Пещера “Венеца” – туристическа разходка в северозападна България

Сигурно сте чули за популярната, отворена за посетители през 2015г. пещера “Венеца”. От Монтана в посока Видин тя е на 57км. Според гугъл разстоянието се взима за около 50мин.

Според разказа на жената, която ни разведе из пещерата, природната забележителност е на възраст около 10 милиона години. Открита е случайно при взривни работи на кариерата край гара Орешец още през 1970г. След като била изследвана, от пещерен клуб “Бел прилеп” тя била запечатана, за да не се разруши от случайни посетители.

За посетители я отварят чак 2015г.

Пещера “Венеца”

Входът на пещерата е доста претенциозен, направен е като….хмм, не мога да кажа като какво, вижте снимката и преценете сами, но не ми приличаше на вход на пещера.

Вътрешността на пещерата е много богата на образувания.

“ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (среща се рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати различни на цвят кристали, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.”

Уикипедия

Тези образувания са осветени артистично в сменящи се цветове. Според водачката ни, различните цветове осветление подчертавали различни детайли на хубостта на пещерата. Откъде идва названието “Венеца”, обаче не ни казаха. 

Осветлението на пещерата е постигнато с финансиране по Европейски проекти. В интернет срещнах някаква цифра от 80 хил. лв

Влажността е висока стига до 100%, температурата е постоянна 10 градуса по C.

Пещерата има пет зали, като последната е затворена за посетители. Преминаването от зала в зала, става с усилие, снишаване и промъкване през тесни коридорчета. Заради това раздават каски на входа на пещерата. Ако си с багаж, който ще затрудни провирането, има възможност преди влизане да го оставиш в заключено шкафче. 

Аз не си оставах раницата, за да мога да прибера фотоапарата преди да излезем отново на топло. На всичко отгоре и отворен статив мъкнех. Статива беше отлична идея за снимане, но безумна за провиране. 🙂 В пещерата е забранено използването на светкавици. Снимките вижте в албума: Пещерата “Венеца”

Такса за беседа

Когато нещо ме смути, все се чудя да го споделя ли или да го спестя, за да не става негативен характера на статията. В случая ще завърша с позитивности, за да си позволя за споделя за тази нелепа такса – беседа.

Цената за вход в пещерата е 8лв. Ако искаш беседа (някой да ти разкаже колко е стара пещерата, колко зали има, каква е температурата, влажността, образуванията…) заплащаш още 6лв. 

Цената, може да се раздели, уж между всички в групата, но когато (почти винаги) тази група е от напълно непознати 20 човека  дошли по различни време, се оказва, че я плаща първият. Това в случая бяхме ние и затова го разбрах. 

Разделихме си таксата само с още едни хора, които дойдоха почти с нас. Оказа се обаче, че жената изобщо не се интересува, кой ѝ е дал такса за беседа. Разказваше нещо напред на цялата група или по-точно на тези дето се бутаха там. 

На мен фактът с бутането не ми пречеше, защото така или иначе се мотаех отзад, за да си снимам на спокойствие. Моите спътници, които не снимаха обаче също не чуха много и не видяха всичко.

Местата, където водачката ни спираше и сочеше разни неща с фенерче бяха тесни и ги виждаха само първите 5-7 човека, които бяха с нея. Всичко останали оставах в блажено неведение. 🙂

Лошото е, че и сайт нямат (първоначално имали), откъдето после или предварително да си прочетеш.

Предимствата на последния

Пак заради мотаенето ми със снимане излязох последна от пещерата и жената ме изчакваше. По пътя на обратно към входа реших, че щом сме си платили допълнителна такса за беседа, ще се възползвам да узная накрая и аз нещо за пещерата, освен малкото, което чух в началото. Питах я защо пещерата е стояла толкова дълго време затворена. Дали е изследвана последната зала, дали днес се посещава от пещерняци-изследователи? Отговорът на тези питания беше “не знам.”

Има ли си сайт пещерата? Не, само фейсбук страница, където хора качват снимки от свои си посещения.

Отворена ли е пещерата за посетители целогодишно? Да, но през зимния сезон само с предварително повикване на гид.

Как са образувани свещниците, едни форми, които много ми заприличаха на индийския символ шивалингам. Чудех се дали са направени от хората или са естествени, оказа се второто. 

Пещерата е красива. На мен провирането при преминаването в залите ми се видя интересно.

Пътят до самата пещера е много живописен. Обозначен е добре. На 500м от пещерата си има си обособено място за паркинг, без такса засега. 😉 След това по асфалтирана пътека се стига пеша до пещерата.

Докато се изчаква излизането на предната група, може да си купиш кафе или безалкохолно или сладолед, или някое сувенирче, в кафене на поляна на 5м от входа. 

В близост до пещера “Венеца” има и други интересни за посещение места като Белоградчишките скали и пещера Магурата (“Белоградчишки скали, Магурата, село Чупрене – забележителности из северозападна България”).

Препоръчвам ли посещение на пещера “Венеца”, в крайна сметка? Да, самата пещера е интересна, просто игнорирайте човешкия фактор на организация и ако искате да чуете нещо се настройте да се бутате. 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.