В Ивайловград отседнахме в семейния хотел Армира. Той се намира в близост до центъра на града, това беше едно от неговите предимства.
Стаята беше просторна, имаше тераса с гледка на изток към част от града.
Изгреви
Първата сутрин, като се събудих забелязах тънка червена ивица светлина на стената срещу прозореца. Помислих си, че червеното е заради цвета на завесите. Оказа се, че червеното беше чистият цвят на изгрева.
Втората сутрин, вече по-добре наспана станах рано и опитах да снимам розовите облаци, димящите комини на къщите.
История в снимки и вестници
В хотела приятно впечатление ми направи интересният интериор на коридорите и стълбите. На трите етажа по стените бяха закачени множество чернобели фотографии илюстриращи различни моменти от миналото на Ивайловград. Много обичам такъв тип стари битови-исторически снимки.
По стените на стълбите пък закачени в рамки, стояха копия на страници от различни броеве от местния вестник “Беломорецъ”. При всяко излизане навън и прибиране към стаята спирах да разглеждам снимките или се зачитахме в статиите.
Хотелът предлага собствен паркинг. Има механа, фитнес (Влади оцени уредите, като добре подбрани за пълноценна тренировка).
Неуспешна вечеря, успешни закуски
В ресторанта на хотела вечеряхме само веднъж. Вечерята не беше впечатляваща, а обслужването на сервитьорката (младо девойче) далеч от етикета.
Девойката не познаваше менюто, цъкаше телефон през цялото време. Пък и цигара тръгна да пали вътре в самия ресторант. Като поисках да отворим вратата за проветрение, обаче пуснаха вентилация и цигарата на мига беше загасена.
Покривката на масата беше цялата с трохи (не че не си я изтупахме сами), а нямаше други маси с клиенти да кажеш голям зор от работа. Такива едни неща дето не правят добро впечатление. След тази незадоволителна вечеря, се отказахме да повторим.
Закуската, обаче беше друга работа. На услугите на гостите сутрин беше съпругата на собственика. Тя имаше друго отношение, ами като на домакин. Любезна, усмихната, ненатрапваща се.
Предлагаха континентална закуска, пържени филии, варени и яйца на очи, омлети, палачинки, сандвичи на скара. Палачинките наистина ми хареса как ги правят и затова повторих и потретих, до края на престоя ни. Затова става дума като споменавам в първата статия “седем палачинки” 😉 Влади каза, че кафето също им е прилично.
Планът за деня
През третия ден на нашето мартенско пътешествие, планът беше съвсем лек. Все пак нали сме на почивка. В ден 4 пак щяхме да подходим с амбициозен план, затова така балансирахме.
Сутринта на третия ден след закуска с палачинки ;-), направих два сандвича и се насочихме към един близък гръцки град на име Орестиада или Орестиас .
Орестиада
Границата ни с Гърция при Ивайловград е само 4,7км от града. Като минахме границата продължихме да пътуваме в гръцка територия 30км. Направи ни впечатление като минахме през няколко по-малки градчета и селца, че изглеждаха пусти, не занемарени, но не виждахме хора. Причините бяха две. Първо климатичните условия не предразполагаха да се седиш на мурафет на двора. Духаше много силен вятър. Второ, оказа се че в Гърция има официален празник и повечето неща бяха затворени.
Снимки от град Орестиада нямам. Всичко на всичко снимах една декоративна котка на витрина в оптика. 🙂 Не мога да кажа, че градът е бил неприятен, типичен гръцки град, но и нищо не ме грабна.
Хипермаркетите бяха затворени. Магазините за облекла, за подаръци, аптеките също. Работеха няколко кафенета и закусвални. Констатирахме, че за размерите на този град кафенетата бяха щедро разпространени.
Градът има интересна история, която може да прочете, ако искате в уикипедия.
“Градът е основан в 1923 г. от бежанци след загубата в Гръцко-турската война (1919 – 1922), старата Орестиада е на турска територия. Новият град е разположен на 2 км западно от река Марица, която представлява естествена граница между Гърция и Турция.”
Уикипедия
В Орестиада има доста млади хора, защото от 1999г там са отворени и факултети на Тракийския университет „Демокрит“.
Признавам, през една част от времето при тази разходка вътрешно мрънках срещу вятъра, защото не бях добре облечена. Забравих си пуловера в стаята. През друга част, говорих по телефона и така пропуснах да добия достатъчно впечатления, за да разказвам повече.
Параклис в покрайнините на Ивайловград
Когато се прибрахме обратно в България, преди да оставим колата на паркинга и да продължим пешеходната ни разходка из Ивайловград, имахме още една дестинация.
От града в далечината кацнала на едно хълмче се белееше черква. Решихме да отидем до там, хем нея да видим, хем оттам да погледнем панорамно към самия Ивайловград.
За да стигнем дотам минахме по асфалтов път с много дупки в края на града и после по черен път, покрай който беше осеяно с боклуци почти като сметище. Не беше официално сметище, просто хората си бяха захвърлили там разни неща като гуми, строително отпадъци и други.
После се изкачихме по стръмна, тясна пътека право нагоре по хълмчето, на която стоеше параклиса “Св. Петка”. Той очаквано беше заключен. Гледка към Ивайловград имаше, но не се виждаше целия град, защото явно не е било чак толкова високо. В другата посока пък се виждаше гръцко селце.
Щракнах няколко снимки и тръгнахме обратно.
Оставихме колата на паркинга. Върнахме се до стаята, облякох се да не ме разсейва вятъра 😉 и излязохме отново.
Ивайловград
За история на Ивайловград прочетете, ако ви е интересно тук.
Старото име на града останало от времето, в което земите са били под османско владичество е Ортакьой. Това означавало, Средна земя. Името видях в надписи на няколко от чернобелите снимки в хотела Армира, за които споменах по-горе.
В Уикипедия пише, че до 1913г населението на Ивайловград е било изцяло гръцко, макар че в околните места е имало и български, и турски общности.
По данни за броя на населението посочени в НСИ за 2018г. жителите на Ивайовград са 3233.
Какво видяхме и какво не видяхме
Пропуснахме да видим
В Ивайловград пристигнахме на 29.02 вечерта към 19:30ч. Оказа се че в същия ден в града има чествания с кукери – Кукеровден в квартал Лъджа.
За жалост късното ни пристигане в града не ни позволи да видим кукерите.
На трети март, пък изпуснахме градски тържества посветени на Националния празник, защото потеглихме много рано от Ивайловград. Не ни се отдаде възможност да разгледаме и нито един музей в града.
Паскалевата къща, макар че има посочено работно време, с което се съобразихме беше затворена. Църквата “Св. Пророк Илия” до нея също беше заключена. Вратата на Туристически информационен център, също не се отвори за нас. На телефона, който бяха оставили на входа, не успяхме да се свържем с никого. Така с туристическите забележителности на града ударихме на камък.
Общинския пазар
От първата ни вечерна разходка на 1 март, когато видяхме къде е общински пазар се размечтах, как ще мина покрай сергиите. Ще разгледам, ще се омеся с пазаруващите от града, ще си купя хубави ябълки и някоя краставица за из път.
За съжаление пазарният ден в Ивайловград се оказа сряда. Само тогава общинският пазар е активен. През останалите шест дни сергиите пустеят.
Минимаркети
В града видяхме няколко магазинчета от смесен тип. В тях продаваха по малко от почти всичко най-необходимо. Зеленчуците, обаче се оказаха кът.
Пак при вечерната разходка в единия минимаркет купих една краставица (в шайгата имаше точно три), защото разчитах на Общинския пазар в следващия ден – понеделник. Пазарът, обаче не го отвориха, а на другия ден щайгата беше празна. Оказа, че зареждане със зеленчуци в магазина се прави само веднъж седмично, но в някой друг ден, когато ние нямаше да сме там.
Ако се чудите защо толкова се впечатлих, че не мога да си купя една краставица, то е защото съм се разглезила. При нас с наличието на хипермаркетите от всяка верига, въпроса обикновено не е ще мога ли да си купя, а на каква цена и къде са най-прилични. Но както е казала народът “човек може и с много, може и с малко”. Просто си даваш сметка какво имаш на една ръка разстояние, какво приемаш за даденост, когато го нямаш.
Какво видяхме
Градът е разделен на нова и стара част, на отсам реката и оттам реката. Реката пешеходно се прекосява на няколко места.
От другата страна на реката има няколко панелни блока. Повечето бяха санирани. Между два от тях имаше симпатична градинка с направени уреди за спорт.
В центъра минахме покрай Туристическия информационен център, Паметник на цар Ивайло, Читалище “Пробуда”, Сградата на общината, Паметник на “Майка България”. Стена нарисуване с цветни мотиви, църквата “Св. Преображение Господне” (Църквата е строена през 1828г на мястото на по-стар храм (престолния камък е от 1805г), Църква “Св. Пророк Илия” строена 1872г, Средното училище “Христо Ботев”.
Дворчета и пушещи комини
Ивайловград е град предимно с къщи. Близо да паркнига на нашия хотел имаше една с дворче, в което бяха цъфнали весели жълти нарциси. А на първи март, докато слънцето грееше, птички и петли огласяха утрото, една баба си тупаше чергите, за да зарадва Баба Марта с чист дом.
Сутрин рано, един по един започваха да пушат няколко комина на къщи, които виждахме от терасата. За кратко въздухът замирсваше на дим, на зима, на студ.
Овощните дръвчета бяха цъфнали в бяло и розово.
Цялостно впечатление за града
Градът носи в себе си спокойствието и романтиката на селската атмосфера, но и ограниченията на малкото населено място.
Изглежда сякаш някой го разкрасява, но в същото време населението намалява, което значи, че условията на живот не са достатъчно привлекателни.
Галерия
Снимки на видяното в Ивайловград, може да разгледат в албума тук.
Свързани статии
“Към Източните Родопи, водопади – мартенско пътуване 2020г – част 1”
“Към Източните Родопи – язовир Кърджали и Студен кладенец – мартенско пътуване, част 2”
“Няколко ивайловградски села и Атеренския мост – мартенско пътуване 2020, част4”
“Димитровград, зеления град. Хасково, град в книгата на Гинес – мартенско пътуване, част 7”
