Размисли от деня

Отпадъците, боклука и личната отговорност в стила на живот

На вас случва ли ви се и колко често – винаги, понякога, рядко, да се замислите за боклука, който оставяте след себе си? На мен ми се случва от време на време (понякога).

Ако човек се замисля понякога, това е едно обещаващо начало лека полека да промени навиците си. 🙂

Преполагам по-лесно е човек като щраус да си зарови главата в пясъка и да не обръща внимание на такива неща. Или да си казва, “Да бе, какво зависи от мен? Това което аз мога да направя е толкова незначително, че не си струва усилието.”

Аз, обаче съм привърженик на идеята, че всяко нещо има значение.

Кой да продължи да чете 😉

Насила хубост не става, е казал уместно народът. Ако човек си реши “не може и няма как”, никакви идеи и предложения няма да помогнат.

Затова редовете на тази статия като цяло са за хората, които вече са си извадили главите от пясъка и са започнали да вярват, че личния им принос изобщо не е за подценяване.

Лавината се формира от безброй най-дребни снежинки, които постепенно са се събирали заедно.

Момент на замисъл – почистванията вкъщи

Скоро разчиствах вкъщи. Дали домът на всеки е като черна дупка? Предполагам на повечето хора да. Нашият е. Поглъща, поглъща, после като започна да вадя боклуци от дъното на тази дупка, винаги пълня най-малко три плика.

Стари електроуреди

Една капка от океана

От известно време у дома има един чувал със стари електроуреди. Не искам да ги изхвърлям в общия контейнер за боклук, защото в съзнанието ми излизат сцени от филми за разни апокалиптични версии на бъдещето. Виждам как след 100 години старият ми тостер, каната за вода и т.н. ще стоят сред океан от буклуци потопил цели континенти. Въображението ми лесно рисува…

Преди време бях изровила от интеренет един телефон, на който ми обясниха любезно, че приемат стари електроуреди само на фирмата продавач. Моите, обаче са разни всякакви и тогава не можах да ги върна.

Скоро намерих ей този контакт. Направих опис, както ме инструктираха и се обадих да подам заявление за взимане на уредите. Сега чакам да дойдат да ги вземат. Надявам се наистина да ги рециклират.

Боклука от опаковките на храните, които си купуваме

Забелязали ли сте как разни неща дето са за ядене (особено десерти) имат понякога две, даже три опаковки (например картонена кутия, целофанова опаковка и пластамасова подложка само за едни бисквити). Торбата за боклук, напълнена само с опаковки от храни достига тревожни размери. 

Вие знаете ли, че не всички опаковки, всъщност се рециклират? Влади преди няколко дни ми пусна видео, което засягаше темата. Например опаковките от чипс не се рециклират. А само аз колко чипс съм изяла в живота си…

Помислих си, че сега като така и така съм се вдъхновила да кулинарствам, поне няма да купуваме постоянно опаковани неща.

Как живее пластмасата

Замисляли ли сте се някога какво се случва с вашия пластмасов отпадък? Ето няколко обяснение, може да има и други. Като ги изчете вероятно и вие ще останете с въпрос, какво в крайна сметка да правите. Ами по-малко консумация на опаковки за еднократна употреба е някакво начало си мисля. Платнени торбички и т.н.

“Рециклиране на пластмаса – митове и факти”

ВИДОВЕ ПЛАСТМАСИ, ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЯХНОТО РЕЦИКЛИРАНЕ

“Повечко за пластмасата”

Когато отиваме на гости

Затова когато ходим на гости, може като едно време да приготвим нещо и да го занесем в чинийка. 

Скоро ми се случи подобно нещо и много се трогнах. Една дама, с която отдавна не се бяхме виждали се срещнахме. Тя донесе домашно приготвени лимецови сладки. Бяха разкошни на вкус, но това е друга тема. Като дойде време да се разделяме, дамата просто ме помоли да прехвърля останалите сладки в нещо, за да си вземе кутията. Това толкова дребно усилие, може да бъде направено, вместо да пълним боклука с още опаковки.

Алтернативи, избори

Да се замисляме каква е опаковката и може ли да си набавим същата храна без опаковка. Пример – тези дни си правя често хумус вкъщи. Купувам си, обаче сварен в консервни кутии, защото не се съм се замисляла. Можех, вместо консервиран да си купя от хубавия насипен в арабските магазини и щях да спестя консервите.

Някой може да каже, “Е те нали така и така са направени вече.” Направени са, но ако търсенето намалее и производството на консерви ще намалее. Лавината се формира бавно.

Идеи за родители

Опаковките най-лесно ловят погледа на децата.

Вече чувам протестиращи родители, които ме уверяват, че няма как децата им да се зарадват на домашно приготвено нещо, дето даже си няма цветна опаковка.

За да стане една домашна храна привлекателна, трябва да се положи усилие, въображение. Да се отдели време. Да се оформи подобаващо е важно. Напишете, например “How to decorate kids’ food” в google и разгледайте. Ще получите хиляди идеи.

Може също да се направи и някаква ритуална кутия, в която да се слагат лакомствата. Кутията да е собственоръчно декорирана от родителите и/или децата. Например с надписи, стикери, рисунки. Може да се оформи забавно, така че децата с радост да си я търсят.

Допълнение

При чистенето онзи ден извадих цяло тесте стикери за албума на Джейми Оливър. Подобни албуми, колекции от човечета и т.н. живеят точно два-три месеца, докато трае тяхната промоцията. После биват запукитени някъде си. Замисляли ли сте се, че това е безсмислен боклук? 

Изобретяване на играчки или трансформиране на боклука

Всеки възрастен е различно сръчен. Аз не съм от най. Мога да режа и лепя. Ентусиазмът и въображението ми далеч надскачат умението да създавам. Въпреки това, когато беше по-малък, с племеника ми направихме заедно хладилник от кашон. Боядисахме го и той още стои в стаята му. Правихме и още много неща. Никое от тях не е било със завиден външен вид, но имаше стойността на отделеното време да правим нещо заедно. В интеренет е пълно с идеи за саморъчно направени неща от някакви други. Така учим и на рециклиране, трансформиране на боклука. 🙂

Експеримент

Силно вярвам, че децата са по-интелигентни, отколкото ние си представяме. Казваме, “Малки са, няма да разберат”, но не е така.

Когато моят племенник (скоро ще стане на шест) ми идва на гости и решим да рисуваме, му давам стари листове А4, които от едната страна имат нещо принтирано. Първоначало той протестираше, искаше чисти, нови. След като му обяснявах известно време за дърветата и въздуха, той явно се измори от обяснението и се предаде. Досадата да слуша, обаче не ми се видя устойчив довод, затова прибягнах към по-нагледен пример.

Пуснах да гледаме анимационното филмче “Лораксът” (Dr. Seuss’ The Lorax). На места паузирахме и разяснявах. След това, той възторжено прие да рисува на стари листове. Когато гледаме някоя анимация после си говорим и рисуваме героите. Ето това той нарисува самичък по темата. Значи все пак не е от пусто в празно.

Сивите чертички са въздухът, който идва от дърветата
Рекламите 

Да се намали облъчването на децата с реклами също е важно, ако търсите успех в подобно начинание – намаляване на опаковко-зомбирането.

Промяна в стила на живот – да намалим боклука

За да започнем да изхвърляме по-малко боклук, трябва да положим усилие да мислим в тази посока. Да, освен за всичко друго, да мислим и за това. Ще ни трябва известно време да се запознаем кое се рециклира, кое не. Да си променим навиците, стила на живот не става за един ден, но е процес, който си заслужава.

Ако по-често се сещаме за следващите въпроси, също ще е от полза. 😉

  • Колко всъщност ни е нужно като вещи?
  • Какви алтернативи имаме за създаване на по-малко отпадъци у дома?
  • Какво ще оставим след себе си, когато си заминем от света. Боклука в наследство?
  • Може да ли да се разруши гравитационната сила на черната дупка поглъщаща боклуци в дома ни?

Свързани статии:

За опазването на околната среда – малките неща, с които може да участваме

Ода за празната стая – едно пространство свободно от вещи

Духът на консуматорската Коледа

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.