Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни

Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни

През последния, ден четврърти на нашето пътуване планът с дестинации беше следния:

Язовир Ивайловград – брега на язовира при село Малкък воден – Природният резерват Кован кая – Тракийското светилище Глухите камъни – Димитровград – Хасково

От Ивайловград поехме посока Хасково.

Язовир Ивайловград

С нетърпение очаквах да видя язовир Ивайловград, защото бях прочела на няколко места, че е много красив.

“Язовирът е построен през 1964 г. По предварителен план язовира е трябвало да бъде със стена висока 105 м и тогава щеше да е най-големият на Балканския полуостров, в този случай обаче щеше да залее мините до Маджарово, които в момента не функционират. Днес стената на язовира е висока 71 м, а язовирът е най-дългият в България – 30 км. Площта му е 15 км².”

https://bg.wikipedia.org
Язовирната стена на язовир Ивайловград

Пътят преминава над язовирната стена. Тя е доста висока и доста впечатляваща. От двете страни на пътя забелязах тебели, на които пишеше “Снимането забранено”. Обикновено се съобразявам с такива знаци, просто такава ми е природата. Като се отдалечихме от стената имаше няколко места с отбивки. Спряхме на една, оттам успях да щракна снимка. Тя, обаче не показва действителния мащаб на това водо-спиращо съоражение, язовирната стена. Пътят продължи да се вие успореден с язовира още известно време.

За да достигнем отблизо язовира, отбихме към село Малък воден. Когато стигнахме брега, там имаше много рибари. Някои с рибарските си одежди навлизаха навътре във водата и оттам хвърляха своите въдици.

Миналата година имахме идея да палаткуваме край този язовир, но при наличието на толкова много рибари сега се усъмних дали това е мястото за нас.

Може би има и други брегове, които не са типично рибарски.

Атмосферата край самия язовир, водата, околните хълмове излъчваха дълбоко спокойствие.

Хареса ми язовира доста.

Резерват Кован Кая

“В сърцето на Източните Родопи, между язовирите Студен кладенец и Ивайловград, река Арда образува уникален каньон, разположен по средата на праисторически двукратерен вулкан. Точно тук се намира местността Кован кая, която обхваща живописни скални комплекси, сипеи, открити терени и храсталаци.”

https://www.jenatadnes.com

Продължихме към село Бориславовци и оттам още малко нататък, за да стигнем природния резерват Кован кая. В него се намира великолепен скалист каньон. В скалите гнездят различни птици, сред които и защитения вид – египетски лешояд.

Наистина впечатляващо природно място.

Пътят се виеше между острите назъбени скали от едната страна и от другата, долу в ниското коритото на река Арда.Това беше едно от местата, в които усетих липсата на широкоъгълния обектив. Телефонът беше моя помощник. 

Голямо ахкане и възхищение падна по този път. Птици не видяхме, но пак си струваше видяното. Снимките от мястото на възхитата може да видите в албума “Резерват Кован кая”. 😉

Град Маджарово

Блоковете в Маджарово

Пътят продължава към малкото градче Маджарово. То, след Мелник е най-малкият град в България. В близост е до река Арда, а природата наоколо приказна. Още в началото на града се показаха два панелни блока. Минахме само с колата през града не сме спирали. Хора, обаче нямаше много и населеното място изглеждаше от тези, които се обезлюдяват.

Сподер данни на НСИ жителите по преброяване към 2018г са 597 човека.

От резервата Кован кая се върнахме обратно по същия път и продължихме в посока Глухите камъни.

Глухите камъни

глухите камъни
Огрмоните скални масиви се виждат в далечината.

Глухите камъни е тракийски светилище, което се намира малко преди селото Малко градище. По пътя Ивайловград – Малко градище, вляво има табела, която ясно обозначава разклона. От разклона започва черен път. Автомобила може да се остави там или ако се продължи още малко, има едно по-широко място за пикник, където бяха спряли повече коли. Ние спряхме при разклона и оттам пеша до скалите стигнахме за 25минути.

Пътят до светилище се вие през една широколистна гора. Лятото там вероятно е райско.

Имахме късмет, да няма чак толкова много народ и дори, като стигнахме скалите бяхме само ние. Вятърът през целия ден беше много силен. Като си на такова осебено място, необикновенно силния вятър придава допълнително мистичност, магия.

Глухите камъни се наричат така, защото между тях няма ехо.

Тракийски светилища

Миналата година посетихме Бегликташ, друго голямо тракийско светилище. То е близо до Приморско. Разказа за Бегликташ може да видите в статията, “На море през март, част трета – на юг и обратно“. Преди 2016г ходихме до Карджов камък. Преди много години сме били и на Белинташ, но спомените ми оттам не са ярки.

От видяните досега тракийски свети места, Глухите камъни се нареждат като фаворит. Много ни впечатли. Понеже мястото е било считано за специално, в по-късен етап от историята, там е била изграден и църква. Към момента на нашето посещение тя беше покрита, за да се запази от атмосферните и вероятно човешките въздействия. Явно течаха археологически проучвания.

Много ни хареса малката пещера-параклис в скалата. По същата скала са издълбани стълби, за да се изкачиш отгоре върху нея. Оттам панорамната гледка е прекрасана. В далечината блестят и водите на язовир Ивайловград. Постояхме известно време, поснимах, подуха ни вятъра, опитах да се настроя към енергията на мястото, да утихна с него. 

глухите камъни
Скалния параклис-пещера
глухите камъни
Отляво входа за пещерния параклис, отдясно стълбата нагоре

После се появиха други хора, но ние вече бяхме готови да си тръгваме.

Следваща спирка беше Димитровград.

Снимки и едно видео от тракийското светилище Глухите камъни може да видите в албума тук.

Свързани статии

Свързани статии

“Мартенско пътуване към Източните Родопи – 2020г – ден първи – водопади”

“Мартенско пътуване към Източните Родопи – ден първи – язовир Кърджали и Студен кладенец”

“Вила Армира – Римска вила по тракийските земи – резиденция на богат тракийски род”

“Няколко ивайловградски села и Атеренския мост”

“Град Ивайловград и град Орестиада – ден 3 от мартенското пътуване”

“Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни”

“Димитровград, зеления град. Хасково, град в книгата на Гинес”

Галерия

Албум – Резерват Кован кая

Албум – Тракийско светилище – Глухите камъни

Comments

No comments yet. Why don’t you start the discussion?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.