Размисли от деня

Тренировка за щастие, защо позирам с гиричка

Тренирам ли? И не, и да.

Не тренирам мускулите на тялото. Тренирам способността си да се самоснимам със статив, когато нямам наоколо асистенти, по които да си правя мерене. Опитвам да снимам по таз-седмичната фото-задача “тежко”. За да не е банална снимка на гирички и да мога да придобивам нови умения реших и аз да влезна в кадъра.

Загуба на време

Ако някой погледне тези снимки и разбере, че всъщност гиричките не само, че не са мои, но и нямам голяма любов към тях, вероятно би възкликнал възмутено “е за какво е цялата тази работа тогава?”

Повечето хора биха казали, че това е пълна загуба на време. 

Признавам външно погледнато точно така изглежда.

Въртя се вкъщи с фотоапарата и статива, сто пъти вдигам гиричката като опитвам да нацеля къде точно да стои тя. Носът ми на какво разстояние да е от нея. Сто пъти гледам как точно да застана пред лампата зад гърба ми.

Накрая получавам кадър, с който няма да правя абсолютно нищо. Всъщност не, ще го използвам, за да разкажа за нещо, което смятам, че е смислено.

Кое освобождава главата от мисли? Моят икигай

Вече съм писала и споделяла с приятели, че снимането на мен ми действа много терапевтично. Изпразва ми по хубав начин главата от мисли. А в моята глава мислите са като потоп. Казано по друг начин снимането внася ведрост в деня ми.

Мисля си, вярвам, че ако повече хора имат възможност да правят неща, които по подобен начин ги успокояват, намръщените лица, които виждаме в делниците, значително ще намалят.

Не бих си позволила да съветвам другите какво да правят, защото всеки е отговорен за живота си.

Обществено полезна дейност 😉

икигай

Но ще споделя с вас една мисъл, която много харесвам. “Когато вътрешните конфликти, напрежения намалеят, това ще се отрази и във външните.” Свами Шивамурти

Снимането намалява вътрешните ми конфликти, значи е обществено ползена дейност. 😉

Затова давам си правото да се занимавам с такива неща “безсмислени”, “безцелни”, “не водещи до някакъв, според обществените порядки реални резултати”. 

Снимането е моят икигай. Нещо, което ми носи радост и център. А това в крайна сметка изобщо не е малко.

Чудя се, ако не разполагам с всичкото време, с което днес разполагам, ако имах по-малко, щях ли пак така да си почивам? Вероятно щях да направя всичко възможно. 🙂

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.