Леките пътечки
До връх Камен дел ми се ходеше, но по лека пътека.
В последно време така се случва, че все намирам път към равните и лесни пътечки. 🙂 Различни са причините, кога заради компанията, кога заради времето…
Не отдавна ходих по два такива маршрута:
- от местността Момина скала до хижа Камен дел;
- панорамната пътека Бистрица – Железница (Алея “Галунка”). Тази я повторих напролет, но съм писала за нея по-отдавна.
Тази неделя по случай Еньовден се организирахме за преди-обедна разходка от Алеко до връх Камен дел. От тази посока върха се достига по съвсем равна и лека пътека. Маршрутът е популярен.
Другия вариант, който сме правили е от Златните мостове.
В неделния ден още към 8:30ч бяхме на паркинга на Алеко. Оттам покрай малката чешма (голямата е съвсем до хижата) поехме нагоре. Следвайки жълто-черните указателни колчета съвсем скоро се оказахме сред гъсти шубраци, тръни, коприва и едва видима пътека. Зеленината буквално ми стигаше до хълбоците. Не намерих очарование в това провиране, но за радост то беше кратко.
После минахме през малко мочурлив терен, който с туристически обувки не е проблем. Като пресякохме маршрута за Черни връх, още малко пошляпахме из мочурливи места, следвайки колчетата. После слязохме леко по-надолу до една успоредна на колчетата панорамна пътека.
Платото – цветята, тревите, спокойствието и простора
Докато се движехме през платото си давах сметка, беше още тихо, нямаше народ. Слънцето грееше, но не печеше жежко. Открито пространство, скали, цветя, треви, поточета, в далечината гори, хълмчета изобщо наслада за очите.
Връх Камен дел
За около час стигнахме връх Камен дел. На мен той ми е сред любимите, заради гледката към София, която се открива от него. Сигурно е супер великолепно да погледнеш оттам вечерно време.
На връщане започнахме да се разминаваме с пристигащо множество любители на природата. Някои идваха от лифта при Голи връх, някои от Алеко. През уикендите до Алеко стига автобус 66. от зоопарка. Движи се само в празнични дни.
Обичайната навалица през неделен ден
По пътеката на платото се разминавахме със всякакъв народ – от родители носещи бебенца в раници, до възрастни дядовци с бастуни. При гледката на целия човекопоток, бях доволна, че се бяхме ориентирали в по-ранен час.
На връщане, за да избегнем храсталаците, се отклонихме леко надолу към станцията на лифта при Голи връх. Оттам пътеката се оказа чудна равна алея. През морените минахме по хубав дървен мост и след още малко слизане се озовахме отново на паркинга. Към 11:30ч той вече беше пълен с автомобили.
Ако и вие обичате равни пътеки, открити пространства и панорамни гледки, а не сте ходили до Камен дел, отбележете си маршрута.
Галерия със снимки от разходката до връх Камен дел.
Други статии за Витошки пътеки:
Витоша, “Златните мостове” – хижа “Еделвайс” – хижа “Звездица”
Разходка на Витоша в неделя – мисия възможна – до хижа “Кумата”
От местността Тихия кът до Владая през месец май – зелено, по-зелено, най-зелено
Януарско, планинарско – към Черни връх
От Бояна до хижа Камен дел през делничен ден
От Момина скала до хижа Камен дел
Боянски водопад – горски оазис на една ръка разстояние от града
Петъчно до Черни връх – впечатления
