Белоградчишки скали, Магурата, село Чупрене

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са част от 100-те национални туристически обекта. През 2009г кандидатстваха и за едно от новите седем чудеса на света.

Природния феномен Белоградчишки скали съм посещавала три пъти и пак бих отшила. Гледките оттам са много красиви. Не съм имала възможност да снимам някой залез, а покрай писането на статията днес разбрах, че работното време го позволява.

Актуална информация на цените, работното време и много пълна (историческа, културна и географска) информация за тази природна забележителност може да намерите на официалния сайт: http://belogradchishki-skali.com

Снимки от последното ми посещение качих в албума тук:

Предното ми ходене беше през 2017г. Тогава ни заваля дъжда накрая. А за снимките от преди две години… 😉 с радост ще спестя тяхното споделяне.

За първото, годината ми се губи, не намирам и снимки, само помня, с кога бях и че тогава също много ми хареса. 🙂

Пещера Магурата

До Магурата сме ходили преди години, съчетахме го с първото ходене до Белоградчишките скали.

След посещението на пещерата останах със смесени чувства за нея, на възхита пред творенията на природата и възмущение от глупостта на хората, които рушат без свян.

Ако никога не сте били там, мисля че си заслужава да се посети, но вероятно ще си тръгнете оттам и леко тъжни като видите отпечатъка на хората (не първобитните, а съвременните).

Към село Чупрене

След Белоградчишките скали поехме към село Чупрене. Скоро наши познати ни казаха, че имало някакви планове селото да бъде превърнато в модерен ски курорт, но екозащитници се противяли на идеята. Ще се реализира или не плана, ще покаже времето, но на нас ни стана любопитно да видим защо са му хвърлили око на това място бизнесмените.

Пътят до селото е по-равен от много прясно ремонтирани Софийски пътища. Без дупки, без бубунки и се вие всред невероятни зелени хълмчета.

При тези живописни гледки и при наличието на публика, тоест спътници, не спрях да ахкам по пътя. Снимах хълмове, пътя…

Едно нещо, обаче за мен е попадение. Видяхме семейство щъркове първо в гнездото им на крайпътен стълб. После те полетяха и летяха с нас до една близка нива. На метри разстояние над нас кръжат 4 щърка, уникална гледка. И как кацат в далечината успях да ги щракна.

В самото село, първо ни впечатли старата часовникова кула. Строена е още далечната 1899г от македонски майстори. От 1976г кулата е обявена за паметник на културата.

От село Чупрене може да поемете и към връх Миджур. Ако ви е интересно още за селото прочете в уикипедия.

През лятото селото в домакин на турлашки фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу”, в който гостуват и състави от съседките ни Сърбия и Румъния. През 2019г от 6 юни до 9 юни се е провел 13ия събор. https://fest-bg.com

В района се намира и пещерата “Венеца”, за нея вижте статията: “Пещера “Венеца” – туристическа разходка в северозападна България”