Акварел – техника, която позволява цветовете меко да преливат.
Страната на Слънчевите хора
Имало едно време една Слънчева страна, в която живеели слънчевите хора.
Всички хора в тази страна по цял ден се усмихвали доволно. Подсвирквали си, тананикали си, припявали си.
Понякога даже, когато чувството на радост като слънчево изригване препълнело сърцето им, подскоквали във въздуха и удряли пети една в друга.
Всичко им изглеждало красиво, пълно с възможности, с любов и с топлина…
Страната на Облачните хора
Имало едно време (по същото време) една Облачна страна, в която живеели облачните хора.
Жителите на облачната страна вървели винаги леко приведени, с отпуснати напред рамене и нос към земята. Изглеждали сякаш някакъв огромен товар тежи на плещите им.
Все въздишали и изглеждали тъжни, тревожни, а понякога ядосани.
Страната на Водните хора
Имало едно време (да, по същото време) една Водна страна. В нея живеели водните хора.
Те плували като същински риби. Свободно и леко се носели из водната шир.
Понякога се радвали на слънцето, друг път, когато светлината ставала облачна и сива, утихвали.
Водните хора живеели в пещерни подводни замъци украсени с красиви мидени черупки и цветни корали. В дома на всяко водно семейство имало парченце зелен прозрачен камък, от който се излъчвала нежна магическа светлина. Камъкът на виждането и различаването.
Този камък давал на водните хора мъдрост да живеят с редуването на слънцето и облаците.
Вълшебният художник рисува с акварел
Живеел много, много отдавна, преди да ги има самите страни един магьосник. Той нарисувал трите страни. Този вълшебен художник се отдръпнал няколко крачки назад и забелязал – в единия край на картината жълто петно, в другия край сиво, в третия зелено.
Не му се харесала така творбата и затова решил да смеси цветовете, да ги накара да си играят един с друг в една цветна хармония.
Натопил своята четка във водата на водния свят. Художникът магьосник щял да порисува с акварел.
С върха на четката оставил капка върху жълтия свят и капката оттам преляла към сивия и двата цвята станали нов различен нюанс. После взел от сивото и капнал капчица в жълтия свят и там нещата се преплели и изпъстрили.
Щом част от цветовете на Облачния свят попаднали в Слънчевия, слънчевите хора спрели на място, утихнали и въздъхнали с въздишка, която никога преди не познавали.
Щом част от цветовете на Слънчевия свят попаднали в Облачния, облачните хора спрели на място, погледнали за първи път нагоре, поизправили се и леко се усмихнали.
Капчици от жълтото и сивото попаднали и във Водната страна, но водата била толкова много, че тя разтворила цветовете и Водните хора продължили да живеят както преди, свободни.
Художникът харесал картината, как преливали цветовете, как ту взимали надмощие ту се отдръпвали.
Зеленият камък
На Слънчевите и Облачните хора подарил по едно малко парченце зелен камък. Камъкът дал способност на Слънчевите хора и на Облачните хора да виждат като художника цялата нарисувана акварелна картина. Всеки който я погледнал, затаявал дъх възхитено.
Понякога обаче Слънчевите хора и Облачните хора прибирали своя безценен дар в ракла пълна с куп непотребни вехтории, забравяли за него и спирали да виждат акварелната картина.
Вдъхновение
Вдъхновение за някои от идеите в приказката съм почерпила от:
- Теориите разглеждани в книгата “Болестта като Път” Торвалд Детлефсен, Рюдигер Далке
- Приказките: “Влюбеният облак” на Назъм Хикме; “Шареното човече” Анастас Павлов ;
- и вероятно още много неща, които съм прочела, чула, гледала, но вече забравила…
