситуация на проверка на това предназначение на щеките. 😊

Недостатъци

Един от посочените недостатъци на щеките, прочетох някъде, е че затрудняват снимането. Видя ми се логично да е така, но…

Но реалността се оказа друга. Закачила удобно фотоапарата на шията го пристегнах с каишките на раницата, дето минават пред гърдите, та да не се мандахерца докато вървя.

Мислех си по-малко ще са снимките щом съм и с щеки, ама след преглед у дома се оказа, че няма нищо такова.

Лентите на щеките са преметнати сигурно през китките и щом решиш пускаш дръжките и снимаш на воля.

Та така нямаше битка между апарат и щеки, за което съм супер доволна.

Правилна употреба

В youtube има много полезни видеа с инструкции как е правилно да се държат щеките, каква да е тяхната височина спрямо ръста на човека и спрямо терена. Как се върви с щеки (оказа се наистина много лесно).

С мокри обувки и боси крака

Както споменах в част първа, в началото на маршрута като минахме през шубрака два-три пъти, за да заобиколим водата на пътя, обувките ми лекинко се понамокриха. Нагоре изсъхнаха, но си дадох сметка, че ще трябва да ги сменям. 🙁

Вече към края на маршрута усетих, че краката ми са уморени, имат мазолчета и искат да дишат. Все си мислех за сандалите, които ме чакат в колата.

Като поехме по по-хубавия участък на асфалтирания път на около 5 км преди село Голема Раковица се събух и продължих боса. 3-4 км ходих боса. За мен това си беше личен подвиг.

Малко преди селото като взеха да приближават отдалече гръмотевичните облаци, се обухме, за да вървим малко по-бързо (което не значи, че не спирах за снимки. 😉)

Изражение на разходката в цифри

От София тръгнахме в 7 и 20 ч.

От центъра на село Голема Раковица, където паркирахме поехме в 9 без 10. Върха стигнахме към 13:30 ч. Там постояхме около 30 мин. Обратно в селото слязохме към 18:50 ч.

Вървели сме около 30 км за време от девет часа. Спиранията са ни били още общо около час, най-дългото (половин час) за похапване на връх Арамлиец. Другите за снимка тук, билка там или ягодка, или черешка.