Посещението на водопад Полска Скакавица беше част от еднодневна разходка, която включи също: язовир Пчелина, село Земен и екопътека през Земенския пролом, по поречието на р. Струма. За тях написах в предната статия. (Еднодневна екскурзия, близо до София (част 2) – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом)
Водопад Полска Скакавица
От село Пещера, Влади избра да продължим по пътя нагоре, през селата Калотинци, Раянци, Злогош и Полска Скаквица. На повечето места в интернет ще намерите описание на пътя до водопада през село Ръждавица, ние не минахме оттам. 🙂
Като се подмине селото Злогош, трябва да започнеш да следиш за отклонението вляво за село Полска Скакавица. След като се завие там, асфалтът свършва и пътят става каменист. Твърд и с насипани камъни. Позволява само бавна скорост.
Като влязохме в селото мислехме да отидем до центъра и оттам да се ориентираме. Бяхме чели, че има две варианта за стигане. Мисля, че ние хванахме втория отгоре на водопада и слизахме към него.
Скоро щом стигнахме в селото, забелязахме при няколко изоставени сгради и стар навес – спрели автомобили. Е какво друго да е това освен отправна точка за водопада. Действително на самия кръстопът имаше табела “Към водопада”. Можехме да паркираме на това място. Попитах един връщащ се господин, колко далеч е водопадът? Той ми каза пеша на около час в посока, с автомобил 10-15 минути. Решихме да продължим още малко с колата. Малкото, обаче беше наистина малко. Пътя беше проходим и с лека кола, но нали все пак искахме да се поразтъпчем.
Пеша по пътя
Оставихме колата встрани от пътя и тръгнахме по него.
Имаше народ и пешеходен (по-малко), и с автомобили. Задминаваха ни коли и в двете посоки, но поне не беше досадно на често и повечето караха внимателно. Пътят си заслужава да се извърви пеша. Лек, равен и с чудни гледки наоколо.
В края на пътя видяхме следващ разклон, на който имаше, броих ги, паркирани 18 автомобила. След това пътят беше преграден с бариера.
Оттам е препоръчително да се продължи пеш. Има указателна табела накъде е водопадът. Този участък на пътя приключва при една механа и място за настаняване. Откъм механата се носеше вкусен аромат на пържени картофки. 🙂
При тази сграда има също указателни табели, една към пътеката за водопада и друга, за края на екопътеката.
Само че си гледай в краката
Пътеката към водопада, като навлезе в гората е абсолютно разкошна. Исках да снимам всяко малко детайлче, но трябваше да си гледам и в краката, и да правя място на хората, защото е тясно.
Тук беше истинското струпване на народ. Както винаги правя в такива случаи пожелах си да дойдем пак, но в делничен ден, когато няма тълпи от хора. Пътеката има стръмни участъци, но като цяло е облагородена, което я прави достъпна за повече посетители. Имаше и младежи, и родители с малки (4-5г) деца, и по-възрастни хора.
Малко факти за водопада
Водният пад на водопада е 53м. с допълнителните водоскоци се събират 70м. (информация от печатното издание “Фото пътеводител на българските водопади”). Рекичката, която скача от отвесната скала, за да оформи водопада, е приток на река Струма, нарича се Широки дол.
Погледнах си в книжката за водопадите, че съм отбелязала за посещение Полска Скакавица още от миналата година.
Пак на спокойствие
След навалицата по терасите на водопада, връщането по широкия път с красиви панорами и отсъствие на множество хора ми се видя като подарък.
Ако имате възможност идете в делничен ден. Водопадът е популярна дестинация и ще се натъкнете на много народ, ако изберете почивен ден и хубаво време.
Кюстендилски череши
Последна спирка в разходката ни беше Кюстендил. Черешите още не бяха узрели. 😉
Завъртяхме се из централните улички и после поехме обратно към София.
За да се насладим докрай на пътуването предпочетохме да не минаваме по магистралата, а по пътя за Радомир. Пак живописни завои под зелени тунели, а и някоя друга капка дъжд по предното стъкло за разкош.
Обратно към предишните статии:
Еднодневна екскурзия, близо до София – язовир Пчелина (част 1)
Еднодневна екскурзия, близо до София – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом (част 2)
