Врачешки манастир, чували ли сте за него?
Когато си пътуваме към Монтана, минаваме обикновено през Петрохан, защото е по-спокойно. Магистрала Хемус обичайно е много натоварена и почти винаги нещо се ремонтира по нея.
Този път, обаче избрахме магистралата, защото след първия тунел при завой вдясно се поема по стария път през Витиня. По него през село Врачеш се стига до Врачешкия манастир. Маршрута ни препоръча една позната с пояснение, че ще има какво да снимам. 🙂
След първия тунел трябва да сте нащрек за отклонението, защото не е добре обозначено.
Пътят след това се вие покрай живописни хълмчета и се провира покрай внушителните стълбове на виадукта, който носи самата магистрала.
На няколко места имаше отбивки, та спряхме да поснимам. Наистина внушително творение на човека е виадукта.
В Уикипедия се казва, че проходът е използван за маршрут още по времето на траките.
Шосе съществувало от 1865г, а автомобилен път от 1934г.
През 1970г са започнали да строят магистрала Хемус, която влиза в експлоатация през 1984г.
Минавайки на един завой под магистралата на една от Колоните видяхме паметна плоча, на която се изброяват имената на инженери и технически ръководители и т.н. участвали в изграждането.
Пак на същата плоча и мисъл, по която стои името на Тодор Живков:
“Потомците и наследниците на майстор Кольо Фичето, не само не посрамиха името му, а издигнаха тая стара благородна професия до най-високи върхове. “
Т.Живков
Паралелна реалност
Пътувайки покрай самите хълмчета ми се струваше сякаш съм попаднала в някаква паралелна реалност, която е в пълен контраст с жуженето в София и по магистралата.
На места пътя се провираше не под магистралата а под тунели от зеленина, където короните на дърветата се докосваха, красота.
После по-нататък минахме покрай язовир Бербеш и село Врачеш. Селото е близо до Ботевград, доста е живичко. В него видяхме и млади хора и няколко работещи хранителни магазинчета.
Врачешки манастир
На около 5км след селото се намира самият Врачешки манастир. Той е сгушен в тишина. Ако е обикновен петъчен ден, манастирът е затворен за посетители (което за жалост се оказа деня, в който ние пътувахме). Ако е специален празник, приема гости до обяд. През останалите дни: в понеделник и вторник от 8 до 13ч, в сряда и четвъртък от 15- 19ч. Някой следващ път ще влезнем.
Това, което ми хареса на този манастир е, че е действащ (той е девически), но няма хотелска част, няма ресторант и сергии с джунджурии. Тоест запазил се е малко настрана от меркантилността.
Повече за манастира може да прочетете тук.
Галерия
Няколко снимки от пътя към манастира може да видите в албума: “Към Врачешкия манастир”.
