Посещението на водопад Полска скакавица беше част от еднодневна разходка, която включваше също: язовир Пчелина, село Земен и еко пътека през Земенския пролом, по поречието на р. Струма. За тях написах в предните статия. (Еднодневна екскурзия, близо до София (част 2) – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом)
Водопад Полска Скакавица
От село Пещера, Влади избра да минем по пътя нагоре, минаващ през селата Калотинци, Раянци, …Злогош и Полска Скаквица. На повечето места в интернет ще намерите описание на пътя до водопада през село Ръждавица, ние не минавахме оттам.
Като се подмине селото Злогош, трябва да започнеш да следиш за отклонението вляво за село Полска Скакавица. След като се завие там, асфалтът свършва и пътят става каменист. Твърд и с насипани камъни, но позволява само бавна скорост.
Като влязохме в селото мислехме да отидем до центъра и оттам да се ориентираме. Бяхме чели, че има две варианта за стигане. Мисля, че ние хванахме втория отгоре на водопада и слизахме към него.
Скоро щом влязохме в селото, забелязахме при няколко изоставени сгради и стар навес – спрели автомобили. Е какво друго да е това освен отправна точка за водопада. Действително на самия кръстопът имаше табела “Към водопада”. Можехме да паркираме на това място. Попитах един връщащ се господин, колко далеч е водопадът? Той ми каза пеша на около час в посока, с автомобил 10-15 минути. Решихме да продължим още малко с колата. Малкото, обаче беше наистина малко. Пътя беше проходим и с лека кола, но нали все пак искахме да се поразтъпчем.
Пеша по пътя
Оставихме колата встрани от пътя и тръгнахме по него.
Имаше народ и пешеходен (по-малко), и с автомобили. Задминаваха ни автомобили и в двете посоки, но поне не беше досадно на често и повечето караха внимателно.
Пътят си заслужава да се извърви пеша. Лек, равен и с чудни гледки наоколо.
В края на пътя видяхме следващ разклон, на който имаше, броих ги, паркирани 18 автомобила. След това пътят беше преграден с бариера.
Оттам е препоръчително да се продължи пеш. Има указателна табела накъде е водопадът.
Този участък на пътя приключва при една механа и място за настаняване. Откъм механата се носеше вкусен аромат на пържени картофки. 🙂
При тази сграда има също указателни табели, една към пътеката за водопада и друга, за еко пътека, която не проходихме.
Само че си гледай в краката
Пътеката към водопада, като навлезе в гората е абсолютно разкошна. Исках да снимам всяко малко детайлче, но трябваше да си гледам и в краката, и да правя място на хората, защото е тясно.
Тук беше истинското струпване на народ. Както винаги правя в такива случаи пожелах си да дойдем пак, но в делничен ден, когато няма тълпи от хора. Пътеката има стръмни участъци, но като цяло е облагородена, което я прави достъпна за повече посетители. Имаше и младежи, и родители с малки (4-5г) деца, и по-възрастни хора.
Малко факти за водопада
Водният пад на водопада е 53м. с допълнителните водоскоци се събират 70м. (информация от печатното издание “Фото пътеводител на българските водопади”). Рекичката, която скача от отвесната скала, за да оформи водопада, е приток на река Струма, нарича се Широки дол.
Погледнах си в книжката за водопадите, че съм отбелязала за посещение Полска скакавица още от миналата година.
Пак на спокойствие
След навалицата по терасите на водопада, връщането по широкия път с красиви панорами и отсъствие на такава ми се видя като подарък.
Ако имате възможност идете в делничен ден. Водопадът е популярна дестинация и ще се натъкнете на много народ, ако изберете почивен ден и хубаво време.
Последна спирка в разходката ни беше Кюстендил.
Черешите още не бяха узрели. 😉
Завъртяхме се из централните улички и после поехме обратно към София.
За да се насладим докрай на пътуването предпочетохме да не минаваме по магистралата, а по пътя за Радомир. Пак живописни завои под зелени тунели, а и някоя друга капка дъжд по предното стъкло за разкош.
Обратно към предишните статии:
Еднодневна екскурзия, близо до София – язовир Пчелина (част 1)
Еднодневна екскурзия, близо до София – гр. Земен, Земенски манастир, Земенски пролом (част 2)