Към Източните Родопи, водопади – мартенско пътуване 2020г, част 1

Горски пътеки, пролетни цветя, водопади, язовири, тракийска история, спретнати градчета, изоставени села, разорани ниви, димящи комини в хладното утро, розово небе преди изгрев, ранобудни петли, цъфнали овошки, топло слънце, пролетни птичи песни… 

Около 985км с автомобил за цялата екскурзия.

Близо 35км, пешеходни (разпределени не съвсем равномерно) за 4те дни.

Малко повече от 400 снимки (после редуцирани на брой), 10тина кратки видеоклипчета.

“Кифлички – мама”, седем палачинки, една краставица късмет. 

Пътуване из родния край. Земя на тайни, магични, живописни, възхитителни, красиви късчета вдъхновение.

Ден 1

Маршрут: София – двата водопада “св. Георги” (до село Горнослав) и “Лястовичи вир” (до село Долнослав) – язовир Кърджали – язовир Студен кладенец и въжения мост до село Лисиците – Момчилград – Ивайловград (стигнахме по тъмно, към 19:30ч). Автомобилни – 420км

От София поехме в 7.20ч.

За из път бях приготвила кифличките познати в кулинарната ми тетрадка с името “Кифлички мама”. Храната за из път е важна, защото изобщо не си бяхме оставили време в програмата да се размотаваме с ядене в някоя механа или ресторант. 🙂 Амбициозен ни беше планът с дестинации до Ивайловград.

До Ивайловград си избрахме пътя през Асеновград, оттам към Кърджали, Момчилград, Крумовград и така.

Бяхме си набелязали още отначало да видим язовир Кърджали, въжения мост над язовир Студен кладенец, спирка в Момчилград и ако има време в Крумовград.

Асистенти по пътя

Пътувайки използвахме асистенцията на сайта Опознай.Bg, по-точно опцията “Близо де мен”, която показва разни интересни места като те засече къде си. Гугъл също ни беше асистент, макар на моменти подвеждащ. Споменавам да си имате едно наум с него.

Асистенти за наш късмет бяха и хората, които срещнахме “случайно” и ни упътиха към двата водопада.

Водопади “Свети Георги” и “Лястовичи вир” 

Водопад “Свети Георги”

След Асеновград с опцията “Близо до мен”, за която споменах по-горе, разбрахме за водопада “Св. Георги”. Намира се малко над село Горнослав. Водопадът не го открихме отведнъж, защото табелата за Параклиса “Свети Георги”, която трябваше да видим и да се ориентиране по нея беше скрита сред дърветата и се сливаше с тях като хамелеон. От пътя е лесно да я пропуснеш.

Добре, че едни добри хора ни насочиха. Водопадът е в непосредствена близост до пътя.

Да ни върви по вода и Свети Георги да ни пази, така си го нарекох. Това беше първата ни спирка от тазгодишното ни мартенско пътуване.

Встрани от водопада има широк черен път, но не достатъчно добър за лек автомобил. Този маршрут мисля е по-скоро удобно пешеходен. Стига до самия параклис, но ние нямахме време да се качваме дотам, защото бяхме едва в началото на пътуването до Ивайловград.

Водопад “Лястовичи вир”

Втората спирка беше водопада “Лястовичи вир”.

До него се стига като се следват координатите до конна база “Wild city”.  След селото пътят още малко е асфалтиран. Подминава се язовир Сушица и после се свива на обозначено място надясно по черен път. По черния път буквално карахме с 10км в час. Теренът беше неравен и на места каменист, но стигнахме. 

Четохме в описания как да намерим водопада, че при конната база ще трябва да потърсим някой да ни посочи накъде да подхванем пеша.

Нас ни упъти един господин с джип, който караше пред нас още от началото на неравния черен път. Показа ни къде да паркираме в пределите на конната база и накъде да поемем.

Бяхме прочели, че пешеходната част на маршрута е лека и приятна. Да, маршрутът изобщо не беше от онези дето се препотяваш най-малко три пъти.

Язовир Сушица

В началото на няколко места се разкриваха и прекрасни панорамни гледки към язовира “Сушица” и околните поля.

По цялото продължение на пътя и пътеката оранжеви минзухари, синчец, теменужки и други цветя, които не познавам радваха погледа ми. Доста благодатна се оказа тази пътека до водопада.

Маршрутът не беше отлично обозначен. Тук там се появяваше табела или жълто бяла маркировка да ни зарадва, че не сме объркали посоката. Общо взето трябва да се следва първо широкия път, след това най-отъпканата пътека.

Брод

Най-много чудене ни отне като стигнахме реката. На една от табелите наблизо някой на ръка беше дописал “Брод”, което ни помогна донякъде да си представим, че пътят може да е от другата страна. Оказа се, че реката трябва да се премине. На едно място тя беше две крачки широка, но бърза, а камъните хлъзгави. Внимавахме и преминахме успешно! После по една не чак толкова отъпкана в самото начало пътека се продължава надолу по течението на реката. След това пътеката отново става съвсем ясна. Срещнахме и хора, които вече се връщаха от водопада. Пак радостен знак, че сме на прав път.

Като се види водопадът отгоре, човек не трябва да се лъже, че това е финала. Един последен по стръмен участък на пътеката отвежда в ниското до самия вир, където пада пенливата вода. Пада от високо, пада красиво, сред сенките на скала по която се спускат и бръшляни. Изключително спокойно и живописно място. Препоръчвам с две ръце. Ако сте в района (примерно в Асеновград) и имате време непременно се отбийте до там. Хем маршрутът е приятен (през лятото също, защото има и сянка), хем водопадът си струва.

На нас със средно темпо и спирания тук-там за снимки, пешеходната част от конната база до водопада ни отне около 90 мин. в двете посоки.

Тръгнахме си много заредени и въодушевени от видяното и усетеното при този “Лястовичи вир”.

Албум “Водопади: “Св. Георги” и “Лястовичи вир”

Ако ви е интересно останалите снимки от разходките до двата водопада може да видите тук.

Свързани статии

“Към Източните Родопи – язовир Кърджали и Студен кладенец – мартенско пътуване, част 2”

“Вила Армира – Римска вила по тракийските земи – резиденция на богат тракийски род – мартенско пътуване 2020, част 3”

“Няколко ивайловградски села и Атеренския мост – мартенско пътуване 2020, част4”

“Град Ивайловград и гръцкия град Орестиада – мартенско пътуване 2020, част 5”

“Язовир Ивайловград, природният резерват Кован Кая и тракийското светилище Глухите камъни – мартенско пътуване, част 6”

“Димитровград, зеления град. Хасково, град в книгата на Гинес – мартенско пътуване, част 7”

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.