Орехови кюфтенца на фурна

Предистория

Попадна Влади случайно на тази рецепта, описана в един форум под статия в интернет. 

Прочете ми рецептата. Стори ми се любопитна, но леко се усъмних дали е действителна или някаква шега. 

На следващия ден сутринта написах в гугъл “орехови кюфтенца” и ми излязоха множество резултати с рецепти по темата. Убедих се, че форумската рецепта е по действителен случай и ме засърбяха ръцете да я приготвя.

Започнах да чета описанието и да си подготвям продуктите и количества. После заснимах. Добре, че се забавах със снимките на заготовката, че иначе щях объркам нещата. 

Някакво интуитивно чувство накара Влади да дойде да погледне как се справям с намерената от него рецепта за орехови кюфтенца. 😉

Пък аз както много други пъти, пак се доказах като леко разсей. Преди съм споделяла как веднъж забравих на кекса да сложа олиото, друг път забравих да му сложа бакпулвера и содата, ей такъв вид разсей.

В случая бях почистила и нарязала на ситно много повече лук и много повече магданоз отколкото се казваше в рецептата. Та добре, че Влади дойде да ме нагледа. Иначе щяхме да ядем магданозено-лучени кюфтенца, ха-ха-ха. 😂 🤣

В крайна сметка всичко се поправи. Оформиха се чудни кюфтенца. Останалия магданоз и лук добавих към едро нарязани картофи и ги сготвих в тенджерата по налягане. Получи се отлична гарнитура за кюфтетата.

Продукти на нашите орехови кюфтенца:

• 1 кафена чаша смлени орехи;
• 1 кафена чаша настърган кашкавал;
• една с.л. магданоз (ситно нарязан);
• половин глава ситно нарязан кромит лук (подозирам, че и с пресен лук ще станат много вкусни);
• щипка индийско орехче;
• смлян черен пипер на вкус;
• 1 люта чушка (нарязана на ситно);
• 1 яйце (човекът споменава, че може със и без него);

Приготовление:

Нямам орехо-мелачка, но ще си купя. В случая, за да смеля орехите импровизирах с блендера. Към известно количество орехи добавих вода и смлях леко. Водата всъщност е чудесно орехово мляко, което после си изпих. От получените изцедени смлени ядки измерих една чаша. Ядките са мокри, но това не е проблем, а дори прави кюфтенцата още по-крехки.

Всички продукти се омесват. Тази смес се оставя да постои поне час. Тази подробност в рецептата подозирам, че идва защото, ако орехите са сухо смлени, ще се напоят с водата от лука, кашкавала и яйцето. За всеки случай, нищо че нашите орехи бяха мокри, оставихме да си постоят.

После лесно се оформят кюфтенца. Сместа стигна за 14 кюфтенца. В оригиналната рецепта се казва, че те могат да се пекат във фурна, на скара или тиган с незалепващо покритие.

Ние се спряхме на фурната. При печенето като се затопи кашкавала, кюфтенцата леко се сплескват, така че може и по-дундести да си ги направите.

Пекох на 275 C, което на нашата фурна е максимума. Подредени върху тавичка покрита с фолио за печене за многократна употреба. Изпичат се бързо, затова трябва да се наглеждат да не изгорят.

Планове за бъдещи импровизации на тема орехови кюфтенца

Представям си, че на тази орехова основа, може да се правят безброй импровизации. Вероятно ще опитам да си направя и някой постен вариант, после ще споделя. 😉

Снимане

Както често става, снимането ми беше на две на три, за да не изстине яденето. То, в моята чиния пак истина де. 

Привечер, обаче снимах отново едно разчупено кюфте, за да може да се види неговата консистенция.

Тези кюфтенца се водят вдъхновени от някакви немски кюфтета, но не се сетих какво немско мога да сложа като допълнителни елементи за украса в кадъра.

Вторият опит

Вторият опит за направа на тези кюфтенца беше за новогодишната вечеря. Този път имах възможност да ги смеля без мокрене. Оформих ги по-тумбести и станаха още по-вкусни.

Заповядайте да разгледате още кулинарни кадри в профила ми в инстаграм: https://www.instagram.com/photosinthekitchen/