Суши за вегетарианци и не само ;-)

Суши…Сега да ви разкажа за моето празнично, вегетарианско суши…Навсякъде прочетох, лесно се прави…Вярно е, само човек трябва да се запознае с тънкостите.

Защо суши?

• защото ми е много вкусно;
• защото е с малко готвене;
• използват се много пресни зеленчуци;
• можеш да импровизираш;
• здравословно е;
• фотогенично е, ако майсторът кадърно го е оформил. 😄😄😄

Източници на информация за продукти и приготовление

Вдъхнових се да си правя суши у дома, като ми попадна ей тази публикация от блога “Цветно с Пепеляшка”.

Както често правя, обаче реших да се образовам още по темата и разгледах още няколко видеа и статии:

“Вегетарианско суши – как да си го направим?” Стефи Божилова

Видео как се прави суши с японски шеф гост в Бон Апети.

и няколко в английски сайтове.

Стигнах до заключение, че сушито позволява много импровизации, когато се следват някои основни принципи.

Всички продукти на моята рецепта са най-отдолу в статията.

Ориз за суши

Как да се измие ориза?

В интернет прочетох и гледах много варианти. От течаща 15 минути вода до киснене на ориза 50 минути, до почивка на ориза един час след миенето и т.н. Като си представих каква е идеята, спрях да търся.

Идеята е водата, която пада от ориза да е чиста, а не бяла.

Аз измих 3-4 пъти после, оставих ориза да кисне 40 мин, пак изплакнах два пъти и толкоз.

Как да се свари оризът за суши?

Купих ориз за суши, да ми е мирна главата. 

На опаковката пише към 250гр ориз се добавят 350мл вода. Спазих тази пропорция, стигна за 4 кори нори. В тенджерата тази вода едвам покрива ориза. 

Първо на силен огън се слага, докато заври. После на едно, или което е най-слабо на вашия котлон. Докато заври трябва да се наблюдава зорко. Хареса ми едно обяснения, че щом се получат малки тунелчета през ориза, котлонът да се намали. Тогава си слагаш една аларма за след 15 минути, да се готви на най-слабо (на едно 😉 ).

След това (видях го в едно видео, което сега не намирам), вдигаш капака за две секунди и пак похлупваш. Навиваш втора аларма за след десет минути – време за което ориза си стои в тенджерата без готвене.

После се добавя подправения оцет. В същото видео, човекът дава два варианта за добавянето на оцета. Аз избрах по-мързеливия. В него полека изсипваш оризовия подправен оцет към ориза в дълбок съд и внимателно разбъркваш с дървена шпатула. Важно било, прочетох на друго място, да се прави цялата работа по смесването на ориза с оцета в съд дето не е метален.

После омесения ориз (да се внимава да не се разкашка при бъркането) се покрива с мокра кърпа и се оставя да изстине.

Добре свареният суши ориз имал две характеристики – от една страна, с него можеш да моделираш, слепва се и се оформя лесно на всякакви формички. Когато леко го разръчкаш с клечка, обаче зърната се отделят едно от друго и си стоят цели.

Още за следващите ми опити и грешки с приготвянето на ориза за суши вижте тук.

Оризов оцет

Този модел оцет намерих в шишенце от 150гр. Стигна ми на ръба. Използва се за мариноването на джинджифила и за овкусяване на ориза.

И към марината за джинджифила и към този за ориза се добавят захар и сол. Някъде прочетох или видях, че може към сосчето за ориза да се добави и някакво оризово вино, аз не слагах.

За това, с което овкусих ориза използвах 4 с.л. оризов оцет, 2 пълни с.л. кафява захар, 1 малка ч.л. сол.

Марината за джинджифил

Пак има хиляди варианти, аз избрах според това, с което разполагах следните пропорции:

• джинджифил – 120гр. обелен, нарязан на рендето на тънки парчета;
• 130 гр оризов оцет;
• 4 с.л. кафява захар;
• 1 малка ч.л. морска сол;
• 4 с.л. вода.

Тук според мен важи свободата – сол и захар на вкус, според предпочитанието на човек.

Със солта се посипва джинджифила и чака 30мин. Оцетът и разтворената към него кафява захарта се добавят. Така покритият джинджифил си стои в една купа поне 24 часа. Ние консумирахме на 18тия час, ама пак беше добре. След това стана още по-хубав.

После маринованият джинджифил може да се съхранява в хладилника няколко дни.

Вегетариански идеи за плънка

• Жълта чушка (защото е слънчева и красива);
• Червена чушка (освен че е красива е и приятно сладка);
• Краставица на ленти;
• Зряло авокадо на ленти;
• Морков настърган на дребно на рендето;
• Крема сирене “Филаделфия” или някое друго подходящо за мазане;
• Тофу – мариновано (в Лидл продават такова пакетирано)

На места прочетох за кълнове, зелен боб, варен сладък картоф, манго…(тези още не съм ги тествала).

Завиване с кори нори

Корите нори имат гладка и грапава страна. Маже се с плънка грапавата!

Мария Пепелджийска от “Цветно с Пепеляшка”, пояснява за видовете суши – хосо маки, футо маки и ура маки. Аз досега не ги различавах, защото все сме си купували вегетарианско асорти и там, каквото сложат.

При футо маки кората нори е отвън. При ура маки е отвътре, а отвън е оризът покрит със бял и черен сусам. Нямах много представа как ще стане тая работа с навиването на ориза отвън, но за щастие попаднах на видеото в Бон апети, дето един гост японски шеф показва. 

Гледах, обаче видето само веднъж и явно не много внимателно. Затова при моето навиване малко ми стана “фура маки” 😄😄😄 черно-бяло сушито. 🙂

Поръсването с бял и черен сусам, обаче много ми допада.

Докато се разполага оризът върху кората, ръцете се мокрят в оцетна вода или само вода, ако оризовият оцет свърши, както стана при мен. Прави се защото оризът е доста лепкав. Според японския шеф, цялата работа по полагането на съставките върху норите се прави с ръце!

Завиването пробвах с бамбукова подложка и върху нея фолио, малко се затрудних при първата кора, докато разбера как се прави.

За рязането на парченца има пак разни различни теории. При всички, обаче важи едно важно услови, ножът трябва да е наистина добре подострен.

Аз възприех метода на японския шеф, дето гостува в Бон апети. Той казва, че е добре да се реже веднага след навиване, защото кора нори още е леко суха и по-крехка.

Сервиране

Готовите суши постояха около 40-50 мин. Така корите нори се овлажняват и омекват от ориза.

При сервиране на масата сложих соев сос (във Фантастико намерих такъв с по-малко добавен сол). Уасаби, купено готово в тубичка (не съм очарована от факта, че то се оцветява с някакви макар и хранителни оцветители). Не ми хрумна да разгледам, може ли и как се прави уасаби у дома. Маринован джинджифил, направен домашен. Клечки и суши.

В сайта на суши поинт, обясняват, че всъщност сушито може да се консумира и с клечки, и с пръсти. 😉

Добрата чиния и другата чиния

Другата чиния, всъщност беше много вкусна. В нея отделих няколко крайни парчета, които лекинко се разпаднаха при рязането. Но поръсих със сусамчета, добавих останалите резенчета авокадо и се нагостих славно. 

Хубавата чиния, беше с красиви, като за първи път ролца, с които почерпих близките. Всички одобриха резултата, затова ентусиазмът ми да повторя нарасна. 🙂

Продукти за 4 кори нори

Ориз за суши

Тези пропорции стигнаха за точно четири кори нори.

• ориз 250 гр
• вода 350 мл
• оризов оцет 4 с.л.
• кафява захар 2 с.л.
• морска сол 1 малка ч.л.

Плънка

Ние нарязахме повече зеленчуци и ни останаха, затова ориентировъчно да не остава:

• 1/3 червена чушка;
• 1/3 зелена чушка;
• 2/3 авокадо;
• краставица 1/2;
• голям морков (хубаво е да сте избрали сорт, който е по-сладък) 1/2;
• мариновано тофу от лидл 1/2;
• 3 с.л. крема сирене филаделфия или друго.

Комбинации за вегетарианско суши:

1. нарязани на ситно червена и жълта чушка, мариновано тофу на ленти, обелена краставичка нарязана на ленти;
2. авокадо на ленти, моркови настъргани, краставица;
3. авокадо, моркови настъргани, краставица, крема сирене, бял и черен сусам (запечени предварително);

Маринован джинджифил

• 120 гр обелен нарязан на колелца джинджифил;
• 130 гр оцет;
• 4 с.л.захар;
• 1 ч.л. сол;

Снимането

Всичко вървеше добре, докато не завих и последното руло.

Сушито беше готово, хората гладни, светлината малко, времето започна да лети. В смесената светлина не можах да си направя баланса на бялото читав. Нямам задоволителен кадър на крайната продукция. Освен това “правенето на чиния” както казваха в “Мастър шеф” е изкуство. За жалост на мен това изкуство още не ми е понятно и тъй виждате едно голяма леко разкривена композиция. Но все пак за онагледяване оставих кадъра.

Заповядайте да разгледате още кулинарни кадри в профила ми в инстаграм: https://www.instagram.com/photosinthekitchen/