Размисли от деня

Щастието – колко е трудно да бъдещ щастлив? (част първа)

Да разкажа ли, да не разкажа ли? Да пиша ли за щастието, да не пиша ли?

Доколко е позволено да говориш по тема, която все още е в сферата на собствените ти изследвания, но не е в сферата на пълна реализация?

“Позволено е!”, казвам си. Ценно е, ако темата те вълнувало достатъчно, за да мислиш за нея често в ежедневието и ако вече си попаднал на пътни знаци, които ти оказват посоката.

Може и другиго да развълнува, затова смятам, че си е съвсем подходящо.

Започнах съзнателно да мисля за щастието

Преди около 5-6 години ходих при лекарка хомеопат. Каза ми много неща, но едно запомних ярко. Каза ми, “Научи се да живееш с радост”.

“Че аз как живея?”, започнах да питам себе си. В онзи период живеех сериозно. Живеех, така както смятах, че е редно. Натрапчиво чувство за дълг, лоялност, справедливост доминираха над радостта.

Тогава започна моето изследване, моето търсене какво означава да живееш с радост.

През годините попадах на различни идеи, минавах през различни фази.

Лека полека се научавах все по-рядко да бъда на места, само защото така се очаква. Все по-често избирах да бъда там, където ме водеше приятното чувство, че съм си на мястото.

Отдръпнах се от няколко проекта, в които участвах само от чувство на дълг. Естествено нищо не пропадна, защото мен вече ме нямаше там. 

Забавих хода на живота си и разширих пространството за себе си.

Въпреки свободното време, липсата на стрес и сериозни перипетии, все още не можех съвсем  да разбера как се живее с радост.

Миналата година бях в Индия на йога конференция. Една от главните точки, беше човек да практикува щастие. Нима е възможно щастието да се практикува? Не е ли то състояние, към което се стремим цял живот? Дори, когато се случи за малко да имаме щастие, то ни се изпълзва след известно време?

Много отдавна бях попадала на една поема за щастието. Автор неизвестен. Потърсих в началото на седмицата поемата и намерих доста нейни вариации. Като са вариации, нека поне да е моята. Тя звучи така:

Популярна поема за щастието

Ще бъда наистина щастлив, когато получа колело.
Когато ме приемат в това училище, ще бъда наистина щастлив
Ще бъда наистина щастлив, когато ме приемат в университета.
Ще бъда наистина щастлив човек, когато се влюбя,
… когато започна мечтаната работа,
… когато отслабана няколко килограма,
… когато се оженим,
… когато имам достатъчно пари да пътувам, където си поискам,
… когати си купим мечтания дом,
… когато ни се родят деца,
… когато децата пораснат,
… когато се родят внуците,
… когато се пенсионирам, когато…

Колко време ще мине, докато следваш, когато?
Възможно ли е да бъдеш щастлив още днес?
Може би сега е идеалният момент!

Много философи още в древни времена са писали, че да, възможно е днес.

Аристотел казва : „Щастието зависи от самите нас“.

Видове щастие

От нещата, които съм прочела, чула и преживяла по темата мога да обобщя, щастието е два вида: външно и вътрешно.

Външното винаги има обективен външен катализатор. Когато външната причина или интересът към нея изчезне, щастието също се изгубва.

Вътрешното щастие е такова, което произхожда от душата. 

Демокрит казва: “Щастието не е в притежанията и златото; чувството на щастие се крие в духа.“ 

За вътрешното щастие няма причина, време и пространство. То просто е това, което си самия ти. Представяте ли си какво голямо обещание? Когато реализираш собствената си същина, няма да има нужда да опитваш да бъдеш щастлив, защото щастие е самата ти природа…ах…

Входове към щастието

Джек Корнфийлд е един от съвремените духовни учители, които ми е интересно да слушам. В една лекция в youtube, той говори за постигането на joy, радост.

Оттам преразказвам и допълвам със свои мисли от преживявания темата.

Ето кои бяха входовете към щастието за които се спомена, може и да пропускам някой…

  • integrity (цялостност)
  • generosity (щедрост, отворено сърце)
  • gratitude (благодарност)
  • mindfulness (oсъзнаване)
  • being present (живеене в настоящето)
  • connected (свързаност)
  • mystery (мистерия).
Integrity (цялостност)

Цялостност онзачава да спечелиш битката да бъдеш себе си в мислите, делата, чвуствата и действията. Да постъпваш така, както те води твоята съвест, да осъзнаваш своите собствени мисли и чувства, а не да слушаш внушенията отвън. 

Когато спечелиш тази битка, когато отпаднат мъчителните конфликти между делата, съвестта и чувствата, радостта е естествен резултат.

Generosity (щедрост, отворено сърце)

Щедростта има един единствен извор, това е отвореното сърце. Може да раздаваш баснословни суми за благотворителност, но това не е тази щесдрост, която води до щастие.

Щедростта означава да отвориш сърцето си към друг човек. Това ще намери израз в спонтанна проява на мил жест, оказана подкрепа под една или друга форма – добра дума, топла храна, материална подкрепа.

Когато сърцето е отворено, щедростта се свързва със следващата стъпка или вход към щастието – благодарността.

Благораност, че си бил на подходящото място, в подходящото време и си участвал в потока на обмен в живота.

Този, който е дал е получил не по-малко, защото той сам е добил радост от преживяването. Ако тази радост и благодарност липсват, даденото не е дошло от отворено сърце и щедрост, а от други мотиви.

Ако сърцето не е отворено, човек лесно може де подхлъзне и да се вземе на сериозно като спасител на човечеството, природата, благодетел на по-слабите…и т.н.

Gratitude (благодарност)

Благодарността, която наистина може да ни доведе до чувство на щастие, не е интелектуална равносметка на нещата, които сме получили в живота.

Случвало ли ви се е да си изброявате, имам това и това, и това, но защо тогава се чувствам нещастен?

Благодарността е когато наиситна оценим. Хората често придобиват идея колко е ценно нещо, когато то се изплъзне от ръцете им. Клише е, но вярно. 

Нали знаете как като боледуваме и после оздравеем, благодарим, че сме здрави. Как след много дни облачно време през зимата, при първите лъчи на слъцето се радваме. След много дни суша при първите капки дъжд ликуваме..И благодарим!

Благодарността е момент на истинско дълбоко осъзнаване за всичко, с което разполагаме в живота си.

Донякъде в благодарността съществува парадокса: “благодарен съм защото”, тоест щастието, което намираме през входа на благодарността е обусловено с нещо външно. Благодарността без условие е свързана със самото същестуване, просто защото “Си”. Тогава се чувстваш свързан с един по-дълбок източник, от който тече всичко друго в живота…Понякога, за кратки мигове може би сте усещали тази благодарност за всичко и нищо конкретно.

Продължение към част втора.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.