акварел
Приказки

Светът, който бил нарисуван с акварел – една измислена история за три страни

Акварел – техника, която позволява цветовете меко да преливат.

Страната на Слънчевите хора

Имало едно време една Слънчева страна, в която живеели слънчевите хора.

Всички хора в тази страна по цял ден се усмихвали доволно. Подсвирквали си, тананикали си, припявали си.

Понякога даже, когато чувството на радост като слънчево изригване препълнело сърцето им, подскоковали във въздуха и удряли пети една в друга.

Всичко им изглеждало красиво, пълно с възможности, с любов и с топлина…

Страната на Облачните хора

Имало едно време (по същото време) една Облачна страна, в която живеели облачните хора.

Жителите на облачната страна вървели винаги леко приведени, с отпуснати напред рамене и нос към земята. Изглеждали сякаш някакъв огромен товар тежи на плещите им.

Все въздишали и изглеждали тъжни, тревожни, а понякога ядосани.

Страната на Водните хора

Имало едно време (да, по същото време) една Водна страна. В нея живеели водните хора.

Те плували като същински риби. Свободно и леко се носели из водната шир.

Понякога се радвали на слънцето, друг път, когато светлината ставала облачна и сива, утихвали.

Водните хора живеели в пещерни подводни замъци украсени с красиви мидени черупки и цветни корали. В дома на всяко водно семейство имало парченце зелен прозрачен камък, от който се излъчвала нежна магическа светлина. Камъкът на виждането и различаването.

Този камък давал на водните хора мъдрост да живеят с редуването на слънцето и облаците.

Вълшебният художник рисува с акварел

Живеел много, много отдавна, преди да ги има самите страни един магьосник. Той нарисувал трите страни. Този вълшебен художник се отдръпнал няколко крачки назад и забелязал – в единия край на картината жълто петно, в другия край сиво, в третия зелено.

Не му се харесала така творбата и затова решил да смеси цветовете, да ги накара да си играят един с друг в една цветна хармония.

…решил да смеси цветовете…

Натопил своята четка във водата на водния свят. Художникът магьосник щял да порисува с акварел. 

С върха на четката оставил капка върху жълтия свят и капката оттам преляла към сивия и двата цвята станали нов различен нюанс. После взел от сивото и капнал капчица в жълтия свят и там нещата се преплели и изпъстрили.

Щом част от цветовете на Облачния свят попаднали в Слънчевия, слънчевите хора спрели на място, утихнали и въздъхнали с въздишка, която никога преди не познавали.

Щом част от цветовете на Слънчевия свят попаднали в Облачния, облачните хора спрели на място, погледнали за първи път нагоре, поизправили се и леко се усмихнали.

Капчици от жълтото и сивото попаднали и във Водната страна, но водата била толкова много, че тя разтворила цветовете и Водните хора продължили да живеят както преди, свободни.

Художникът харесал картината, как преливали цветовете, как ту взимали надмощие ту се отдръпвали.

Зеленият камък

На Слънчевите и Облачните хора подарил по едно малко парченце зелен камък. Камъкът дал способност на Слънчевите хора и на Облачните хора да виждат като художника цялата нарисувана акварелна картина. Всеки който я погледнал затявал дъх възхитено…но понякога Слънчевите хора и Облачните хора прибирали своя безценен дар в ракла пълна с куп непотребни вехтории и забравяли за него.

Вдъхновение

Вдъхновение за някои от идеите в приказката съм почерпила от:

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.